Нови анализи на учени от САЩ доказват за пореден път, че пръскането с глифозат (известен в България с търговското име НАСА и др.) води до рак. 

Изследванията показват, че глифозатът предизвиква рак на черния дроб и значително уврежда мозъка, особено при децата и юношите. За това именно е и резкият брой увеличени случаи на рак сред млади фермери, пръскали с препарати на основата на глифозат.

Глифозатът оказва влияние и върху колоректалният рак, който се е увеличил с 51% сред фермерите в САЩ, пръскали с глифзат и не знаели за опасните странични ефекти. 

В наши дни излагането на глифозат засяга всички, а не само земеделските работници. Newsweek през 2016 г. съобщава, че светът е „застрашен глобално от пръскането с глифозат“

Американското земеделие пръска с глифозатоколо 70 хранителни култури. В резултат на това остатъците от глифозат в храните са все по-разпространени в американските хранителни доставки, включително в преработените Cheerios, Doritos и бисквити Oreos, които често се хапват от деца и юноши.

Проучванията са документирали нивата на глифозат в урината и кърмата на стотици американци. Проучването показва, че средните нива на метаболит на глифозат, наречен AMPA, са измерени приблизително 36 пъти по-високи през последните 10 години. Именно заради това в редица клинични проучвания се изследва връзката между чревната микробиота и колоректалния рак. Завършените проучвания вече доказват, че индивидите с колоректален рак „показват нестабилност в състава на чревните си бактериални общности в сравнение със здрави контроли“ и имат повишени нива на неблагоприятни бактериални видове. Няколко от тези видове проявяват „провъзпалителни и про-канцерогенни свойства, които впоследствие биха могли да окажат влияние върху колоректалната канцерогенеза.“ Всъщност изследователите предполагат, че измерването на тези популации от бактерии, които са извън удара, биха могли да имат „потенциална стойност като маркер на рак на дебелото черво. "

Широкото и интензивно използване на глифозат изостря „изкривяванията в микробните общности“, категорични са учените. Промяната в микробните състави поради остатъците от глифозат може да допринесе за разпространението на растителни и животински патогени в човешките организми.