Г-н Костадинов, какви са впечатления Ви от днешната дискусия за новата Обща селскостопанска политика (ОСП)?
Адмирации към Министерството на земеделието, че в момента организира такава дискусия. Това е нещо ново, което се прави. Тя още не е свършила. Видяхме от представянето докъде сме стигнали досега и как ще вървят нещата напред. За нас като бранш - това е добре. Досега ние нямахме никаква координация с работните групи и какво се случваше в Брюксел. Никой не ползваше нашите съвети. Сега очаквам след тази корелационна група вече да има диалог и да направим нещата така, че да са добре за страната и за всички производители.

Нека да припомним - кои са основните искания, които НАЗ настоява да бъдат заложени като политики?
Нашите искания бяха основно по таваните (за директните плащания - бел.ред.), което е решено в голямата си част от страните. Все още няма решение, но има консенсус - 23 страни са по отношение на таваните. Чухме сега за обвързаната подкрепа и преходна националната помощ. Там ни се разминават нещата, особено по преходната национална помощ. Другите основни точки са по зелената архитектура. Специфичното за този период е, че в стратегическите планове ние ще участваме в разработването, изпълнението, залагането на целите, което е много важно, за да ги нагодим спрямо климатичните условия на страната, защото досега изпълнявахме особености на страни от Западна Европа. След като ги направим такива, ще подпомогнем и климата в България,  както и нашата природа.

Стана ясно, че ще бъдат завишени изискванията за тези екологични плащания. Притеснява ли Ви това?
Виждате, че в момента сме на преговори. В момента ние не знаем каква е основата. Като видим каква е основата на следващите преговори, ще видим какво ще се завишава. Най-важното за нас е поставянето на тези специфични цели. Целите, които трябва да изпълним, защото ще има и междинен период. Въпросът е вече да се заложат едни цели, които са изпълними, защото знаете, че другите западноевропейски страни са доста напред в това отношение. Залагане на едни техни цели в нашия стратегически план, директно ще убие нашите производители...

Вие виждате ли старание на държавата да наложи, да се опита, да прокара националните интереси пред европейските  по време на тези обсъждания?
Затова сме тук и това искаме да се случи в целия бранш...

Едно интересно предложение, покана, която не за първи път идва. Този път от  г-н Йоаким Руквид - българската страна да се включи в организацията КОПА (Copa Cogeca). Възможно ли е това?
Ние имаме покана от Копа Коджека. Дълги години знаете, че там членуват всички. Пречката, че ние сами като зърнопроизводители  няма как да се включим. Второ, вноската за участие е около 250 000 евро на година. Като производители за нас е трудно постижима. В другите европейски страни има създадени структури - камари, които по някакъв начин финансират вноската. Давам пример с Унгария. Тяхната камара е - държава в държавата. Така е и на другите места. Така че, задължително членство в камарата или в организацията, която участва. Задължително всеки - плащане на членския внос. Тук при нас нещата стоят доста по -различно. Аз говоря Закон за браншовите организации. От 10 години това не се случва. 

© 2019 Интервю на София Белчева / Село  БГ