Търсене

Как в Германия се печели от картофи, а в България се чака на субсидии? (АНАЛИЗ)

Вносът на картофи през чуждите вериги и борсите за зеленчуци в страната накара картофопроизводители да искат спешна среща с Бойко Борисов, отново гледайки на него сякаш е някаква чудодейна икона и с магическа пръчица ще им реши проблемите. Всъщност именно този подход у повечето браншови организации - задълбочава проблемите в аграрния сектор, вместо да ги решава чрез промяна на политики, упражняване на икономически лостове и стратегическо планиране.

Най-лесно е в последния момент, особено пък ако наближават избори - да се искат субсидии. По този начин проблемите се решават както се казва "на калпак" и ще се повтарят циклично всяка година. И докато на запад картофопроизводството е бизнес, в България продължава да е социално-икономическа ангажираност, особено за някои от най-бедните региони в страната.

Представители на Националната асоциация на картофопроизводителите и тази година алармираха за налични хиляди тонове български картофи, които залежават в складовете на производителите, а също и за много такива, които остават 
неизвадени в нивите.

Браншовиците обясняват, че не се търси родното производство, защото има засилен внос на евтини картофи, предимно от Германия ( и се продават през немските търговски вериги) и Полша. Картофопроизводителите твърдят, че причината за залежаващите картофи били ниските дъмпингови цени от Европа, където имало много по-големи субсидии, което не е така.

Справка на Село показва, че в Германия тази година се очаква да бъдат прибрани между 10.9 и 12 милиона тона картофи на площ от около 2 млн. 720 000 декара. Конвенционалното производство преобладава в отглеждането на картофи. Смята се, че по-малко от два процента от общата реколта идва от биологично земеделие. Количествата реколти и добивите от хектар варират от година на година. Средно за няколко години (2015 до 2019) в Германия средния добив картофи е 4.25 тона от декар. Най-голямата част е от трапезни картофи, малка част е от индустриални картофи. Фокусът на отглеждане е в Долна Саксония, следвана от Бавария и Северен Рейн-Вестфалия.

Сметката показва, че не субсидиите са проблема, а формирането на печалба и бизнес модел е на база оптимизираният технологичен процес, повечето декари и практиката за изкупуване на картофи директно от полето от масово разположените в селските райони преработвателни предприятия или складови бази на търговски и експортно ориентирани фирми. От друга страна около 17% от производителите на картофи имат изградени мощности за преработка и придаване на добавена стойност към различни видове продукти, вкл.чипсове, пюрета и т.н. Доходността при производството на картофи в Германия при 0.06 EUR/кг. картофи е средно - 255 EUR/декар. Тук не става въпрос за никакви специални субсидии за картофи, освен стандартните субсидии за единица площ в рамките на ОСП.

Това означава, че при среден размер на стопанство отглеждащо картофи - около 3000 - 4000 декара, което е нормално за Германия, като изключим субсидиите за единица площ, се получава доход от 765 000 до 1 020 000 EUR / година от картофи на средностатистическо стопанство. Тази доходност е по-голяма от повечето видове зърнени култури, отглеждани в земеделието, където пък разходите за декар агротехнически мероприятия са по-големи в сравнение с картофопроизводството. 

Българските картофи са няколко пъти по-скъпи от тези от останалите европейски страни, обаче обясняват от Асоциацията на картофопроизводителите в България и допълват, че вносните са евтини, защото са силно субсидирани.

„Такъв огромен ценови натиск и такова огромно присъствие на всевъзможни картофи от различни държави – румънски, гръцки, немски, полски, френки, белгийски и т.н., са на българския пазар. Те са на изключително ниски цени и доведоха до абсолютна невъзможност българските производители да си продадат родната продукция. Складовете са пълни, картофът стои дори неизваден по нивите“, каза Тодор Джиков, предс. на Националната асоциация на картофопроизводителите.


В търговията на едро вносните картофи от Гърция са на цена от 5 евроцента за килограм, полските и белгийските - 4 евроцента, а германските картофи се продават на едро за  цена от 6 евроцента/кг..

За да се получи тази цена, означава че държавите са подпомогнали значително стопаните си, а у нас не е така, смятат въпреки всичко от Асоциацията на картофопроизводителите. Българската цена е около 25-30 стотинки за колиграм, за да могат стопаните да посрещнат разходите си, но търговците не го купуват.

От асоциацията пропускат да отбележат няколко основни разлики във формирането на цената между българския и немския картоф:
  • отглеждането на картофи в България е на много по-малко декари на база стопанство
  • технологичната обезпеченост с машини е на несравнимо ниво с Германия, Полша и т.н.
  • разходите за труд по сеитба и прибиране на реколта в България са над 10 пъти по-големи, заради липсата на механизация и автоматизация
  • голяма част от картофопроизводителите у нас нямат практики за прецизен избор на качествени сортове, а след това на сетиба, торене и култивиране
  • близо 100% от българските картофопроизводители нямат добавена стойност към продукцията си
Разликата в картофопроизводството между България и Германия:



Всички тези факти определят причините за неконкурентоспособността на картофопроизводството у нас. Като добавим и тежките търговски удари от страна на чуждите търговски вериги - ситуацията е съвсем ясна.

Макар сметките да са ясни, родните производители на картофи иска спешна среща с премиера Борисов и със земеделския министър Десислава Танева за намиране на решение на създалата се ситуация. Едва ли обаче Премиера и аграрния министър ще наложат ограничения в немските търговските вериги или пък във вноса, което е недопустимо за България като страна членка на ЕС, още повече, че ГЕРБ е член на ЕНП. По-сигурно е обаче, предвид и многото заети в секторa от семесените региони на ДПС, субсидиите да бъдат отпуснати.

Така, че ситуацията, ако бъде закърпена с някаква порция субсидии, то това ще бъде поредното решение от "днес за утре" и няма нищо общо с устойчива промяна и развитие на бизнес модел в сектора на отглеждане на картофи. Това означава, че браншовите организации хубаво трябва да се замислят какво искат, защото може да се окаже, че това, което искат - само ще ускори тяхното естествено излизане от пазара.

© 2020 Село

Повече по темата за българското картофопроизводство в линковете по-долу:

  • дини
    05.11.2020 г.
    11918
    2020-а си отива с рекорд в производството на дини, пъпеши и картофи
    Въпреки големия внос от Турция и Гърция, 2020-а си отива с рекорд в производството на български дини, пъпеши, а също така и на картофи. При картофите това се дължи главно на увеличение на средния...
    Виж повече
  • картофи
    03.03.2020 г.
    9568
    Тодор Джиков: Себестойността на българските картофи все още е висока!
    Стопанската година за картофопроизводителите започна и ранните сортове картофи за засети. Складовете с картофи от миналогодишната реколта вече са почти празни, а последните две години бяха успешни за...
    Виж повече
  • картофи
    06.09.2019 г.
    4064
    Тодор Джиков (НАК): Само изрядните производители на картофи да получават субсидии
    Националната асоциация на картофопроизводителите води разговори с МЗХГ и БАБХ в посока да се дава обвързано подпомагане само на фермери, които са регистрирани и напълно изрядни. Подробности по темата разказа...
    Виж повече