Българската земя е национално богатство. Национална сигурност и продоволствен ресурс за изхранването на нацията и износ на селскостопанска продукция. Земята казва Александър Стамболийски е на тези, които я обработват. Изхождайки от това , че тя земята е национално богатство и национална сигурност би било след демократичните промени нейното персонифициране от държавна в частна собственост с възстановяването на собствеността и пазарът на земята да се управлява, регулира и контролира от държавата. В условията на пазарно стопанство тя земята е стока, която има своята потребителна и разменна стойност. Земята, като средство за производство поражда сложни поземлени отношения с правно икономически изисквания. Веднъж тези поземлени отношения са между собственика на земя и наемателя, второ между стопанският субект и държавата и трето между държавата и Европейският съюз, който осигурява европейски средства за целевото използване на тази земя. Намесата на държавата в поземленият пазар и недостатъчното правно регулиране на тези поземлени отношения т.н. рентиерство, което е присъщо за първоначалното натрупване на капитали и в днешно време лексиката в публичното пространство не се казва капитализъм, а пазарно стопанство и пазарна икономика. Настоящата разработка е по идея на автора базирайки се на натрупаният професионален опит да направи опит /предложение/ как вижда бъдещето развитие на земеделието в условията на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС.

Усъвършенстването на поземлените отношения разглеждани, като правно-икономически и преструктурирането на производствените структури са в основата на земеделското производство. С тяхното усъвършенстване се цели постигането на интереси и равновесие в управлението и ефективното използване на земята, като специфично средство за производство.

Възникналите проблеми и настъпилите промени след приемането ни в ЕС предизвикаха предприемането на мерки от нашето законодателство с цел синхронизиране с европейските изисквания чрез подходящи инструменти и механизми.

Необходимостта от разработването на стратегия и в това число концепция произтича от следните мотиви:
- Непреструктурираните поземлени отношения с техните елементи: земевладение и земеползване; поземлен пазар, аренден пазар и арендни отношения. Поземлен данък и аграрно законодателство;
- Непреструктурирани земеделски производствени структури в производствено, организационно отношение;
- Нарушено съотношение и равновесие между отделните сектори на земеделието, растениевъдство и животновъдство, с критичното състояние, в което се намират производството на животинска продукция, на плодове и зеленчуци;
- Отчайващо ниска професионална подготовка на преобладаващата част от земеделските стопанства /предимно малките/;
- Недостатъчен ангажимент на общините към земеделието;
- Силно изоставащи селски райони с влошена инфраструктура, обезлюдяване на селата, продължаващата миграция и емиграция на младите хора, висока безработица;

Основна идея на тази концепция е промяната! Подпомагането на земеделските производители от ОСП /Общата селскостопанска политика/ на ЕС ще бъде само за тези, които успяха най-бързо да се преструктурират към високите изисквания. Преструктурирането следва да се възприема, като необходимост от поемането на определени ангажименти на всички управленски нива и се стигне до прекият земеделски производител. Изпълнението на тази задача изисква държавна намеса, която е крайно необходима по отношение на аграрната политика и нейното прилагане в земеделието. Изхождайки от тази позиция ще направим опит да изложим аргументирано през земеделската общност своето становище позовавайки се на богатият опит на развитите страни, но съобразено с местните условия.

Преодоляването на натрупаните неудачи и пропуски в преходният програмен период може да се реши чрез разработване на национална аграрна политика и в последно време със стратегическият план за развитието на земеделието за периода 2021-2027г. се поставя научно-обосновано начало за развитие на отрасъл земеделие у нас. В страни с развита пазарна икономика, държавата не допуска разпределянето на земеделската земя при онаследяване и продажба, както и свръх концентрация на поземлената собственост. Тя регулира поземлените отношения и тяхното правно-икономическо проявление и зависимост не само със закони, а и чрез пряка намеса на пазара, като по този начин създава еднопосочност между интересите на земеделските стопанства и държавата. Европейската аграрна политика изисква ускорено преструктуриране на земеделието чрез държавно участие в регулирането на пазара.

ВИЖТЕ ЦЕЛИЯ АНАЛИЗ и СТРАТЕГИЯ в прикачения файл по-долу: