Както написахме още преди 3 дни преди началото на "протеста" на зърнопроизводителите - "фермерският протест днес е обречен на провал, а именно защото решенията не се вземат в България" - именно така и се случи. Все пак имаме вече 20 години опит и сме запознати както със стила на поведение на много от т.нар. земеделски лидери, както и с методите за изнудване чрез компромати от страна на правителствата през годините досега. Друг е въпросът, че за някои от браншовите лидери успехът в т.нар. протест се измерва с това да ги дадат по телевизията. Но това е въпрос на егоистични психо-поведенчески модели и отклонения, които няма да разглеждаме. Тук думи като достойнство, чест, принципи, отговорност за Цялото, безкористие и т.н. изобщо нямат място - просто са несъвместими. 

Голямото биене в гърди и заплахи с масови протести с трактори, каквито се случват например в съседна Гърция или из Европа, тук се случи съвсем по български - вместо на пътя - тракторите бяха паркирани в зелени площи край пътя, а вчера в София и около София нямаше нито един трактор. Обикаляхме няколко пъти цялото околовръстно шосе около столицата за да снимаме протестиращи, но такива нямаше. Всеки да си прави изводите сам. И изобщо - къде в нормалните държави се организира протест в 5 без 5 следобед - в края на работния ден?

До какво ще доведе така развилата се ситуация? - До още по-голямо разделение в аграрния сектор, (междувпрочем една от големите аграрни организации, изобщо не беше част от вчерашният "протест", а по-малките, които участваха, останаха излъгани отново) и силно диференциране на два типа хора - крайни потребители на земеделски продукти. Едните ще са гражданите, които ще продължат да купуват нискокачествена (често отровна) селскостопанска стока, претърпяла интензивна химическа обработка по време на производството, а след това и спедиционни обработки за да издържа дълго време по магазинната мрежа, която обхваща всички видове прекупвачи от борсите на едро, както и всичко, което се продава в чуждите търговски вериги. Другите - това ще са всички онези, които не са си продали малкото останала земя по селата, и с труд и воля могат да си произвеждат самостоятелно, на съвсем малка площ - чиста храна - чиста, дотолкова ако не са отровени подпочвените води от свръх-интензвино земеделие наоколо. Ще има и една малка част, които ще могат да си купуват качествена агро продукция от малкото т.нар. бутикови ферми, където обаче цените са непoсилни за масовия потребител.

Разделението в аграрния сектор ще се запази, тъй като след изказването на Денков вчера, след т.нар. "преговори" стана ясно, че основният фокус са темите за слънчогледа и другите зърнени култури, които не засягат проблемните теми на дългият списък по-малки аграрни браншови организации, които бяха отново като някакъв придатък към вчерашният "земеделски протест" и техните искания бяха сведени до унизителната тема за субсидии "де минимис", които освен, че ще се разтеглят във времето както стана ясно, но и продължават да бъдат европейския модел за поддръжка на "командно дишане" на тези земеделци. Вместо да имат реален пазар и възможност за конкурентоспособно развитие, те работят в среда, която е почти монополно доминирана от вноса и мега-дистрибуцията в големите търговски вериги и нямат никакъв релен шанс за развитие. Тук няма да разглеждаме една по-специална и дълбока тема, че имено чрез вносът на зеленчуци и цитруси върви и голяма част от трафика на наркотици към Европа, който е напълно контролиран, и именно заради това, този внос ще си тече и винаги ще се стимулира устойчиво създаденият модел за големи обороти и много камиони. Едва ли някой от гражданите се запитва, че чушките или цитрусите, които си купува и са били в кашони с импрегнирани наркотици...или, които са част от прикритие за контрабанден трафик....е един вид косвена подкрепа на тази незаконна дейност. Но отново говорим за липса на осъзнатост - става въпрос за съзнание и будност. А те са масов дефицит.

И така: очевидно така трябва да се случват нещата според т.нар. европейска аграрна политика (ОСП) - субсидии за да НЕ произвеждаш, именно както е описано в емблематичната книга Параграф 22 - където фермер получава субсидии за да не произвежда....

А вносът на вредни агро стоки и няколко милиардният оборот на чуждите търговски вериги ще расте, паралелно с оборота на западните фармацевтични компании. Всичко това ясно се потвърждава ако разгледате официалната статистика дори само в периода 2016-2022. Същата тази статистика показва и постоянният спад на броя на земеделските производители в България ( вече около 70 000 при над 105 000 преди 10 години, като причината не е уедряване, а най-вече фалити и навлизане в сивата икономика), както и постоянно нарастващият внос, особено на млечни продукти и суб-продукти от ХВП с най-ниско качество в България. 

Всички българи, които нямат воля и трудолюбие да си отгледат сами храна и поддържат тази порочна система в пазара на храни у нас, ще стават и част от статистиката на заболелите и ще допринесат за прогнозата на НСИ за рекордния отрицателен прираст в населението на България ( над -15.7% до 2030).