Търсене

Николай Хайтов: Изтървем ли селото, изтървали сме България!

„Изтървем ли селото, изтървали сме България! Изтървем ли България, изтървали сме всичко!” – това са думите на писателя Николай Хайтов, чиято стогодишнина от рождението отбелязваме тази есен. По този повод се срещаме със сина му, архитект Здравец Хайтов, който разказва за тревогите на големия писател и любовта му към природата.

„Баща ми имаше много тревоги за бъдещето на България след 1989 година и преди това, разбира се. Тревожеше го какво се случва с българския език, тревожеше го правдоподобността на историята ни, която по-скоро не се пишеше и не се изучаваше, а се видоизменяше. Вижте езика ни днес, как говорят младите хора? „Под игото” се печати на шльокавица, да не говорим за новия начин на писане и общуване. Тревогите му бяха и заради състоянието на околната среда, на горите. Считаше, че дърветата, планините са равностойни на истинското злато”, казва Здравец Хайтов.

Той разказва, че баща му е имал специално отношение към природата. Бил е лесовъд – това била любимата му професия. Затова и отношението му към природата и опазването на гората не е случаен каприз, а вътрешен порив. Хайтов има и книги, написани по темата, в които изразява отношението си към природата – „Който има ухо, да чуе...” е такава. „Бодливата роза” е първата му книга за опазване на околната среда. В нея описва страховете си за промяната на атмосферата в световен мащаб. Тревожеше се и за отчуждението на хората от земята. „За жалост тревогите му се случват. Погледнете какво ядем ние сега? Далеч сме от истинската чиста и силна храна, която навремето те са яли. Козе мляко, месо, плодове, зеленчуци - всичко това е пометено. По пазарите виждаме полски домати и ябълки, френски картофи… В градината си имам, посадена от баща ми, български сорт ябълка – айвания, но днес ходейки из Родопите и търсейки да купя айвания, не откривам. Всичко е изкоренено. Няма кой да го гледа, няма ТКЗС, няма интерес хората да произвеждат. Тук става дума за държавна политика. Ето един шап убива стадо овце или кози, или прасета. Това е препитанието на тези хора, а в Министерството на земеделието умуват какво да правят, пари ли да им дават, колко да им дават... Те понеже всички са родени около Народното събрание и Министерски съвет и не могат да разберат, че това е животът на тези хора.”

За баща ми селото беше основата не само на препитанието и на нормалното живеене, то беше връзката със земята. А земята вменява съвсем други принципи и етични норми, в които са били възпитани хората. Именно тези морални норми е карало хората да отиват с усмивка на война. Виждал съм снимки от 1912-1913 г. на една изложба в Пловдив, на които се виждат селяни с потури, с цървули, натоварени на препълнен влак, а те отгоре на покривите усмихнати. Текстът към снимките е – „Отиват на война”. Защо усмихнати? Защото отиват да бранят онова, което оставят зад гърба си – това са семействата им от по 10-15 деца, които обработвали земята. Е, какво е останало от всичко това? Днес селата са обезлюдени”.

„Няма такива хора”, казвал Хайтов по повод случка с един селянин, чиято снимка присъства на изложбите, посветени на писателя. „Един ден баща ми тръгнал на разходка и минал през нивите, видял го да вади леща и му предложил да му помогне. Той му отвърнал – „Благодаря ти, Кольо, ама ти като ми умъкнеш лещата, аз какво ще правя?”. Това е отношението към труда, към всичко свързано със земята. За такива хора най-святото нещо е човек да си осигури прехраната сам. В това вярваше тяхното поколение. На гърба на снимката на бай Георги баща ми беше написал – „няма вече такива хора”. В своите статии, които събра в сборника „Троянските коне в България”, той описва това, което предусещаше - катастрофалните последици, които сега гледаме по телевизията – второ качество храни, с разлика в европейските стандарти. Той като един евроскептик знаеше, че там, където държавата не провежда своя политика, корпорациите веднага влизат и завземат териториите и така стъпка по стъпка, мол след мол, магазин след магазин, аптека след аптека... Прави се така, че хората да свикват на лесното, наготово.

Умишлено ни унищожават и в духовен план, убеден е синът на големия ни писател и припомня стратегията „Ран-Ът” от началото на 1992 г за икономическото разорение на България. „Омаломощаването на страната, което всъщност доунищожи селското стопанство, влезна в една безумна процедура на приватизация и в крайна сметка доведе до икономическата разруха. И това го има описано в статиите на баща ми от тези години( в„Троянските коне в България”). „Нарочения за обесване сам си слага въжето на врата и си рита бурето”, казва той за българския преход и за споменатата „външна„ стратегия. Казваше още: „Национализмът е моето агрегатно състояние”, и то в момент, в който се страхуваха да изрекат думата „нация”. Баща ми се съмняваше във всяко нещо, което опира до даряването на пари от външни фактори и държави.

Ако не можеш със собствени сили да си отгледаш зеленчуците и плодовете и да си ги обереш, значи не ставаш за нищо. Но за да може това да се случи, то трябва да бъде закодирано в гена, в образованието, във възпитанието и в културата, нещо, което сега се размива. Знаете ли, че миналата година 200 села са останали без нито един жител, а 1200 са селата с по-малко от сто човека. Хората от селата отиват в градовете, от там отиват във Франция, Англия, Испания да берат череши и ягоди. Те работят и печелят за други народи. Два милиона емигрираха за тези 30 години. Ето кое съсипва държавата. За него Хайтов биеше камбаната.

Автор: Драгомира Иванова
© 2019 Selo.BG - Духът на българското село
  • {img id="3327"}
    28.08.2019 г.
    1766
    Резиденция Баба продължава да помага на хора в селата
    Топла баница, изтегнат в обедна дрямка котарак и жена, която бродира шевица на чардак. Това са първите впечатления на Милица Джанджова от срещата и с баба Танче и дядо Васил в село Челопек ,...
    Виж повече
  • Увеличава се интересът към инвестиции и живот на село
    01.11.2018 г.
    8555
    Увеличава се интересът към инвестиции и живот на село
    Темата с развитието на българските села е наистина голяма. Екипът на Село.БГ и Асоциация на българските села работим по редица ключови въпроси и инициативи свързани със селата още от 2005-а година. Защо...
    Виж повече
  • Радостилница ЕлРада: Къщата на село е отдушник на напрежението от града
    27.10.2018 г.
    2505
    Радостилница ЕлРада: Къщата на село е отдушник на напрежението от града
    Христина и Николай са приятели от деца. Те разказаха за Selo.BG как като малки са помагали на родителите си да засаждат овощни дръвчета в една градина и в последствие наследяват тази градина. Наричат...
    Виж повече
  • Село Жеравна пази духът на Йовковите разкази
    22.10.2018 г.
    3818
    Село Жеравна пази духът на Йовковите разкази
    Село Жеравна е разположено в югоизточните склонове на Стара Планина, недалеч от гр. Котел. Това е едно от напълно запазените архитектурни селища в България, съхранило в себе си изяществото на възрожденските...
    Виж повече
Коментари 1
  • Kalcho Totev
    04.09.2019 г. 13:46
    Н.Хайтов можеше да го каже това на бай Тошо,щот тогава го изтърваха–с национализацията и индустриализацията,а не сега синът му да се опитва да ме разплаче със съзливото „няма ТКЗС, няма интерес хората да произвеждат“. Га ядаха кифтета,не риваха.Бягането на хората от селата към града,за по-лесен живот да не е почнало след 89-та,а? Ей,не спят троловете,не спят!

За да коментирате, е нужно да влезете