Според Горанова е крайно време да се заработи за намирането на адекватно решение на въпроса с правото на ползване на земеделска земя: “Много земеделци си задават въпроса на чие поле ще прилагам новите изисквания, как да инвестирам, как да прилагам напояване и т.н., при положение, че нямам сигурност за ползването на земята”.
Милена Горанова изрази притеснение, че отново може да се вземат и приложат за страната ни такива решения за Общата селскостопанска политика, които ще нарушат свободния пазар и конкуренцията.
“Гледаме чуждия опит и казваме - Добре, защо това работи там, а при нас не работи… Няма как успешно да приложим чуждия опит на Германия, Австрия, Франция, защото на немеца стопанството не му е в града или в края на града и след това нивите му да са на 35 - 50 км. Стопанството му е там, където са му земите. Така той успешно може да ги управлява, защото са около него - оградени, идентифицирани дългосрочно. Освен това знае, че може да отдели, например 10% от цялото си стопанство, които да залеси или да направи постоянно затревени площи, ако са негодни за земеделско ползване. Сега вероятно и нас ще ни задължат да правим това, особено с новите изисквания за намаляване на въглеродните емисии. За да го приложим обаче, трябва да искаме съгласието на собствениците на земи, а ако не го получим, какво правим…? И отново изниква въпросът - на чия земя ще прилагаме всички изисквания? И какъв ще е ефектът на зелените схеми?”, коментира Милена Горанова.
По думите на Горанова “белите петна не са решение. Да, ние ще ги плащаме, но кой ще се грижи за тях - Държавата ли? Тя не е собственик, тя е само касичка, която събира парите, евентуално един ден да ги върне на някого…”
Именно заради неуредените поземлени отношения, стопанството в Кнежа в момента не получава подпомагане за сеитбооборот, въпреки че го прилага много ефективно: “Ние сме едни от първите, които следяха за сеитбооборота, просто не поехме риска да кандидатстваме за субсидиране, защото нямаме право на ползване на земята. Това обаче не означава, че не сме прилагали сеитбооборот на стопанството си. Напротив - ние сме с 6 култури. Като най-големия производител на соя и соеви семена в България, 12% от земята ни е с азотфиксиращи култури”, обясни Милена Горанова.
София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Selo.bg