Основният риск при стартирането на лешникови и орехови градини е с правилният подбор на фиданки. Оказва се така, че голяма част от българските земеделци, които решават да инвестират в създаването на черупкови градини не проучват добре всички специфики и рискуват огромни инвестиции и най-вече време, защото проблемите стават ясни особено около 4-5 години след засаждането на дръвчетата, когато вече е късно или почти невъзможно като разход за презасаждане.
Ежегодно България бива заливана с менте фиданки лешници и орехи от Турция и други страни, които не отговарят като качество за ефективност на сортовете, а също някои от тях не са подходящи за България. Именно заради този проблем големият производител на шоколадови изделия Фереро Рошер, сами създадоха неотдавна в България, специализиран разсадник за подходящи за нашата страна сортове лешници. Качествени доставки се правят и на сертифицирани фиданки от Италия.
Село подготвя детайлен анализ по темата с инвестициите в лешникови и орехови градини, а преди неговата публикация, можете да прочетете за опитът на Илия Немски в отглеждането на био лешници:
интервюиращ: Валентина Спасова
Не си ли усложняваш нещата, като на всичкото отгоре ги отглеждаш и биологично лешниците.
Илия Немски: (производител на биологични лешници)
За мене биологично е по-просто. Плюс това да си ги усложнявам нещата - душа давам. Обаче биологичното е по-просто, само че трябва да си по-търпелив.
И иска да го обичаш и да го следиш и да си приказваш с него.
Животът е Предизвикателство:
Илия Немски:
Тази земя е прекалено лека, малко. На моменти даже отдолу е баластра, чиста баластра. Обаче лешника обича отцедливо. Тая вода дето я виждаш от тая нощ утре вече е попила всичката, нали.
Ето подземната напоителна система. Пусната е снощи в 9ч.
За 24 ч. се получават по 70 куб. на дка. Това е една норма, прилична.
И сега, лешникът трябва да пие, за да може д аправи плод, да не се разболява.
интервюиращ:
Каква е тая вода на повърхността?
Илия Немски:
Тая вода, един ден, като направим четвъртата напоителна система, няма да я има вече. Защото ние сме направили подземна напоителна система - капково, ма я сложих на 35 см, като мислех че така е правилно. Най-напред имам две капкови повърхности, след това направихме първата подземна - видях в Италия, щото в България, казвам им: “Моля ви се, искам подземна напоителна система - запушва се.” - “Добре, бе” - няма да му кажа името, голям мой приятел, из-по-ка-ра -хме се, хидромелиорации инженер. “Добре, бе, приятел, покажи ми една запушена.” - “Ми, не знам къде има.”; “Покажи ми една отпушена - няма значение къде има.”. Няма запушена, няма отпушена. Отидох в Италия и видях: 7 хил. дка напоителна система подземно. От колко гидини? - Гасман се казва. Ето, имам му телефона. И с името на най-големият италиански артист Гасман, той е албанец тоя.
И Гасман ми казва: “Не е се запушвала никога.” - “Абе, Гасман, от колко години?” - 7 хил.дка., близко до Верона. - “Ми, 20 години.” - “И, не е се запушила?” - “Защо да се запуши?” - викам: “Не знам, така казват в България.”
Една напоителна система е към 300 лв. на дка.
Тая ми е третата и имам още една да правя.
Ама, всички, които вземат лешници от нас две години ги инструктираме и им даваме безплатна пълна супервизия, технология и така нататък. И гарантирам на всеки, който изпълнява точно указанията, на моите и на моя човек, продукцията. Другите, колегите, ти дават разсада и “т-ро-ши си го в главата. Прай каквото щеш.”
Ама каква ми е ползата да им дам…? Тоя разсад ако го подаря на тебе и ти го насадиш без моя инструктаж, по-скоро хвърли го в реката. Ще си загубиш времето.
интервюиращ:
Е, добре, сложно ли е да се гледат лешници?
Илия Немски:
Ако не знаеш как е невъзможно. Ако знаеш как е много просто. А, ние се учим. И във фейсбук често ми казват: “Какво ще го слушаш тоя? Той не знае да ги гледа. Виж, че приказва, че не знае дали е така, или така.” Ами, викам: “Намери един професор, който да ти каже точно как е. А, професорите ако много знаят, викам, те ще насадят лешникови градини.”
“Франческана” се различават от другите по това, че “шапката му”, забравих думата, Ралица я знае, покрива до късно - още 15 дена шапката ще покрива лешничето. Виж го лешничето вътре. А, много интересно е това: Гледай, колко лешник има тука: три и три - 6 лешника. Няма друг сорт, който да има шест лешника на едно такова…
Специалистите ме учат, че е по-хубаво да има по 3-ти - 4-ри много, отколкото по-малко по 5-6.
