Меню

Плодородни земи под соларни панели! Фарсът с европейската зелена енергия унищожава Природата на България

19.04.2024 г.
1928
* снимките към статията са изпратени от наши читатели, които пътувайки из България са снимали нашествието на соларните паркове. За съжаление не знаем точните локации, но в статията сме описали принципно как стоят нещата....с новата европейска лудост, наречена фотоволтаици за индустриални цели и независимост от Русия.

Ах, какви времена настъпиха за нашата мила България, времена на "зелена енергия", "иновации" и европейска инициативност!  Иронията на съдбата е, че зад кухи лозунги като "енергийна независимост", "опазване на природата", "зелена ефективност", ние, всъщност, се сбогуваме с част от нашите горски масиви, насаждения с маслодайна роза (Роза Дамасцена) и хиляди декари плодородни земи и овощни градини. Иначе говорят за "европейска аграрна политика" и "Програма за развитие на селските райони"! Пълен фарс! Пълно лицемерие!

Граждански протест в Кюстендил срещу изграждането на фотоволтаици

Българите, известни със своята предприемчивост бързо "освобождават" терени за новите еко-джунгли, за образуването на които Европейският съюз дава до 24-и Юни 2024 субсидии, които са впечатляващи: Първата процедура, означена като BG-RRP-4.032, е насочена към проекти за инсталиране на фотоволтаични системи с капацитет между 200 kW и 2 MW. С общ бюджет от 107 570 650 лева, а другата: BG-RRP-4.033, е с акцент върху по-големи мощности над 200 kW и разполага със значително по-висок бюджет от 427 544 438 лева.



Справка до публично достъпните документи в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) показва, че най-много лицензии за изграждането на фотоволтаични паркове през последните месеци са издадени за районите на Северозападна България ( Видинско и Монтанско), подножието на Стара Планина, Пловдивско, Кюстендилско, Хасковско, Велико Търновско и Благоевградско.


 
Данните от документите в КЕВР сочат, че някои от тези проекти често са инициирани от инвеститори, чиято прозрачност и отчетност може да се сравни с тази на мъгла в Родопите. Фирми, регистрирани в екзотични дестинации като Люксембург или разни островни държави, управляват инвестиции, чиито реални собственици често остават тайна за обикновения български гражданин, но връзките показват свързаност с медийни групи, телекомуникационни оператори и лица от мениджмънта на компании в сферата на енергетиката.



Оказва се така, че всеки един от собствениците в тези фондове инвестиращи в "зелена енергия" има миноритарни дялове и притежава по-малко от 10% дял, което само добавя още една доза мистерия към цялата ситуация от верижно свързани юридически лица, със седалища в данъчно облекчени държави. В контекста на европейското законодателство, структурите, където всеки собственик на дялове в инвестиционни фондове притежава миноритарен интерес, обикновено под 10%, и участието на верига от юридически лица регистрирани в данъчни убежища, подчертава потенциал за проблеми с прозрачността и данъчното облагане. Такива комплексни международни структури често целят да избегнат вниманието на регулаторните и данъчните органи, като използват сложността и разпределението на дяловете за маскиране на истинските бенефициери и произхода на средствата.

И тук идва на "бял кон" Програмата за иновации, която е част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ ), или преведено: най-новата европейска схема за разпределение на субсидии към обръчи от фирми, установени в политико-икономическите схеми и вписващи се идеално във въпросната Европейска политика.

И така, настанахме в новата ера на зелената трансформация, където парадоксално, подобно на някаква модерна екологична трагедия, станахме свидетели на масовата загуба на плодородни земи, градини, маслодайни рози и горски дървета в името на "слънчевата енергия", която е "единствената алтернатива на газа от Русия", както повтарят като папагали в Брюксел.



Представете си картината: вместо птиците да пеят сред вековните дървета, те сега обикалят из пустинята от соларни панели, чудейки се къде изчезна техният дом. Тази "зелена" революция изглежда е пропуснала да се запита: зелено за кого? За природата ли, или за банковите сметки на тези енергийни магнати, свързани с фирми в далечни острови и луксозни канцеларии в Брюксел и Люксембург, които с умение крият собствеността си зад сложни корпоративни структури?

Да не забравяме и нашето собствено участие в този зелен фарс. Със съжаление гледаме как средства, бюджетирани уж за иновации и развитие, се разпиляват като семена на вятъра, с надеждата да поникнат някъде, някъде където инвестицията в батерии с "дълъг" живот от пет - шест години изглежда като добра идея. В този контекст, само таз-годишните близо 600 милиона лева субсидии изглеждат като прекалено голяма сума за експерименти, чийто риск и възвръщаемост изглежда не са изцяло премерени и по никакъв начин публично обосновани!

Но какво са няколко милиона на фона на милиардите загуби през чуждите европейски търговски вериги, които съсипаха българското земеделие и производства в селата?... Хубаво е тези въпроси да си ги зададат всички онези, които трябва да се огледат пред огледалото на собствената си съвест - като се започне от служители в министерства и администрации и се стигне до обикновения работник, приел предателството да работи на подобен род обекти.



И така, с горчивина трябва да признаем, че сме свидетели на една историческа ирония, където зеленото обещание за устойчиво бъдеще се превърна в зелена маска за разрушение на природата. Ние, българите, сме известни с нашата способност да се адаптираме и иновираме, но в случая тези качества бяха обърнати срещу самите нас и нашата земя.

Същинският крах на т.нар. "европейски политики", които се оказаха лицемерни и лишени от всякаква ценностна система, стана видим за всички. Под предлог за опазване на околната среда, европейските инициативи в крайна сметка служат предимно на корпоративни интереси, забравяйки за местните общности и традиционния начин на живот.
Тъжно е да видим как в името на европейската "зелена политика" и "борбата" срещу климатичните промени, последиците за нашата среда и икономика са пренебрегнати. Заменяме исторически и културно значими земеделски дейности с бездушни морета от соларни панели. В замяна на краткосрочни икономически ползи, жертваме богатството и красотата на нашите природни и земеделски ресурси.

Няма съмнение, че истинските победители в тази ситуация са големите корпорации, които, скрити зад сложни схеми и регистрации в офшорни зони, непрекъснато източват ресурсите на континента, оставяйки зад себе си изцедени земи и разрушени общности.



В този момент на размисъл е важно всеки от нас да се запита за цената на така наречения прогрес и да оценим дали това, което губим, не е по-ценно от това, което печелим. Само така можем да се надяваме да извлечем поуки от тази екологична трагедия и да работим за по-балансирано и устойчиво бъдеще, което наистина уважава както природата, така и хората, които живеят хармонично с нея.


Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете