Доброванските скални гъби са едни от най-непознатите и неизследвани енергийни места. Скалните образувания се намират в Източна Стара планина между селата Сини рид и Козичино, непосредствено до вече несъществуващото с. Доброван. Вече повече от 50 години то е заличено от картата, но наследниците на някогашните жители са решили да се завърнат към корените си и да възродят отново селцето. Ако това се случи, неминуемо ще доведе и до по-голям интерес към Доброванските гъби, като част от светлищата в България.

Те са обявени за природен феномен през 1973 г. Дали обаче това е само природна забележителност в района, където е голямото светилище Беглигташ, Мишкова нива, нестинарските мистерии? Самият район, където са разположени Доброванските гъби говори, че те едва ли са само дело на природата. От хълмовете край Доброван се разкрива неповторима гледка към целия Бургаски залив, чак до Царево. Трите скални образувания, с големина всяка от по 4-5 м имат формата на гигантски гъби и са разположени в редица на около 10 метра една от друга.

По всички тях има видими символи и знаци, характерни за тракийските светилища. Най-впечатляваща от трите скални гъби е средната. Тя има три отвора, които са свързани с изпълняваните слънчеви ритуали. На лятното слънцестоене 5 лъча преминават през нея по строго определен начин. На тази скална гъба може да се качите чрез специално поставената стълба, да седнете или полежите на нея, за да усетите енергията тук. Според запознати с района, скалните гъби са били всъщност пет, но две от тях са унищожени в средата на миналия век.

Тепърва предстои това място да бъде изследвано и да бъдат разчитани знаците, които са видими по скалите. Едно е сигурно, че тези т. нар. скални гъби имат своето точно предназначение на това място, от където се открива гледка към последните източни възвишения на Стара планина чак до морето.

източник: Портал12