интервюиращ:
Имаш и разсадник. Колко вида сортове и какви са пазарите?
Илия Немски:
Максимално количество от разсадника са “Франческана”.
Случайно имам нищожно количество “Джифони” и “Романа” в тоя разсадник. Но, това не е целта. Тоя разсадник ще произвежда само Франческана.
“Джифони” и “Романа” взимам от мои избрани такива, доверени разсадници в Италия, нали.
И тука от тия 80 хил. растения приб(лизително) - 78 хиляди са, имат и да и не - 1500 “Джифони” и 200-300 “Романа”. Това са.
Но, искам да кажа, че от тия 80 хиляди - 78 хиляди, почти 30 хиляди вече са продадени - платени, те не са мои.
Трябва да ги гледам като очите си, че пари съм взел и на есен трябва да им ги дам в перфектен вид - здрави. И с тия, които остават…
интервюиращ:
А, само в България ли продаваш или и в други страни?
Илия Немски:
От миналата година вече и в Македония - малко. Обаче сега има потенциален клиент за 1500 дка. Това са към 50 хил. растения. мога да му дам, които няма да му стигнат за 1500, и по-хубаво. Той не може и да ги насади за една година.
Елица Благоева: (агроном в опитна станция по земеделие към ССА)
Много от нещата, които се правят в тази градина и се наблюдават в тази градина не могат да се видят и да се правят на друго място в България.
Събирането е основното нещо, което правим откакто е създадена тая градина.
интервюиращ:
Вие като наблюдавате този експеримент, както г-н Немски казва, няма ли да напишете някакъв труд?
Илия Немски:
Участваме в проект по иновации.
Тя участва, тя е водещата там. Тя направи проекта.
интервюиращ:
На каква тема?
Илия Немски:
На тема: Лешници “Франческана” иновация.
Елица Благоева:
Да, участваме с проект към мярка 16.1 - “сътрудничество”, който все още е в период на оценка.
интервюиращ:
Има работна група?
Елица Благоева:
Смятам, че това е много...за мене това е един много смислен проект. Защото много до скоро лешникопроизводството беше по-скоро хоби.
Познанията бяха общо взето ограничени, сортовият състав доста ограничен. Затова казвам, че сортовете и технологиите, които са в тази градина на малко места могат да бъдат видяни, да не кажа никъде в България.
интервюиращ:
А, може ли да се мултиплицира ефекта от проекта, който управлявате?
Елица Благоева:
Ами, това ще е следващият етап.
Когато съберем достатъчно данни, когато вече можем да говорим конкретно базирани на наблюдения и на статистика, и то в България, защото това е много важно да се подчертае, че опитите трябва да се правят в България. Сортовете трябва да се проследи как се развиват в България. В Италия може да са перфектни, в България може да се окаже, че са още по-добри.
интервюиращ:
Казвате: “Много просто се гледат лешници, ако знаеш.”
Е, добре, учебници, няма ли?
Няма ли учени, които да консултират, вместо човек като вас да прави “експериментално стопанство”, както казвате?
Илия Немски:
Майка ти и баща ти те учиха да живееш правилно. Ти слушаше ли ги винаги?
интервюиращ:
Не, за съжаление.
Илия Немски:
Аз също - едно. Плюс това е сложен процес, бе. Пръскането например със сяра.
Първото пръскане - на книгите пише 3 кг.: контактна сяра био и т.н., швейцарска - 3 кг. на 650 л. вода, нашата цистерна се връзваха. Така излизаше. И ние пролет пръскаме, когато е хладно, когато листата са започнали да се развиват. И ние пролетта пръскаме с 3 кг. След това намаляваме дозата. След това трябва през нощта да пръскаме, при възможно най-ниски температури. И сме свалили до 1.8 от 3 кг. И през нощта пръскаме до 1ч., 2ч.
интервюиращ:
Е, това не го ли пише в учебниците?
Илия Немски:
Аз не съм...нямам време да чета такива книги.
Те имат. Аз познавам един доцент - доцентка, която има 120 труда. Аз не съм прочел един. Кой ги чете тия трудове и какво е написано в тях аз не знам?
Обаче знам, че тя като дойде ми каза, че се интересува от кастренето. Не знае как се кастри лешник.
