България черпи опит от Унгария за изграждане на националната система за борба с градушките. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева на семинар на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодни в троянското село Чифлик. 

Опитът на Унгария показва, че са минали през етап на доброволно плащане на такса за противоградова защита и той не е сработил, затова са изградили взаимо-спомагателен фонд, съвместно с участие на земеделски производители и държавата. От 2016 г. насам се събира задължителна такса от земеделските производители. Този фонд се изгражда, за да има възможност държавата да кандидатства по мярка Управление на риска от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), поясни Кръстева. 

Тъй като Изпълнителната агенция за Борба с градушките има нужда от сериозен ресурс, за да се изградят площадки, целта на този фонд е да се наберат средства, за да се покрие страната до 90%.

МЗХГ работи именно в тази посока - да се изплаща обезщетение не само на 100% пропаднали площи, а този процент да достигне 50%. Идеята на първо място е да се изгради тази защита и да има намаление на площите, унищожени от градушка, обясни зам.-министърът.

В мярката Управление на риска могат да бъдат включени и други събития, освен градушката, но в момента сме се фокусирали върху тази тема и вероятно ще стартираме с изграждане на системата за борба с градушките.

Вергиния Кръстева посочи, че когато бъдат направени разчетите, ще се проведат срещи и обсъждания със земеделските производители в страната.

Към момента едва ⅓ от територията на България е покрита с ракетни площадки за борба с градушките.

По време на семинара председателят на Асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодни Божидар Петков представи искане за  подкрепа от държавата в борбата с климатичните промени. Земеделците настояват за държавна помощ за защита на насажденията от градушки с т.нар. ацетиленови оръдия. "Трябва да се направи нова държавна помощ, свързана с абиотичните фактори на природата и борбата с тях - проливните дъждове, сланите, зимните измръзвания, градушките. И необходимостта от подобна помощ е все по-голяма”, посочи Петков.

София Белчева, © 2019 Село - Selo.BG