Когато става въпрос за пари – за субсидии, европроекти и пазарни компенсации – българските аграрни организации са първи на барикадата. Протести, трактори, блокади. Но когато залогът е бъдещето на земята, здравето на хората и запазването на семената от корпоративно поробване – те мълчат унизително. Мълчат, защото са в клопката на финансовите си и политически интереси и зависимости. Нито дума за опасността от новите генетично модифицирани технологии (НГТ), които ЕС се готви да въведе със съмнителни процедури и под масиран лобистки натиск. Нито протест, нито позиция, нито дори елементарно изявление. Сякаш темата не съществува. Защото не носи пари – носи отговорност.

На 14 март 2025 г. Съветът на ЕС, след сериозни съмнения в легитимността на процедурите, събра кворум на ръба, за да отвори вратата към следващата фаза от приемането на новия регламент за дерегулация на ГМО. Обсъжданията между Европейската комисия, Европейския парламент и аграрните министри започнаха. Гласуването в ЕП е насрочено за 8 април 2025 г.

Процесът е подчинен на интересите на шепа глобални корпорации – същите, които владеят пазара на пестициди и настояват за патент върху живота. Семената се превръщат в частна собственост, а храната – в средство за контрол.
Рисковете за здравето и околната среда повече няма да се разглеждат. Етикетирането и проследимостта на ГМО продуктите ще отпаднат. А без етикети – нямаме право на избор.

90% от българите не желаят ГМО – нито стари, нито нови. Но браншовите организации, призвани да защитават интересите на земеделските производители, избират да мълчат. Защо? Защото удобното мълчание им гарантира достъп до фондове, власт и институции.

Днес 7 април 2025 г. от 18:00 ч. пред сградата на Европейската комисия в София (ул. „Георги С. Раковски“ №124) ще се проведе митинг-протест срещу новите ГМО и НГТ регулации. Призоваваме гражданите, които не желаят семената и храната да бъдат собственост на корпорации, да излязат и да заявят ясно своята позиция.

Защото ако ние мълчим – те ще решат вместо нас. А браншовите организации? Те отдавна са избрали страната на сметките и зависимостите.

Последствията от НГТ (ГМО) за България, здравето и бъдещето на земеделието ще са необратими!

Дори държавните институции капитулират пред корпоративните интереси: примерът с Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС): Корпоративното влияние в агросектора не спира до браншовите организации – то се простира дълбоко и в самите държавни институции, които по закон са призвани да защитават националния интерес и устойчивостта на земеделието. Един от най-фрапиращите примери е Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към Аграрната академия – структура, която би трябвало да бъде гарант за качеството и безопасността на семената у нас.

Но какво се случва в действителност?
Вместо да бъде щит срещу навлизането на съмнителни и потенциално опасни генетично модифицирани организми, агенцията функционира като безгласен придатък на политико-икономически интереси, поддържан чрез европроекти, зависимости и тихо съгласие с корпорациите, които искат да патентоват самия източник на живота – семето.
ИАСАС би следвало да бъде първата институция, която да вдигне глас срещу дерегулацията на новите ГМО (НГТ), срещу опитите за елиминиране на етикетирането и проследимостта, срещу риска семепроизводството да се озове изцяло в ръцете на няколко глобални корпорации. Вместо това – пълно мълчание. Никаква публична позиция, никакво становище, никакво предупреждение към земеделците. Само административна тишина.

Системата се е самонеутрализирала чрез финансови зависимости и институционален страх, подменяйки научния и професионален дълг със сервилност към "проекти" и удобство пред властимащите.

Това не е само институционален проблем – това е предателство към българската земя, към фермерите, към бъдещите поколения. Защото когато регулаторът мълчи, корпорациите говорят. И те говорят със закони, патенти и печалби. А семето вече не е семе – то е продукт с етикет "собственост".

Затова гласът на гражданите и независимите експерти трябва да се чуе по-силно от всякога. Защото държавата е абдикирала, а "независимите" институции са се превърнали в инструменти на подчинение.