Иван Момчилов: (агроном, производител на биологични лешници)
Ако тръгнем дд асравняваме лешника с някои от плодовете, никои от плодовете и трайните насаждения, които се отглеждат в България не са по-лесни за отглеждане, или да носят по-големи приходи в крайна цел, нали, като стойност. Нито имат по-малко пръскания плодовете, нито технологията на отглеждане не е по-лесна и така. Лешникът е напълно възможно да се отглежда с много по-малко усилия и средства спрямо някои други плодове.
И аз идвам много често в стопанството на г-н Немски и правя наблюдения, от които наблюдения извличам информация за това как сортовете, и специално “Франческаната” се държи на българска почва. Като цяло съм с немалък с опит в професията си. Обиколил съм доста градини, насаждения, видял съм не малко неща и сравнявам просто видяното навсякъде и извличам най-доброто, нали.
Илия Немски:
Всичко е проба-грешка.
И всичко зависи и от терена. На тоя терен е едно, оттатъка е друго, от другата страна.
интервюиращ:
Е, тоя подход: “проба-грешка” не излиза ли твърде скъпо?
Илия Немски:
Еми, излиза, излиза. Е, кво да правя.
Мен това ми е...парите са ми за това: за нафта, да си купя нови очила, да си купя нови очила, щот тия са малко остаряли, и да си купя гуменки, и да правя тия проби и да получавам по-добри...О, аз...
“проба-грешка” на мен е скъпо, ама за другите е все по-евтино.
Аз им казвам: “Който слуша, има гарантиран резултат.”
Третата година има 3 кг…, 3-та година от храстовидните има 3 кг. лешници от растение - който слуша.
Валя, ти ме питаш откъде е тая енергия?
Откъде да знам от къде? Аз като се видя “на зор” гледам оня кръст там, отгоре.
Няма да стъпваш върху мокрото, щото потъваш.
Ей ги, тия са малките. Тия ще имат между 3 и 5 кг - първа рожба. Такова чудо не е се видяло в България.
Щом италианците казват, че тая година по продукция България - Италия: 1:0 за България, какво да ти кажа? И това го казва Морено Моралди.
После щи покажа книгата от него, написана. И го питам: “Морено, що не напишеш всичко, което знаеш в тази книга?” - Той вика: “Ами, после кво ще ям?” - ставаш в 5ч. сутринта и си лягаш в 1ч. често. Кога имаш време да четеш книги ти? С всичките...Тия книги са писани да получат научни степени - да ме извинят.
интервюиращ:
Ама, да де, ама тогава, вие сте пионер. Един вид проправяте пътя към.
Илия Немски:
Абе, недей приказва голями приказки: “пионер съм?” - “Аз съм човек, който обичам, каквото правя да стане хубаво.” Като постигна някакъв резултат, като ми омръзне ще правя нещо друго. Да, ама засега мълча. Ще се чуем след три месеца...Искам да сменям занаята. То вече не е интересно.
интервюиращ:
Да сменяте занаята?
Илия Немски:
Да.
интервюиращ:
С нещо по-интересно?
интревюиращ:
Нещо “ново”, айде по-интересно. Де да знам дали ще е по-интересно? Ще видим.
интервюиращ:
Засега тайна?
Илия Немски:
Да.
интервюиращ:
Ама, пак земеделие ли поне?
Илия Немски:
То си е моя работа.
интервюиращ:
Добре! Щом си е ваша работа.
Илия Немски:
А,...(смее се) - на ти ще си говорим.
Ей ги. Що не ги снимаш по-отблизо? Гледай кви са готини.
интервюиращ:
На ти да си говорим?
Илия Немски:
Еми, откога говорим? Откога се познаваме? Що не кажеш?
интервюиращ:
Еми, двайсет години сигурно.
Илия Немски:
21 мисля.
интервюиращ:
Двайсет и една. Ми тогава да караме на “ти”.
Илия Немски:
Еми, айде.
интервюиращ:
Поменаваш някакви количества лешници, които сега се получават. А когато вече всичко е готово, какви количества лешници?
Илия Немски:
Няма “всичко готово”. Следващите 20 години ще продължат да растат. Тяхните баби, които са първите селекционирани и постигнати “Франческана” - 5 има дървета, храсти, огромни - раждат по 30 кг. ако се поливат. И по 22 - 24 кг. ако не се поливат.
интервюиращ:
Колко сорта са на тези площи, твоите?
Илия Немски:
Пет сорта са, четири. Тука са три.
интервюиращ:
Ама само италиански ли?
Илия Немски:
Само италиански.
интервюиращ:
Ралице, изненада ли се, когато Илия каза, че иска да отглежда лешници?
