Нов доклад на Европейската сметна палата твърди, че инструментите на ЕС, които помагат на земеделските стопани да предпазят доходите си от колебания в цените и производствени загуби, са постигнали своите цели само частично и използването им продължава да бъде слабо и неравномерно. Освен това някои извънредни мерки не са насочени правилно и могат да доведат до изплащане на много големи обезщетения, заявяват одиторите.

Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС съдържа набор от мерки, чиято цел е да се гарантира стабилен и нормален доход за земеделските стопани. Директните плащания за 6,4-те милиона земеделски стопани в 28-те държави членки възлизат на 41 млрд. евро годишно. Наред с тези директни плащания, ОСП включва специфични инструменти за предотвратяване и управление на рисковете и кризите в селскостопанския сектор.

Например застраховането и взаимоспомагателните фондове могат да се използват за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства.

Съществуват и извънредни мерки, които имат за цел да стабилизират пазара като цяло в случай на сериозни затруднения, например когато през 2014 г. Русия реши да забрани вноса на определени селскостопански продукти от ЕС.
Одиторите разглеждат конкретно дали тези инструменти са приложени ефикасно и дали са довели до постигането на резултати. Те се съсредоточават по-специално върху подкрепата на ЕС за застраховането и извънредните мерки, въведени за сектора на плодовете и зеленчуците след санкциите на Русия през 2014 г.

Одиторите признават, че ОСП съдържа разнообразни предпазни мерки за доходите. Директните плащания имат съществено място сред тях. Те представляват средно една четвърт от доходите на стопанствата, като дават възможност на земеделските стопани да се справят по-добре при спад на цените или по-нисък добив и така се намалява необходимостта от застраховане. В същото време ОСП все повече насърчава превантивните мерки, особено като стимулира земеделските стопани да възприемат добри селскостопански и екологични практики. Одиторите обаче констатират, че тази дейност оказва слабо въздействие върху поведението на земеделските стопани, тъй като застрахованите стопани може да имат по-малко стимул да прилагат устойчива бизнес стратегия или да се адаптират към изменението на климата.

По-голямата част от 2,6-те милиарда евро, предвидени в бюджета на ЕС за подпомагане на земеделските стопани за застраховка при колебания на цените и производствени загуби, са оказали слабо въздействие, според одиторите. 
Парите достигат до много малка част от земеделските стопани, тъй като по-малко от 10 % от застрахованите стопани използват подкрепата от ЕС.

Повечето земеделски стопани дори не обмислят възможността за намаляване на риска, тъй като очакват да получат значителна помощ с публични средства в случай на криза. Освен това подкрепата от ЕС за застраховане не е насочена към тези в реална нужда. 

В двете държави членки, които използват в най-голяма степен подпомагането от ЕС за застраховане (Италия и Франция), ЕСП констатира концентриране на помощта в лозаро-винарския сектор. В този сектор, където застрахователният капитал може да достигне 115 000 евро на хектар, много бенефициенти, предвид техния финансов капацитет и рисков профил, биха осигурили своята продукция дори и без субсидии от ЕС.

„Понастоящем съществуват малко доказателства за добавената стойност от ЕС на тази подкрепа за стабилизиране на доходите на земеделските стопани“, заяви Само Йереб, членът на Европейската сметна палата, отговарящ за доклада. „Мерките следва да се насочат още по-добре, така че да могат да се използват от онези земеделски стопани, които се нуждаят най-много от тях, и по начин, който спомага за развитието на по-превантивно и устойчиво селско стопанство на ЕС.“


© 2019 Село - Selo.BG