От сутрин до вечер в конвенционалните медии, а и в социалните мрежи се разтеглят какви ли не локуми по темата за разпространението на вируса Африканска чума по свинете (АЧС). Към момента в Село сме написали над 100 материала по темата, включително - причини, икономически интереси, външен натиск, политически спекулации, пропуски във ветеринарно медицинската система, включително и прогнози от преди няколко години, които сочат към днешната ситуация.

Има ли обаче положителни страни от заразата с АЧС?
В този материал ще разгледаме 3 основни аспекта, с което смятаме темата за приключена:
-

• АЧС като тест на обществото и медиите
• АЧС като причина в промяна на храненето и свързаните здравни и екологични последици
• АЧС като причина за силно ограничаване на дърводобива и изсичането на българските гори

Разпространението на АЧС наистина се оказа един своеобразен и много показателен тест за измерване на обществените настроения, нагласи и мислене. Избиването на прасетата тип "заден двор" се оказа един инструмент, който разбуди от една страна чувството за сплотеност у селското население, което трудно излиза на протести, а от друга страна се оказа "мазна плячка" за хищните конвенционални медии - предимно телевизии с етикет "национални".  Те за пореден път доказаха своето зловредно действие и липса на отговорност, будност и аналитичност. Покрай АЧС видяхме как политици, журналисти, потърпевши... пред камера повтарят едно и също - като хипнотизирани папагали: никой извън клишето, никой извън клетката, никой извън темата за пари и личен интерес, всички на ниво - повърхност, на ниво собствена кочина...била тя медийна, политическа или мисловна.


АЧС се оказа и добър повод за преосмисляне на това с какво се хранят хората. За съжаление протестите показаха, че не само прасетата са в "заден двор", но и мисленето и психологическите нагласи са също в "заден двор". Голямата част от стопаните прегръщаха прасетата, плачеха пред телевизионните камери как ще заколят бременни-свине майки; вайкаха се как няма да дадат прасетата си да бъдат умъртвени в средата на лятото и т.н. и т.н. Това показва ясно, че в българският "заден двор" няма различаване на едно насилие от друго насилие (през Декември). Освен това стана ясна и силната привързаност на човека към прасето - животното, което живее в най-мизерни и мръсни условия, храни се с помия, остатъчни боклуци и чието месо е най-долнокачествената храна в целия селскостопански сектор.

На снимката: свински мозък:

От друга страна фокусът на проблема бе изцяло насочен върху "задния двор" или казано метафорично - до върха на собствения нос. И докато редица Световни и Европейски научни институти, правителствени и неправителствени организации алармират за това, че нарастващите обеми на животновъдството са сред основните причини за глобалните екологични проблеми, то АЧС се явява един добър повод за преосмисляне начина на хранене, който освен че води до редица сериозни заболявания у хората, но и натоварва излишно една огромна икономическа верига с тежки екологични последствия на база изчерпващите се суровини: ферми <> производство на фуражи <> разход на електроенергия и горива <> разход на питейна вода <> производство на ветеринарна химия <> преработвателни предприятия <> опаковки <> спедиция на едро <> спедиция на дребно <> остатъчни отпадъци от търговията на дребно и редица свътрзани компоненти, заради един продукт, който може да бъде силно ограничен и дори отхвърлен. Въпросът обаче остава персонална отговорност и свободен избор, дали да се използва даденият шанс - навреме. Защото когато стане късно, времето за равносметка ще е изтекло.

Най-ясният и положителен ефект от разпространението на АЧС е това, че се наложи ограничаване на дърводобива в България, покрай наложителната превенция срещу разпространението сред популяцията на диви свине. Това е истински шанс за отдъхване на българските гори от една масирана поголовна сеч, която започна масово още от правителството на Симеон Саккобурготски и продължи през правителствата на БСП, ДПС и ГЕРБ. В този контекст, разпространението на АЧС е добре дошло за намаляването на изсичането на безценните ни гори, което също е пряко свързано с климата и екологичните проблеми, а на места, дори и с местната реколта и защита в студените месеци.

При наличие на будност и по-дълбоко вникване в ситуацията около АЧС, човек ясно ще види, че няма нищо случайно и че видимото външно зло, всъщност може да има добри последствия - при проява на воля и решения за промяна. Затова отговорността е голяма, защото в живота често има добро с лоши последствия и зло с добри последствия. Затова злото е допуснато в света. Въпрос на различаване и осъзнатост. Въпрос, чието решение носи своите последствия в следващите месеци и години.

текст: Борислав Борисов

© 2019 Село