Защото той е пълен с идеи.
Ралица Немска:
Да. Той е пълен с идеи и непрекъснато преследва нова и по-добра идея.
Не му се изненадвам на идеите. В смисъл, аз съм готова на всичко. Просто, знам че като реши да прави нещо, той се хвърля с Душа и Сърце и няма смисъл да го спирам, или да търся някакви недостатъци в идеята. Просто, тръгваме и я развиваме.
интервюиращ:
Предполагам, че имаш поддържаща роля в това начинание? каква е тя?
Ралица Немска:
Ами, цялата документална част, всичко което е свързано с кореспонденция, с плащания, с банки, със счетоводство, с институции, с очертавания, изобщо един куп ходения по служби...и, това съм аз.
Значи, образованието ми е икономическа информатика, като беше много интересно се учихме на работа с “бази-данни” и всъщност аз в момента донякъде го прилагам това, защото това е една обработка на една база данни за лешниците, която трябва цялата да се обхване и да се покаже, нали. Дори, това е което правя с нашата интернет страница.
Нали, там всичко, което съм написала като текстове е в резултат на нещата, които съм проучвала, които сме приложили тука, и които имаме като резултати, и изобщо като информация събрана в годините. Така че, да, донякъде.
Е, всъщност с него д асе живее не е скучно. И ако имаш нужният Дух, така з априключения е интересно.
Трудното е когато трябва да изпълниш всички задачи, които той е измислил, защото при него всичко е в огромно количество обикновено.
интервюиращ:
А, италианците, доколкото мога да схвана, са доста напред с материала, както се казва, по отношение гледането на лешници?
Илия Немски:
Номер Едно са.
интервюиращ:
Каква е оценката на твоите италиански приятели за твоето експериментално стопанство?
Илия Немски:
Сега, вече ще се изложа, понеже ние пазарджиклии сме си малко фукльовци. И ако кажа това, което получих... един sms. Ще ти го пусна Sms-а щи го покажа.
интервюиращ:
Да.
Илия Немски:
Тоя, дето е написал тая книга, ми пише - да не губим време: “Производство лешници за тая година България: Италия=1:0”
интервюиращ:
Тебе ли има предвид - България?
Илия Немски:
Има предвид тия снимки, които сега момчето прави:от Испания до Баку
интервюиращ:
Тъй като се познаваме много отдавна, че си “шило в торба”, винаги си склонен като че ли да започнеш от 0 и както казваш: “Колкото по-трудно, толкова ми е по-добре.”
Илия Немски:
Сега, сега...аз не мога д аанализирам себе си.
Защо отидох на Монте Бианко?
Първият път се качих с лифт, там до Кромайор и ме заболя главата - горе високо на 3 хиляди и не знам колко метра.
И викам - ей върха отгоре. Викам: “Ще се върна.”
И тренировки, тренировки, тренировки и почнах да ходя. И след...5 години подред го качвах.
И ме пита един, който...аз ходех винаги “соло” - нощни изкачвания. Не съм опитен алпинист, ма с Божията Помощ се качих!
Един ме питаше, който го водих после с мене, без да се връзвам. Аз не се връзвам с друг: Защо толкова години все правиш “Montblanc”?
Ами викам: “Откъде да знам защо?”
Като тебе. И ти ме питаш “Защо?”
И се връщаме вечерта - заедно се качихме на върха.
И той вика: “Илия, разбрах.”
Значи, като слезеш от върха, Ваня, се чувстваш...по-силен...от...Значи, трябваше да внимавам като слезна от върха да не искам да мина през някоя стена-бетонна. Значи, това е абсурд, това е мозъчна деформация. Не можеш да минеш през стена. И ако се опитам да мина ще си счупя главата. Такава сила получаваш, когато постигнеш нещо, като сега с тия лешници, че не ми...как да ти кажа...не, че нямам страх от нищо...Аз имам страх някои път да не се изложа, да не кажа някоя простотия, обаче...доволен съм бе! Доволен съм!
интервюиращ:
А, кога ще споделиш новият си бизнес (не обичаш тази дума) - новото си начинание?
Илия Немски:
Когато стане.
интервюиращ:
Когато стане?!
Илия Немски:
Това, цялата тази история тука е лудост.
Онова, което може би ще се случи е такава лудост, че трябва да ми носиш шоколадови бонбони в болницата, понеже ще ми се спука корема от смях...Какво да ти кажа? Човек...трябва да мечтае, иначе ще пукне. Спираш ли да мечтаеш, кво правиш? - умираш.