Търсене

МЗХГ одобри предложен от НАЗ списък на билки, които ще се подпомагат със субсидии след 2023

12.02.2021 г.
1513
На последното заседание на тематичната работна група ТРГ по Стратегическия план към Програмата за развитие на селските региони, който ще се прилага след 2023 г., повечето браншови организации са дали новите си предложения за прилагането на екологичните схеми. Ще се спазват важни изисквания не само за поддържане на трайните насаждения и за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с пасищни животни, но и за диверсификация на културите.

Тъй като в проекта на министерството не е фигурирала „нито една от така предложените земеделски практики, които са полезни за климата и околната среда, а са свързани с отглежданета на традиционните за страната многогодишни ароматни и медицински растения, от Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ са дали следното предложение.

„За постигане на целите на диверсификацията на културите в земеделските стопанства предлагаме да бъдат включени като „допустими култури“ и традиционните за страната ни многогодишни растения като лавандула, резене, мента, риган, маточина, валериана, жълт кантарион, чубрица, салвия, хизоп и др.”, посочват зърнопроизводителите.

Изложеният мотив е, че „България се отличава с изключително разнообразие на почвено-климатични и социално-икономически фактори, което позволява култивирането на голям брой ароматни и медицински растения. При отглеждане на растенията в райони, които отговарят на изискванията на всеки вид, се получават висококачествени билки, етерични масла и екстракти, като същевременно се поддържат балансирани екосистеми и се опазват почвените, водните и енергийните ресурси. В допълнение, ароматните и медицински растения и билки допринасят за подобряване на ландшафта, като се поддържа биологичното разнообразие и се опазват естествените местообитания. Друг определящ фактор за тяхната висока екологичност е фактът, че ароматните и медицински растения са сред най-медоносните култури и поощряването на отглеждането им, ще увеличи възможностите за паша при пчелите”.

Това предложение е прието от агроминистерството, така че да бъде включено в бъдещото законодателство. Тук припомняме, че за тези екосхеми проектът на министерството включва всякакви дейности, които подобряват състоянието на почвите и покриват три от специфичните цели (от 4 до 6) в екологията - за смекчаване на последиците от изменение на климата и адаптиране към него, за устойчива енергия; за ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух и за защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта.

Интервенцията по екосхемата предотвратява развитието на монокултурно земеделие и разширява вида на отглежданите култури. По този начин се подпомага поддържането на органичното вещество в почвата и се допринася за запазването на плодородието на почвите. Увеличаването на броя на културите ще спомогне за запазване и подобряване на потенциала на почвите. В същото време се очаква и положителен прин ос в процесите срещу ерозията като се осигури наличието на култура, което може да спре ерозионните процеси.

Поддържането на трайните насаждения пък е важно с практиката за раздробяване и оставяне на вегетативна маса (клони и лозови леторасти) при резитба, което подобрява физичните свойства на почвата и защитава от водна и ветрова ерозия, като намалява водния дефицит. Чрез оставянето на раздробените полуразложени и свежи растителни остатъци се подобрява хранителният баланс на почвата и се създават условия за увеличаване на хумусното й съдържание в дългосрочен аспект, като улеснява и борбатас плевелите.

Плащането по екосхемата се отнася и до дейности, свързани с постоянно затревените площи и въвежда режим за благоприятно управление посредством екстензивни режими на управление с пасищните животни. Предложената практика предвижда не само да се запази площта, но и върху нея да се приложи подходящ режим на управление. 

Земеделски стопанства с обработваема земя и/или площи, които са заети с медицински и ароматни култури до 9.99 ха, трябва да има най-малко 2 различни култури. Основната култура не трябва да превишш 95% от обработваемата земя и/или площите, заети с медицински и ароматни култури.

При стопанства с обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури, които са между 10 и 30 ха, площите, заети с медицински и ароматни култури, трябва да са най-малко с 3 различни култури. Основната култура не заема повече от 75% от тази обработваема земя и/или площите, заети с медицински и ароматни култури, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 95% от обработваемата земя и/или площите, заети с медицински и ароматни култури.

