10 млн. евро е бюджетът, с който може да се рекламира българското вино в чужбина. Възможност за това дава мярката Промоции в трети страни от Националната лозаро-винарска програма, като субсидирането е 80%, а собственото съфинансиране 20%. Това каза в интервю за Село директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) инж. Красимир Коев.


Г-н Коев, на какъв етап е прибирането на реколтата от грозде в страната?
Премина пикът на прибиране на реколтата от грозде. Прибрано е над 50% от гроздето в лозовите насаждения. В момента се прибират сортовете Каберне совиньон, Широка мелнишка. В момента прибирането върви ритмично и спокойно. Обстановката вече се успокои. 

В началото на гроздоберната кампания имаше напрежение сред бранша...
Всяка година очакванията на гроздопроизводителите са винаги по-високи - че ще продадат продукцията си на високи цени. От друга страна винопроизводителите отдавна изградиха свои лозови насаждения с необходимите им сортове. Именно в етапа на преговорите за цените и реализацията се появи това напрежение… В последствие се оказа, че през тази година гроздето се характеризира с изключително високо захарно съдържание. Като качество е много добро, дори отлично, но течността в гроздовото зърно е по-малко заради сухото време в началото и по време на гроздобера. Тоест обемът на гроздето го има, а в същия момент килограмите са по-малко. В сравнение с миналата година, когато винарските предприятия прибраха и преработиха 153 хил. тона грозде, тази година ще има спад с около 20% заради лекото грозде. 



Производители на грозде имат опасения, че част от реколтата им все пак ще остане необрана, защото винпромите не изкупуват суровина. Основателни ли са те?
Тези страхове на хората бяха абсолютно основателни и реални до преди 2 седмици. Тази година за гроздобера е кампания на контрастите. В началото имаше малко търговци на грозде, предлагаха се ниски цени. В един момент винарските предприятия прибраха своята продукция в голяма си част, купиха каквото им е необходимо по план, но се оказа, че гроздето е по-леко. Съоръженията им останаха полупълни. И в един момент, както цената беше ниска и търговията на много места не вървеше, започна търсене и, макар и леко - повишаване на цената на гроздето. Нормализира се обстановката и това опасение изчезна. 
Има и нещо, което ми прави впечатление - комуникацията между производителите - добре е регионалните структури в бранша, асоциациите по места, които защитават интересите на лозарите, малко по-рано да съберат хората, да се направи проучване как се развива гроздето, какви са очакванията за продукцията, какво и колко ще изкупуват предприятията в региона. На базата на този анализ, да се търсят и други търговци, които са извън дадения регион. Знаете, че има търсене на грозде за домашно вино и ракия - по закон може да се преработи до 1 тон грозде за домашна консумация. По-логистично и навреме трябва да се подхожда още в началото на лятото. 

При срещите си с производителите акцентирате на сдружаването в бранша. Какви са нагласите на хората за това?
Малките гроздопроизводители, които имат малки лозови масиви до 15 дка да се сдружават. Много е трудно за преработвателя, който е изпратил камиона си да събира гроздето в района, да товари 2 тона, на 15 км ще натовари още 1 тон… Трябва да има сдружение, което да съгласува с винпромите датите, очакваните количества грозде. Така се гарантират количества, дългосрочни договори, по-добри цени. По отношение на нагласите - желание има. При срещите си тях обаче, хората очакват ние да им решим проблема на момента. Понеже ние се опитваме да помогнем логистично за реализацията на продукцията и когато това се случи, те се успокояват и забравят за този проблем до следващата година. Има и производители, които са се обединили, разбира се, но все още са малко. А световният опит доказва, че това е правилната посока - вижте Западна Европа, Чили, Аржентина… 


Какво мислите относно твърдението на винарите, че има сериозен проблем с невъзможността да реализират продуктите си на световния пазар, въпреки високото качество на виното?
Много пъти съм казвал, че технолозите в България, които се грижат за прибирането на гроздето и производството на вино, са на световно ниво. Търговците и маркетолозите са длъжници на собствениците на предприятията, които са ги наели на работа, а често те казват, че няма пари. Това не е така! Защото има осигурени средства по Националната лозаро-винарска програма. Една от мерките, която осигурява възможности за рекламиране на нашата продукция, е Промоции в трети страни. Тя има бюджет от 10 млн. евро. Когато се прави проект по тази мярка, субсидирането е 80%. Собственото съфинансиране е 20% и смятам, че държавата е направила и невъзможното, за да постигне това. За сревнение - в останалите страни членки субсидията е 50%. При нас има 30% национална съфинансиране. Източните пазари - Китай, Япония, Виетнам, дори Руската федерация и САЩ са пазари, където има нарастващо търсене за българско вино.
А ЕС дава възможност за вътрешно-общностно финансиране на проекти за промотиране на виното на територията на ЕС. Като пример давам Българо-италиано-гръцки проект, отделно Българо-немски проект за гроздето и виното по течението на река Дунав, Дунавски винени дестинации. 

Какъв е интересът от винопроизводителите към тези мерки?
Надявам се, че сега след 16 октомври, когато започва новата финансова година на ЕС, интересът към мярката за реклама ще бъде изключително голям. Също както е интересът към мерките за засаждане на лозя и инвестиции в предприятията. Само за лозаро винарския сектор осигуреният бюджет по Програмата е в размер на 134 млн. евро. Би било грехота, ако ние не ги използваме, а ги връщаме обратно на Европа. 
По предложение на бранша предстои да въведем нова мярка Прибиране на гроздето на зелено. 

Как ще се прилага мярката за прибиране на гроздето на зелено?
Докато гроздето все още е зелено, на по-ранен етап, то се сваля на земята. Например през април, май или юни се направи анализ, че тази година ще има свръхдобив от грозде, изкупуването няма да върви добре, за да не влагат повече средства в пръскане и други дейности, лозарите свалят реколтата си на зелено на земята и наесен не прибират грозде, заради което ще получават обезщетение.
Размерът на обезщетението ще бъде изчислен по съответна схема спрямо средни изкупни цени и добиви от предходни години. Изпълнителната агенция работи активно в момента по подготовка на мярката, за да бъде готова и да се прилага още за 2020 г.

Интервю на София Белчева, © 2019 Село - Selo.bg