Хората и билките са най-голямото богатство на България, казваше приживе лечителят Димков. „Билките са живи същества като нас“. Слънчевият човек, както го наричаха всички, беше убеден, че най-сигурното лекарство е туризмът, а черните мисли, злобата и завистта, враждата съсипват душата и съкращават живота на човека. “Когато сте в планината, извикайте от все сърце, волно Ойларипиии…,” съветваше Димков. Така душата ви се отпуща, възражда. Тя ободрява духа. Планината прочиства душата…“

На 23 срещу 24 юни празнуваме Еньовден – един от най-почитаните летни празници, особено на село. Той бележи средата на лятото. Според поверието в този ден св. Еньо започва да кърпи кожухчето си, а Слънцето става по-рано от всякога, седи на небето по-дълго, къпе се в жива вода, докато се обърне на другата страна. По традиция момите, ергените и децата ходят да се търкалят в росата, за да са силни и радостни. Къпят се в реки и извори за здраве и щастие. Младежите палят огньове и ги прескачат, за да са силни и жизнени. Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден, които имат изключителна лечебна сила.

Днес  своите имена празнуват Еньо, Енчо, Еной, Ена, Еника, Еница, Енина, Яна, Янко. Еньо е име с бълг. произход и е вариант на Иван. Смята се, че в името на този празник са се слели две имена- Йоан и Еньо, както и две култури- християнската и прабългарската. “Ени” е прабългарска дума и означава “Нов ден”.

Всяка трева набрана на този ден е лековита. От набраните билки, между които най- много еньовче, се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из къщата и през годината се използват за лек. С тях се кадят болните, окъпват ги с вода, в която са топили китките, правят се целебни чайове. Днес се прави и измиване с вода за здраве при водни източници. Лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че Слънцето се е изкъпало в нея.

Според лечителя Петър Димков сутринта на празника, когато изгрява Слънцето, то „трепти“ и „играе“. Който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки може да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината. С култа към Слънцето е свързано и паленето на обредни огньове.

„Смята се, че на този ден, преди да „тръгне към зимата“, Слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила. Затова е добре всеки да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля за здраве в росата. До Еньовден властва мъжката сила, а след това настъпва женската енергия и денят започва да накланя към зимата.

Изключителният български билкар Емил Елмазов казваше приживе:

За да помогнат билките на човек, той трябва вътрешно да им благодари! Еньовия празник трябва да свързва местата на древния ни Дух с местата на древния ни Труд​