Земеделски стопанства с над 30 ха площи, заети с медицински и ароматни култури, трябва да гледат най-малко 4 различни култури. Основната култура не заема повече от 75% от тази обработваема земя и/или площите, заети с медицински и ароматни култури, а трите основни култури обхващат заедно не повече от 95% от обработваемата земя и/или площите, заети с медицински и ароматни култури.

Под „култури“ се има предвид растения, от който и да е от различните родове, определени в ботаническата класификация на културите; култура от който и да е от видовете при Brassicaceae, Solanaceae и Cucurbitaceae; оставена под угар земя и треви или други тревни фуражи.

Бъдещата екосхема надгражда изискванията на стандарта ДЗЕС 8 по отношение на броя на земеделските култури. За съответната стратификация на стопанствата броят на културите с увеличава с още една. В допълнение периодът на проверка за наличие и съотношение между културите се увеличава с 2 месеца (в ДЗЕС 8 е от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване, а за схемата се предвижда от 15 май до 15 септември на годината на кандидатстване).
Зимните и пролетните култури се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род. Изискването се изпълнява със земеделски култури на обработваеми земи и/или медицински и ароматни култури.

При обсъждането на екосхемите от Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ са предложили да има таван до 50 хектара за площите с етерични култури, но министерството не е приело идеята.

Частично обаче е одобрено предложението на Българската асоциация на малинопроизводителите и група браншови организации от секторите „Плодове, маслодайна роза и десертни лозя”.

Браншът предлага да се запазят мероприятията  от сегашната мярка 10 „Агроекология и климат”, свързани с изкуственото затревяване на междуредията с тревни смески и мулчиране и/или косене на тревостоя с цел борба с почвената, водната и ветрова ерозията, борба с плевелите, повишаване на хумусното съдържание и задържане на въглерод в почвата. Те предлогат още да остане като базово мероприятие, като се допуска до 50% от общата площ или през ред междуредието за кратък период да получи плитки или по дълбоки почвообработки с цел аерация на почвата с продълбочител без обръщане на горния слой - с грапи или иглени култиватори с цел подсаждане или засаждане на нова тревна смеска.

Тревните смески да бъдат 2 вида с едногодини треви и многогодишни треви с азотфиксиращи в тях.
Малинопроизводителите предлагат още да не бъде задържителна практиката за раздробяване на клоните след резитбата на овощните култури с мулчери и компостерни машини „дробилки” и за натрупване на раздробената маса в ивицата на реда и около стъблата  за борба с плевелите. Но да има стимули за хората, които я прилагат.
Те предлагат още да се запази подпомагането на българските местни сортове с важно икономическо значение.
По отношение на добрите земеделски практики от асоциацията на малинопроизводителите е дадено предложение за програма, работеща на подбие на програмата за акциза за дизела. За целта те настояват да се събират и представят разходооправдателни документи, докаващи намаляване на исползването на препаратите за растителна защита ПРЗ с 50% и торенето с 30%, така че те да се осребряват със съответния процент за намалението на тези разходи. Нужно е България да има писменни доказателства за това какво и как се прави, така че до 2030 г. и 2050 г. използването на препарати и торове да бъде намалено.

Да се използват био агенти за интегрирано управление на вредителите без използване на химични средства и в защита на пчелите и полезните обитатели в овощните градини.

Цялостно варосване на овощните култури, предпазване от редица болести и неприятели като „нотриален рак”, „бяло гниене” на дървесината, мразобойни рани, късни пролетни слани, силна слънчева радиация.

Браншът е за подкрепа и на използването на природни органични продукти в борбата с вредителите, за торене и защита от неблагоприятните абиотични  климатични условия през зимния и вегитационния период.

Браншът предлага още стимули и за мерките за запазване на биоразнообразието. Така че синорите, терасите, еденични дървета и лесозащитни пояси и други затревени/залесени с тревна или дървесна растителност участъци да се третират и подпомагат като територии за допринасяне за защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта. / Sinor BG

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете