Вчера аграрното министерство на България оповести, че се е провела среща, на която били обсъдени възможностите за износ на български стоки за Аржентина. Това звучи толкова смешно, подобно на онзи агро-скандал, когато България рекламираше в една източна страна, която е традиционен производител на мляко - български млечни продукти. Тогава бяха усвоени едни милиони, а износ на български млечни продукти никога не беше направен. Изобщо примерите за кухи дейности по линия на европейски програми и инициативи на аграрното ни ведомство и европейската комисия са безчет....Именно поради този факт, вече над 15 години министерството на земеделието работи само по линия на т.нар. субсидии и европроекти (откъдето се храни корупцията в администрацията; по същия начин както в Брюксел) и нула върху реалната пазарна реализация и конкурентоспособност на българското земеделие.

След влизането на България в ЕС статистиката сочи категорични показатели - постоянен спад на всички фамилни производства - зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство, намаляване на броя на фермерите ( не поради уедряване) , загуба на традиционни пазари и цялостен контрол на експорта на зърнопроизводството от западни корпорации. И на фона на това всички дейности на огромната земеделска администрация са насочени главно към дейности, които нямат нищо общо с реалната конкурентоспособност и пазарни възможности. 

Десетина спекулативно и на едро опериращи вносители на агро стоки и суровини, захранват нуждите на ХВП с чужди стоки, а чуждите търговски вериги буквално завладяха пазара на дребно и ударихa под кръста родното земеделско производство, колкото и да се мъчат да прикрият това, зад скъпоплатени рекламни кампании по всички медийни канали.

На фона на тази жалка картина с българската аграрна политика и родно земеделие, поставено на колене и на командно дишане чрез субсидии и контролирани пазари.... в една друга държава, макар и на запад от нас - виждаме какво означава отговорно, стратегически планиращо и независимо от чуждите корпорации и лобита политическо мислене за аграрния сектор. Министър председателя на Унгария Виктор Орбан успя да организира преговори и да сключи споразумения, които да не противоречат на т,нар. еврогейско законодателство, които осигуряват

МЕГА пазари и ОГРОМЕН износ на цялата аграрна продукция на Унгария за Китай и Русия.

Това е пример как чрез пазарни механизми, а не чрез субсидиране може да се развие цял един стратегически сектор, в него да влязат много свежи пари, и земеделците да не бъдат унижавани от упражняваната доминираща и в интерес на големите и стари страни членки на ЕС аграрна политика.

И докато представителите на земеделските организации в България се надпреварват в борбата си за политически лобизъм и изпъкване на егото на отделните личности с изцяло частни, а не общностни интереси, то ще бъдем все по-често свидетели на подвиване на опашки по време на протести, както и на все по-трудни пазари за българската земеделска продукция, защото тези пазари са умишлено задушавани от европейската аграрна политика и всички регламенти и изисквания заложени в нея. Но поне виждаме, че съществуват и други реалности и други възможности - министър председателя на Унгария Виктор Орбан показа именно това. Но за да има реализация на национално отговорна аграрна политика е нужно - съзнателност, достойнство и дългосрочна визия. А такава в българското земеделско министерство - няма. Тук всичко е ден за ден, мандат за мандат, парче по парче, комисионна по комисионна... Повече думи са излишни. И ако някой от това министерство чете тази статия, то да се замисли над това, че всички тези неща, споменати в този текст - се говорят сред хората по селата...Да - по селата, не на жълтите павета! Реалността в селските региони на България няма нищо общо с фалшивата и измислена "реалност" на жълтите павета и коридорите на земеделското министерство и ДФЗ, които кънтят от алчност, далавери и корупция.