Ако едно заболяване можеше да унищожи всички животни, нас нямаше да ни има. При всяка болест, дори с висока степен на заразност и смъртност, има животни, които се разболяват и умират, преболедуват и изграждат имунитет, но и такива, които изобщо не се разболяват.

Болни животни, независимо от тяхното състояние, не трябва да бъдат наказвани с насилие, а трябва да бъдат третирани с грижа и внимание. Всяко същество има право на достойно отношение, независимо от неговото физическо състояние. Клането на болни животни е не само жестоко, но и израз на липса на хуманност и отговорност.

Жестокото третиране на животни създава отрицателен пример за обществото, особено за младите хора. Когато се допуска насилие върху беззащитни същества, се насърчава култура на агресия и безчувственост. Човечността се измерва не само в това как се отнасяме към хората, но и към животните, които споделят този свят с нас.

За акцията на БАБХ във фермата на Ани: Господи покажи им Правдата!

През 1995-1996 година в Ямболско беше открито огнище на шап. Районът се отцепи при много сериозни мерки за придвижване. Умъртвиха се само болните животни и и се осигури 24-часово наблюдение от ветеринарен лекар.
След като разрешиха изкупуването на млякото, пуснахме специална кола, която не влизаше в други ферми. Разказвам го от първо лице, защото по това време работех като технолог по изкупуването на сурово мляко в "Млечен път" АД - Нова Загора. Това показва практиката и историята.

Но видяхме какво се случи при миналите епидемии. Доверието отдавна е приключило... България, страна с дълбоки корени в земеделието и животновъдството, все повече вижда как една от най-старите и най-свещените традиции на нашия народ – отглеждането на животни – се унищожава пред очите ни. Това не е просто икономически процес, това е трагедия. Трагедия, която не се измерва само в цифри и статистики, а в душите на хиляди хора, които се грижат за животните с любов, труд и отговорност.

Не можем да останем безразлични към факта, че десетки хиляди фермери губят своя поминък, а цели общности, които от поколения се грижат за своите стада, се сриват до основи. Това не е просто икономическа криза. Това е разпад на една култура, която в продължение на векове е била сърцето на българското село, на българската идентичност.

Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) намали рязко броя на фермерите в България. Целта е да вкарат потребителите на храни в чуждите търговски вериги и аптеки

Всяко животно, което изчезва от българските ферми, не е само изчислена загуба за земеделеца. Това е част от едно по-голямо унищожение – унищожаването на връзката между човек и природа, между хората и земята, която ни е отгледала.

Фермата не е просто място, където се отглеждат животни – това е дом, това е начин на живот, това е традиция, предавана от поколение на поколение. Когато тези ферми затварят врати, се разрушава един целенасочен, устойчив начин на живот, който е в хармония с природата.

И вместо да се намират решения за спасяването на малките и средни ферми, вместо да се изискват адекватни мерки за подпомагане и развитие на сектора, ние ставаме свидетели на трагичен процес на деградация. България се превръща в страна, която ще забрави своето минало. Животновъдството, което беше в основата на българската икономика, сега се изправя пред неизбежната гибел. И с него загиват не само животните, а и човешките съдби.

Войната за пазари удари с АЧС фермата на Бони в село Брестак. Вируса е вкаран през фуражите

Трябва ли да позволим българските земи да останат без животни? Трябва ли да сведем до минимум не само селското стопанство, но и целия начин на живот, който свързва поколенията с земята и животните? Това е не само икономическа катастрофа, но и духовна.

Българското животновъдство е живо доказателство за устойчивостта на традицията и за непрекъснатия цикъл на живот, който ни свързва с природата и миналото. Но ако не се погрижим за него, ако позволим той да бъде заменен с чужди интереси и безразличие, ще изгубим не само парите и животните, ще изгубим нашето наследство, нашата душа.

Няма време за отлагане. Трябва да се борим за оцеляването на българското животновъдство, защото ако не го направим сега, утре ще бъде твърде късно. За нас, за бъдещето на нашите деца и за тази земя, която ни е дала всичко, трябва да запазим и възродим тази традиция. Всяко животно, всяка ферма е част от нашето бъдеще. И ние не можем да си позволим да ги изгубим.

Колеги, борете се докрай! Няма заден ход. Ямата е изкопана за нас...В момента се намирам на 7000 км от България, но ви подкрепям с цялата си душа и сърце! Бог да е с нас!

Сиренарската школа на Мина