Най-новите изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти създават допълнителни предпоставки вносните продукти от всякакъв тип да имат по-благоприятно присъствие на българският пазар и да продължат да изместват традиционното българско производство и българските производители.

Според Димитър Манов от Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ), наредбата ще доведе до това сирената в ценовият клас от 6 до 12 лв да не могат да се предлагат на открити витрини в магазините и това ще ограничи избора на потребителите.( главно в чуждите търговски вериги)

Димитър Манов, БАМ:
Наредбата според нас не беше достатъчно добре дискутирана, не бяха отразени мненията на всички засегнати страни. Дори и в документацията свързана с подготовката на наредбата в правния отдел на Министерски съвет има официално становище, че всъщност комплексът - анализ за въздействието на наредбата върху бизнеса не е правен. Така че, това е една наредба, която излезе без да се отчетат реалните позиции на участниците на пазара. От една страна не бяха отразени позициите на млекопреработвателите, от друга страна не бяха отразени адекватно позициите на академичният бранш, и по абсолютно никакъв начин не бяха отразени позициите на организациите, които свързват крайният потребител с пазара, а именно големите търговци на млечни продукти.

И за съжаление ще бъде засегната и цялата среда в сектора. Очакваме за съжаление това да влоши и засегне целият сектор - работните места, добавената стойност и т.н. За съжаление трябва да кажа, че очакваме дела на българските млечни продукти в общият обем на търговия да намалее, като общ ефект. Съответно приходите в хазната свързани със сектора също да намалеят.

Не виждаме голяма добавена стойност за обществото от тази наредба, по-скоро обратно - виждаме ощетяване на крайният клиент, ограничаване на правото на избор, намаляване на дела на български млечни продукти, които ще присъстват на трапезата на българина.

Дори в наредбата има парадоксални елементи, че определен тип млечни продукти ще могат да присъстват на витрина ако те са с произход от Румъния или Гърция, но не и ако идват от български предприятия и производители.
Тоест, на практика на територията на нашата страна, нашата администрация създава наредба, която ограничава възможността за предлагане на витрина на български млечни продукти от определен тип. Това няма аналог в Европейският съюз - с регламентация на цялата държава да бъдат нарушени правата на собствените производители за сметка на други производители на млечни продукти.

Наредбата създава едни тълкувания, които са в разрез с европейските регламенти, а именно млечен продукт с “високо водно съдържание”, например едно от наименованията на продукти.

Значи, ние ще имаме възможност да предлагаме румънско и гръцко сирене с всякакво водно съдържание. Нали, давам за пример, моцарелата като вид продукт, който е с още по-високо водно съдържание, но никой на територията на Италия, нито на Европейският съюз, още по-малко на България, не му е дошло на ума да го нарече “продукт с високо водно съдържание” и да го ограничи като място за предлагане. Тоест, когато се създава регулация и ограничения, които не са комуникирани адекватно с бранша, когато те нямат аналог с нито един подобен тип регулация в целият Европейски съюз, тогава шанса да се направи голяма грешка и голям разстройване на пазара - рискът е огромен.

Огромната част от традиционното за нашият пазар българско сирене, в официалната статистика на основните търговци и марките в малките населени места - в малките магазинчета, в големите магазини - основната част от този продукт се търгува на витрина. Това е традиционен начин за търговия, не само за България, това е традиционен начин за търговия с този продукт и във всички останали Балкански страни. И такъв тип регулация, какъвто е наложен със стандарта, с новата наредба в България не съществува в нито една европейска страна, и в нито една съседна на България държава, където има консумация на този тип продукт. Подобна регламентация няма нито в Гърция, нито в Румъния, нито в другите Балкански държави, в които се консумира сирене. Това са разбира се и Турция, и Сърбия и Македония.

А от друга страна наредбата не ограничава този тип продукти да бъдат търгувани в България, стига да не са с произход България. Тоест, те са създали предпоставки - допълнителни, вносните продукти от всякакъв тип да имат по-благоприятно присъствие на българският пазар и да продължат да изместват традиционното българско производство и българските производители.

Ние разчитаме на разбиране от страна на администрацията за отмяна на наредбата в посока регулиране на пазара, така че да бъде отговорено на потребностите и на изискванията на всички европейски регламенти и на всички заинтересовани страни в България.

На практика наредбата нарушава, освен равнопоставеността на българският производител точно на българският пазар - тоест, тя пряко го нарушава. От друга страна със създаването на регламент задължителни полиетиленови еднократни опаковки увеличава натоварването на околната среда, с което пряко са нарушени европейските директиви, които точно ограничават употребата на еднократни найлонови опаковки.

Ние считаме, че има в рамките на разговорите и на дискусиите как да почерпим опит от съседни страни и да излезем от тази изкуствено създадена ситуация в сектора, която застрашава допълнително с инфлационен натиск.
Реално създаването на една опаковка задължителна за тези млечни продукти, тя ще засегне най-социално слабите слоеве. За тях цената на крайният продукт ще се увеличи най-много, което е най-нелепото и безсмисленото в цялата наредба.

За преработвателите е изключително е голям проблема, от гледна точка на това, че се опитваме крайният потребител в минимална степен да го натоварим с увеличаването на цените. Но в един момент два, три, вече стават три пъти, поскъпването на тока с цените, които реално са били на електроенергията особено преди това. И в един момент става неизбежно повишаването на цените. Реално разходите на преработвателите са увеличени, както за суровина, и за тока, са увеличени три пъти. Реално, поскъпването на продуктите настъпва в цяла Европа и то е в голяма степен неизбежно. Като компонентата за тока е по-малката част от целият пъзел.

Нашите анализи за целият сектор, в цяла Европа показват вече едно увеличение с повече от 20% на крайните цени. В България то все още не е дошло. И реално това увеличение е обрано от българският производител на мляко и българският преработвател. Реално най-голямото поскъпване, казахме че е на тока - три пъти. Цените на фуража са поскъпнали пълно.



Цената на пшеницата и на царевицата са точно двойни на миналогодишните. Съответно в един момент това нещо трябва да бъде компенсирано и българските фермери и българските преработватели да могат да понесат това едновременно повишаване на цените и на фураж и на ток, като компоненти. И по някакъв начин това ще се отрази на крайната цена.

Специално нашите членове са малко по-устойчиви, малко по-дългосрочно мислещи и голяма част са очаквали подобни сътресения. И засега колегите успяват да компенсират тези загуби, но за съжаление ние виждаме и фермерите - една част от тях просто са готови да излязат от производство, готови са да напуснат. Закриват ферми, разпродават животни. Демотивацията в сектора, включително и на преработвателите е много голяма. / Димитър Манов, БАМ

© Село