На 10.12.2024 в Брюксел заместник министърът на земеделието д-р Лозана Василева по време на обсъждането в Съвета на Европейския съюз не подкрепи текстовете от регламента за продажбите на семена [1] по отношение на правото на земеделските стопани да събират, използват, обменят и продават собствените си семена, както е записано в международното право. Нещо повече, единственото критично изказване измежду всички министерства по земеделие на страните членки по отношение на опазването на старите сортове семена, беше на България.

На 10.12.2024 в София на среща на най-високо равнище в министерството на земеделието представителите на Сдружение Агролинк получиха уверението, че правителството подкрепя опазването на старите сортове.
В един и същ ден обществото получи коренно противоположни становища от едно и също ведомство.

Д-р Л.Василева заяви в Брюксел: „Дерогация от установените изисквания за продажбата на растителен репродуктивен материал от сортоподдържащия или селекционера на производителя, както и продажбата до крайни потребители, организации и мрежи, (също) ще утежни контрола. Това ще доведе до по-голяма административна тежест, тъй като се предвижда официалните органи да извършват анализ на риска“.

Това изказване е свързано с чл. 29 от проекта за регламент и възможността за дерогация/изключване на производителите на стари сортове от изискванията към хибридните сортове.

Преведено на разбираем език означава, че МЗХ не е съгласно производителите на стари сортове да бъдат освободени от плащането на такси и да не се подлагат на изследвания, които са предназначени за хибридните семена, както е предложено в чл. 29 от проекта за регламент:

- Чрез дерогация/изключване семената и посадъчния материал могат да се предлагат на генни банки, организации и мрежи или между тях със законоустановена цел или цел, като всяка от дейностите се извършва с нестопанска цел.

На заседанието на Съвета на ЕС българският зам. министър критикува предложените по-леки правила за продажба на семена на малки градинари и за продажби с нестопанска цел от мрежи за опазване на околната среда, както и други изключения от обхвата. Г-жа Лозанова заяви, че тези различни правила ще направят контрола по-обременителен, тъй като органите трябва да извършват анализ на риска.

Вярно е, че предложенията правят законодателството малко по-сложно за властите, тъй като има много нови категории/начини на предлагане на пазара. По-важно е правилата да бъдат адаптирани към нуждите на малките производители и генетичното разнообразие. Българските власти могат да използват опита от други страни като просто изключат изцяло от обхвата на регламента опазването на растителните генетични ресурси, извършвано от организации с нестопанска цел, генните банки и малки семепроизводители, както например вече е в Австрия и Германия, и да изключат продажбите на семена на малки градинари, както вече е в Дания и Франция. Тогава за властите ще бъде много по-лесно в сравнение с предлаганите текстове на регламента.

Противоположните становища, изказани от министерството на земеделието са ясен сигнал, че е необходимо да се продължи работата по проекта за регламент както в България, така в рамките на работната група на Съвета на ЕС. Можем да очакваме, че въпросите за изключенията от обхвата, сортовете за опазване и евентуално (биологичния) хетерогенен материал, както и продажбите на крайни потребители и фермерския обмен на семена ще бъдат включени в дневния ред на следващите заседания в началото на 2025 година.

Една много силна европейска група от граждански организации, между които IFOAM, ECVC, ECO-PB, FIAN, ARCHE NOAH, Dachverband, Demeter, Brot für die Welt, Liveseeding и Женевската академия заедно ще проведат уебинар за служителите на министерствата относно промените в законодателството свързано с опазването на семената.

Ние, Сдружение АГРОЛИНК, Фондация Биоселена, Асоциация на българските села, Съюзът на градинарите в България, Национална асоциация по биоземеделие ще работим на местно ниво с МЗХ и Изпълнителната агенция по сортоизпитване като обсъдим нашите конкретни предложения за промени в законодателството.

139 организации и над 175 000 граждани, вкл. над 40 000 българия (към 16.12.2024) заедно призоваваме за спешни подобрения в законодателството на ЕС за семената като се даде възможност за опазването на разнообразието на нашите културни растения и за правото на нашите земеделски производители да използват собствените си семена“ [2],

Други документи по темата тук:
[1] Проект за регламент
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52023PC0411
[2] Подписка „Изправи се и защити храната си!“
https://mitmachen.arche-noah.at/bg-BG/izpravi-se-i-sashtiti-hranata-si

За контакти :
Светла Николова, Сдружение АГРОЛИНК, 0888359239, agrolink@agrolink.org