Много хора заговориха, че искат къща на село и да се преместят извън града, особнео след двумесечната изолация, заради пандемията от коронавирус. Доколко обаче съвременният човек е готов за промяна и разделяне с привичките на градския живот и какво се случва, когато отидеш на село, не само за събота и неделя, а - постоянно?

Тези теми, както и предизвикателствата да ремонтираш стара и обезлюдена къща с близо 2 декара двор, коментирахме с Лора и Халил, които оставят градските си професии и възможност за "кариерно развитие" и избират досегът с чистата Природа и преоткриването на себе си в животът на село.

От 1 година двамата живеят в едно сравнително обезлюдено ловешко село, където обаче са приети от местното население изключително топло и сърдечно. Те вдъхват в старите хора и надежда, че макар една птичка пролет да не прави, то тя е предвестник на Пролетта и им дават надежда, че селото един ден отново може да се напълни с млади хора.

В първата година от животът на село, двамата младежи се сблъскват с редица предизвикателства, но не се предават. Възстановяват стария покрив, изграждат нова баня и прилежно подредено мазе, сменят дограмата и започват да създават градина за чудо и приказ:

Първата реколта в двора на село включва чисти зеленчуци : репички, чесън, лук, пъщарнак, картофи, няколко вида боб, леща, много билки, а скоро са засадили дини и пъпеши. Преди няколко месеца при тях идва на гости именитият Веселин Орешков, който им дава за засаждане планински лимон и арония.

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО: