Месодайното говедовъдство прави все по-смели крачки за развитието си в България през последните години. Страната ни има голям пасищен ресурс, вече има изчистени породи говеда - родени и израснали в България, активно се учим от световни експерти в сферата като САЩ, Ирландия, Шотландия. Има обаче и редица трудности и проблеми, съпътстващи месодайното говедовъдство. На международното изложение СТЕКСПО  в Пловдив представители на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ) споделиха част от тях, както и в каква посока трябва да се работи за изсветляване на сектори и успешното му бъдещо развитие.

Обвързаната подкрепа изсветлява сивия сектор 

По инициатива на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ) и след дълга комуникация с Министерството на земеделието, бяха променени условията за обвързаната подкрепа на говеда - а именно да се доказват отелвания и реализация на отелените телета не само с пътен лист, но и с фактури, посочи председателят на АРМПГБ Стоян Чуканов. 

Реализацията се доказва за цялата стопанска година, много хора не бяха подготвени. Заложените изисквания в Наредбата за обвързано подпомагане на животни под селекционен контрол са доста минимални (0,25 единици т.е. с едно теле се доказват 4 крави). Миналата година не се доказваше реализация, а отелвания, което директно се взимаше от ВетИс системата. Тогава хората свикнаха, че трябва да започнат да маркират телетата, защото преди това дори не маркираха животните. Директно отиваха в сивия сектор без ушна марка.

Посоката е правилна. Фермерите ще свикнат, че всяка осъществена продажба през стопанската година, доказана с документи, ще им помогне за обвързаната подкрепа.

Рентабилност на месодайните стада у нас

Друг е въпросът, че ако в едно стадо има 25% отелвания за година, то е на загуба. Едно рентабилно стадо, например в САЩ, достига над 80% отелвания - т.е. от 100 крави да има 80 телета на година. А не от 100 крави - 25 телета. В момента в България се доказват 25 животни от същия вид - не само телета, но и ремонтни крави (крави, които вече излизат от употреба), обясни Стоян Чуканов.

От Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България считат, че ставките за обвързана подкрепа трябва да се увеличат, но след като всички стопани започнат да маркират животните и да ги продават с фактури.

Развъдната дейност не може да бъде масов спорт

Селекционната дейност и развъдната дейност не са за всеки фермер и основната грешка на държавната политика у нас е масовизацията на селекционната дейност, категоричен е изпълнителният директор на АРМПГБ Андрей Чалъков.

“Нормално за индустрията е да имаш теле от крава на година. В нашата Асоциация има ферми, които имат теле от крава на година. Но има и фермери, които имат теле от крава на 2000 дни. Тогава си задаваме въпросът: Защо гледаме крава? И отговорът е прост - фермерът има право да участва в програмата за селекционен контрол по начин, по който реално не може да бъде контролиран”, казва Чалъков.

Масовизацията на селекционната дейност, въпреки всичко, открои поне 15-20 ферми в България от всички икономически значими породи, които имат потенциал да бъдат племенни стада или т.нар. доставчици на генетичен материал. Месодайното говедовъдство е малко. При нас, след три завършени цикъла на събиране на данни, имаме достатъчно информация, за да кажем кой фермер къде и как може да оптимизира. В млечното направление има много напредък през последните години. Има елитни млечни ферми, които се доближават до световните стандарти, категоричен е Андрей Чалъков.

Затворен цикъл на производство

В България има фермери, които могат да си позволят да затворят цикъла на производство - да имат и стада с майки, и да угояват. Те обаче не са много. За масовия фермер с между 60 и 100 крави това е немислимо. Угояването на телета не се е развило все още, защото масовата практика е да се изнасят отбити телета от България и да се угояват навън.
В рамките на Асоциацията има износ и на угоени животни между 500 и 700 кг., на много добри цени - около 2 евро/ кг живо тегло.

Косово - потребител номер 1 на български телета

Най-масовият износ на български месодайни телета е за Косово. По данни на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда, между 30 и 50 хил. телета на година се изнасят от България за Косово чрез най-крупния за страната ни търговец. “От една страна този пазар е добър, но от друга - ние не можем да видим ефекта от телеугоителните центрове”, посочи изпълнителният директор на АРМПГБ. 

Животни се колят повече във фермата отколкото в кланици

Миналата година в България има 60 хил. кланета във фермите и 30 хил. кланета на ЕРД в кланиците, обявиха от Асоциацията на месодайните говеда. “Ако приемем, че едно семейство изяжда 1 теле годишно, а изведнъж се колят 200 за собствена консумация, това директно говори за сив сектор. Това са сериозни институционални проблеми. Това, което ще изведе напред месодайното говедовъдство, е да се работи правилно за повече качествени животни за износ”, посочват от АРМПГБ.

От Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България очакват, че с новата Обща селскостопанска политика след 2020 г. ще настъпят промени. С отпадане на този масов начин на подпомагане, ще останат само онези ферми, които имат желанието, капацитета и знанията да развъждат говеда.


София Белчева, © 2019 Село - Selo.BG