Екологичните механизми, които земеделието може да използва под формата на кредит от Природата вече са изчерпани. Нужна е осъзната промяна към производство на чиста храна и към възстановяване на вече изчерпаните природни ресурси като почвеното плодородие. С това убеждение агрономът Стефан Гроздев се посвещава през последните години на органичното земеделие. В интервю за АгроKлуб той разказа повече за дейността си и представя успешни примери за високопланинско био земеделие в Родопите на надморска височина над 1500 м.


Защо решихте да се посветите на органичното земеделие?
Като главен агроном на големи компании в агросектора, през последните години виждах краха на конвенционалното земеделие. Смятам, че там вече сме постигнали максималните резултати, а в същото време е дошъл пределът на толерантност на природата и има нужда от промяна. Освен това смятам, че земеделските стопани имат нужда от консултанти, за да изграждат успешна бизнес стратегия за развитие на бизнеса си. Защото на хората, които избират по-трудното - да правят биоземеделие, няма кой да им помага. Там има само търговски фирми, които гонят търговските си интереси. Но няма консултанти, които да кажат кое е най-правилното в определен момент, как трябва да се постъпи. Ето защо аз се насочих към прилагане на технология за производство на биосертифицирани земеделски култури и го правя с вътрешното убеждение, че трябва да създаваме устойчиво земеделие в унисон с природата и да се грижим за почвата като за жив организъм.

Осъзнават ли земеделските стопани нуждата от промяна?
Има индикации за това, че земеделските стопани усещат нуждата да правят земеделие в унисон с природата. И при големите зърнопроизводители се вижда готовност да преминат към щадящи природата технологии на производство - ограничаване на дълбоката оран, прилагане на междинни култури, спазване на сеитбооборот. 
Най-изявената група земеделци, които правят опити през последните години да прилагат щадяща почвата технология, са тези, които се занимават с No-till земеделие. Въпреки че, според мен го правят подбудени от икономически интереси, в което няма нищо лошо. Това е технология, която изключително опазва почвеното плодородие. 
Не случайно давам като пример зърнопроизводството, защото именно то има най-представителна извадка и е най-мащабният бизнес в България.
Според мен, тези индикации са закъснели и е трябвало да започнат да се случват преди поне 10 - 15 години. Трябва да се въведат и по сериозни мерки за опазване на почвата.


Дайте пример!
Например изискването за екологично насочените площи (ЕНП), е основната култура да бъде до 70% от общата площ на стопанството; двете основни култури да бъдат не повече от 90% от общата площ на стопанството и да има 5% екологично насочени площи, в т.ч. и угари. Именно от тук трябва да започне поправката - че угарите трябва да се заменят от площи, покрити с междинни (покривни) култури. Като е важно да се обмисли много добре какви култури да се прилагат. Най-добре е да бъде смес от култури с основно съдържание на бобови. Освен това тези 5% са крайно недостатъчни като изискване за ЕНП, за да има реално опазване на почвеното плодородие.
Като възможност за прилагане на ЕНП може да се инициира прилагането нa щадящи почвообработки като No-till или Strip-till; да се въведе изискване за задължителна употреба на органични торове в определен % от полетата; да стане задължителна употребата на препарати, съдържащи живи бактерии, да се третират семената с живи бактерии. В ЕНП трябва да се вкарат такива задължителни елементи, които да са изцяло в полза на почвеното плодородие. Не за неговото опазване, а за възстановяването му. 

Всеки земеделец в крайна сметка прави бизнес със своето производство. Смятате ли, че може да се намери баланса между икономическата изгода и щадящото земеделие?
Задължително е да се намери този баланс! Защото вече няма да можем да правим бизнес по този начин - т.е. да произвеждаме продукция по конвенционален начин. Природата няма да може да проявява този толеранс, защото са изчерпани екологичните механизми, които ние можем да ползваме под формата на кредит. Смятам, че не само ще намерим пресечната точка, но и ще върнем живот в този бизнес, защото виждаме, че през последните 3-4 години назад добивите не са устойчиви. И те не са устойчиви поради няколко причини - намалено почвено плодородие и променлив характер на климата. Ние в момента виждаме непостоянни добиви не само в съседни землища на едно стопанство. Все по-често се случва дадено стопанство да има разнородни добиви дори в едно землище. Това означава, че падналите валежи имат много непостоянен и променлив характер.
Земеделците имат икономически интерес да намерят този баланс, защото природните механизми, които до сега ни помагаха да произвеждаме, започват да се изчерпват.  


Разкажете ни за опита си в планинското земеделие. Може ли високо в планината успешно да се отглеждат зеленчуци и плодове?
Имам опит с биоградина на 1050 м. надморска височина в Родопите. С нея доказахме, че могат да се отглеждат зеленчуци - домати, пипер, патладжан, краставици, корнишони, тикви и дори сладка царевица на такава надморска височина. Интересно беше, че отгледахме и винени сортове лозя. Отговарях за създаването на градината и няколко последователни години тя се развива успешно. Градината е за лично ползване, но въпреки това е доказателство за това как в Родопите може да има поминък - да се отглеждат зеленчуци. Смятам дори, че на южни склонове може да се прави зеленчукопроизводство до надморска височина 1100-1150 м. 

А как се справяте с наклонения терен?
Теренът е наклонен, но беше терасиран - подготвен на тераси. Зеленчуците се отглеждат в равната част, а на наклонената част, на скатовете бяха посадени лозя.

Разкажете за био ягодовата градина на надморска височина над 1500 метра...Кои са основните предизвикателства за един агроном и за един земеделец, решили да правят планинско земеделие?
В момента работя със земеделец, който отглежда био ягоди на 1550 м. надморска височина в местността Беглика в Родопите. Стопанството е с площ около 100 дка. био ягоди от сортовете Джоли и Летисия, създадени през 2019 г. - през лятото 70 дка био ягодови насаждения, а непосредствено до тях, през септември бяха създадени още 30 дка. Ягодата е една от най-взискателните култури, изискващи много внимание почти през цялата година. 
Основните предизвикателства са свързани с променливия характер на времето. Той се изразява най-вече с големите температурни амплитуди и колебания не само през денонощието, но и през светлата част на деня. Това е много стресиращо за растенията, а всеки стрес води до понижаване на потенциала за добив. Аз работя именно в тази насока - растенията да бъдат подготвени с биопрепарати и препарати, които съдържат естествени суровини и са насочени към поддържане на имунитета им. Тоест, когато растението посреща температурните промени, то да бъде подготвено и да запази своя потенциал. 


Как се напояват посевите в тези планински стопанства?
С капково напояване. Интересно решение беше водата да престоява известно време в съд преди да стигне до растенията, защото тя е изворна и е по-студена. Поливките трябва да се извършват в светлата част на денонощието и при подходящи температури. Поливане при по-ниска температура ще доведе растението до стрес.
Като пример от практиката ми имах случай, в който къпината не можеше да узрее в рамките на 15 дни. Попитах градинаря дали продължаваме да поливаме през нощта, а той отговори положително. Ето защо направихме тази промяна в поливането и след 4-5 дни къпините започнаха да зреят.
Това е един добър пример как трябва да наблюдаваш природата и да се съобразяваш с нея. 

Какъв е вкусът на плодовете и зеленчуците, отгледани в планината?
Вкусът и на плодовете, и на зеленчуците, отгледани в планината, е коренно различен. Освен че са по-полезни, те са и много вкусни!

снимки: Organic Farming Designer

Интервю на София Белчева, © 2019 Село - Selo.BG