Днес Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) обяви нещо, което не се е случвало през годините от влизането на България в ЕС до момента, а именно - разработването на национален - не европейски, национален план за развитие на сектор в българското селско стопанство.

Става въпрос за Национален план за действие за развитие на биологичното производство за периода до 2027 година. Причината за изготвянето на плана най-вероятно е продиктувана от протестите на биопроизводители, свързани със спорни законодателни и административни реформи, които поставиха сектора пред сериозни предизвикателства.

Още по темата: Липсата на стратегия за развитието на биопроизводството доведе до протести

Може да прозвучи малко пресилено, но разработването на национален план за развитието на даден агро сектор е почти историческо явление в българската аграрна политика. През годините още от програма САПАРД, след това през ПРСР 2007-2013 и ПРСР 2014-2020 - всички сектори бяха поставяни под знаменталя и самоцелта за усвояване на европейски субсидии и общи европейски планове, на аграрна политика диктувана главно отвън. Още повече - в България бяха често прилагани европейски схеми и структурни политики, които оказаха категорично негативно влияние върху редица производства и пазари в аграрния сектор, за сметка на увеличаващият се внос на някои селскостопански суровини, полуфабрикати и аграрни продукти с добавена стойност от страни в Западна Европа, където Общата селскостопанска политика (ОСП) действа с пълна сила за защита на интересите на старите страни членки.

По този първи пример, следва да се подходи за всички стратегически важни за селското стопанство и развитие на селските региони отрасли, включително: овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство, преработка и пазарна реализация на храни и т.н.

Още по темата: Биопроизводството в България пада, докато в ЕС расте  на база повишено търсене на био храни, сочат официални данни на Европейската комисия

Площите за био земеделие са скочили с 25% за 5 години, показват данни на Евростат. Общата площ за био земеделие в Европейския съюз (ЕС) е 12,6 милиона хектара през 2017 г., което съответства на 7% от общата използвана земеделска площ. Това представлява увеличение с рекордните 25% между 2012 и 2017 година. Сред държавите-членки на ЕС страните с най-голям дял на био-земеделието са Австрия (23,4% от общата използвана земеделска площ), Естония (19,6%) и Швеция (19,2%), следвана от Италия (14,9%), Чехия (14,1%). %), Латвия (13,9%) и Финландия (11,4%).

В останалите страни от ЕС делът на органичната площ е под 10%, като най-ниските проценти се наблюдават в Малта (0,4%), Ирландия (1,7%), Румъния (1,9%), България (2,7%) и Великобритания ( 2.9%).

Новината от МЗХГ за национален план за развитие на биологичното производство е на база съвместно с представители на контролиращи и консултантски организации, научни институти и университети, организации на биологичните производители и търговци са определени стратегически цели в подкрепа на българското биопроизводство. Изготвеният план ще утвърди и доразвие водещата позиция на страната ни в редица биологични производства, посочват от МЗХГ.



За оптимизиране на надзора върху дейността на контролиращите лица и увеличаване на капацитета на административното звено през тази годимна ще бъде създадена и дирекция „Билогично производство“ в МЗХГ. Сред целите са още включване на схеми и мерки за подпомагане на ферми, които не отговарят на критериите за подпомагане по мярка 11 „Билогично производство“  по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Предвижда се 30 % от тях да бъдат подпомагани по такива схеми. Създават се условия за устойчивост на малките и семейни биологични стопанства, чрез насърчаване сдружаването на производителите.  Сред другите цели са  включване на био продукти в схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Предвижда се ежегодно участие на биологични стопанства в схемите за времена заетост на работници в тях. Създават се възможности и за безплатни консултантски услуги и професионално обучение за биофермери по мерките по ПРСР в началото на новия програмен период.

България разполага с подходящи почвени и климатични ресурси за развитие на биоземеделие. С 20 пъти повече е нараснал броят на биологичните оператори,  като през 2008 г. те са били 311, а към края на 2018 г. са 6 660, посочват в прес-съобщение изпратена до медиите от МЗХГ.



Сертифицираните площи за отглеждане на биологични култури в България през последните 7 години са се увеличили над 6 пъти. Към 2018 г. площите в система на контрол са 162 332 ха, а към 2011 г. те са били 26 622 ха. От 2015 година насам, България заема едно от челните места по площи с лозя отглеждани по методите на биологичното земеделие в ЕС, което прави възможно производството на биовино. Страната ни  е сред лидерите в Европа по отношение на брой пчелни кошери, отглеждани в съответствие с методите на биологичното земеделие. Към 2011 г. броят им е 58 855, а през 2018 г. нараства четири пъти и достига до 265 069. В периода от 2016 г. до 2018 г. се отчита ръст и при засадените площи с роза и лавандула, съответно към 2018 г. те са 2255 ха и 7 021 ха. 



България е най-големият производител на биологично розово и лавандулово масло в света. Този факт, както и разрастващото се производство на други разнообразни биологични етерични масла, като масло от маточина, затвърждава позициите й на традиционен и търсен производител на тези етерични масла. Това определя страната като ключов производител с традиции в производството на суровини за био козметиката.

Биоземеделието е приоритетен сектор за подпомагане по инвестиционните мерки по ПРСР. От началото на 2007 г. до момента по Програмата са изплатени около 150 млн. евро, основно за  проекти за модернизация на биологичните земеделски стопанства, следвани от проекти на млади фермери, малки стопанства и проекти за преработка на био суровини.