Исканото блокиране на пазаруването от търговски вериги за 1 ден е популизъм. Хората в градовете са в тотална зависимост от чуждите търговски вериги и изобщо от достъпът до хранителни продукти. Единственото решение е малък имот на село и собствено производство на качествена и чиста храна или пазаруване само от доказани със своето качество малки фамилни ферми, включително с онлайн поръчки. Бойкотът на чуждите търговски вериги не трябва да бъде за 1 ден, а перманентен.

Призивите за бойкот на търговските вериги за един ден под претекст, че така ще се защити българското производство, са чиста форма на популизъм, която не решава реалните проблеми на родните производители, а напротив – отклонява вниманието от тях. Подобни действия може и да създадат краткотраен обществен ефект, но в действителност не променят системните зависимости на пазара, наложени от чуждите търговски вериги и Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.

Доминантата на чуждите търговски вериги и загубата на българския агросектор
Данни от selo.bg показват, че вносът на агро-храни и суровини в България, включително заместители и ментета, възлиза на 7,10 милиарда евро годишно. Основната част от този внос е контролиран от големите чужди търговски вериги, които диктуват условията на пазара, налагат собствени търговски марки и често подбиват цените на българските производители чрез внос на по-евтини (и често по-некачествени) продукти.

Това означава, че проблемът не е просто в потребителския избор, а в цялостния модел на функциониране на търговията. Локалните фермери и преработватели са принудени да се съобразяват с ценовата политика на големите вериги, които диктуват условия за доставка, отложени плащания и налагане на маржове, непосилни за малките производители.

Вредите от ОСП и разрушаването на българското земеделие
ОСП на Европейския съюз се представя като инструмент за подпомагане на земеделието, но в действителност работи в полза на едрите производители в Западна Европа. Българските фермери са поставени в неизгодна позиция, тъй като получават значително по-малки субсидии спрямо западните си конкуренти, а в същото време са принудени да се съобразяват с множество регулации, които ограничават конкурентоспособността им.

Резултатът е, че българското производство изнемогва под натиска на евтин внос и административни тежести, докато чуждите търговски вериги превръщат България в пазар за нискокачествени заместители на храни. Дори при временен бойкот за един ден, тези процеси няма да спрат, нито ще се промени дългосрочната тенденция към зависимост от вноса.

Реалните решения, а не временни бойкоти
Вместо популистки призиви за бойкот, които само временно „разтоварват“ съвестта на потребителите, необходимо е:

• Строг контрол върху вноса и контрабандата на нискокачествени заместители – прилагане на сериозни проверки и ясни изисквания за състава и качеството на внасяните агро-храни.
• Подкрепа за малките и средни български производители – чрез по-адекватно субсидиране, намаляване на бюрокрацията и насърчаване на местната продукция в търговските обекти.
• Държавна стратегия за ограничаване на монопола на чуждите вериги – поощряване на кооперативи, фермерски пазари и български търговски канали, които да дават реален достъп на родните производители до потребителите.

Без реални структурни промени, еднодневните бойкоти няма да донесат нищо друго, освен моментен шум в социалните мрежи. Българските фермери и производители се нуждаят не от популистки жестове, а от дългосрочна визия за защита на националния агросектор.

Продажбите на хранителни стоки на дребно в България за разглеждания период достигат 14,5 милиарда лева, което на практика е равно на обема на вноса. Най-големият търговец на дребно, Kaufland, държи 17% от продажбите на хранителни стоки, следван от Metro, Billa, Lidl, които формират национална доминанта в търговията с вносни агро стоки, полуфабрикати, консерви, месо, млечни продукти, вино и напитки.

Вносът на млекозаместители през 2024 е нараснал с 12% спрямо предходната година, докато продажбите на българско прясно мляко спадат с 8%, сочат още официалните данни. Над 40% от ябълките на пазара у нас са внос от Полша, докато родните ябълки остават слабо разпространени, дори на фермерските пазари.

Тежки икономически и социални загуби за селските региони:
Местните фермери продължават да страдат от загубата на пазари и невъзможната конкурентоспособност поради налаганата про-западно европейска селскостопанска политика (ОСП). Именно заради механизмите в нея, които са основани на схеми за субсидиране, а не реално стимулиране на икономически производства и повишаване на конкурентоспособността, само за 5 години в България са фалирали над 30 000 фермера от всички под-сектори на селското стопанство! По този начин чрез субсидии и европейски проекти, уж се наливат пари (по-голямата част от които изтичат в корупционни схеми с политически чадъри), но в същото време няма реално устойчивост на българското селско стопанство. Официалните данни за рекордния спад в броя на регистрираните земеделски производители изобщо не говори за окрупняване на стопанствата, а за реални фалити и частично излизане в сивия сектор.

Дългосрочна западна стратегия за цялостен контрол на пазара на храни в България
Броят на фермерите в България на практика се срива от над 130 000 през 2009-а година на под 69 000 към началото на 2023-а година. Това са горчивите резултати от прилагането на европейската "Обща селскостопанска политика" ОСП у нас. За тези данни мълчат всички национални, регионални и аграрни медии, защото са бенефициенти по информационни кампании към Министесрвтото на земеделието или Европейската комисия, в които получават милиони субсидии за да лъжат обществото за "ползите" от прилаганата ОСП в земеделието и животновъдството. Доколко тези ползи са реални - статистиката го показва съвсем ясно.