Проблемът с липсата на работната ръка в селскостопанския сектор се задълбочава с всяка изминала година. Все по-трудно се намират качествени общи работници, но и средни специалисти, алармират земеделците.  

Българи работят във фермите на Запад, вместо у нас 
В момента в активния сезон на полето много земеделски стопани са принудени да използват работници, наети от Бюрата по труда за прибиране на реколтата. По думите им обаче те не са достатъчно мотивирани и следователно не вършат качествено работата, за която са наети.

В същото време - посочват от бранша - десетки хиляди българи емигрират на Запад, за да работят като селскостопански работници, защото нямат достатъчно финансова мотивация да останат у нас. 

Пред Село Цветан Цеков, производител на плодове и председател на Консултативния съвет по овощарство за София Област заяви, че е въпрос на държавна политика да се намери решение на проблема:

“Имайте предвид, че сектор Плодове и зеленчуци генерира много работна ръка. Именно заради това този сектор, с помощта на държавата може да се превърне в механизъм, който да задържа тези работници у нас - вместо да работят навън. Знаете, че в крайна сметка голяма част от хората, които не са тук в държавата, са икономически емигранти, а основната им мотивация да заминат е, че като нископлатени работници в нашата държава, те не могат да се издържат.” 

По думите на Цеков, “ако има правилна политика от страна на държавата, земеделският производител няма да е принуден постоянно да търси сезонни работници, защото той ще ги наеме за постоянно. Ако един качествен работник се наеме за 3-4 месеца, после той отново ще замине в чужбина, за да работи. В едно земеделско стопанство с плодове и зеленчуци винаги има какво да се прави - резитби, превързване на конструкции, напоявания, прибиране на реколтата. Особено при биологичното производство, всичко е механично”.

Многократно земеделските стопани са коментирали темата със Земеделското и Социалното министерство, правени са опити за сформиране на работни групи по темата, но на този етап, по думите на Цветан Цеков, не е постигнат резултат.

Какво предлагат земеделците?
“Идеята е ние да плащаме определена заплата, а от страна на държавата да се помисли за някакво компенсаторно плащане в допълнение, посочи Цеков и допълни: 50% от минималната работна заплата + осигуровките да се поемат от държавата, а останалият ресурс до 800 - 1000 лв. да се поема от работодателя. Защото много хора ще предпочетат да останат и да работят в България, ако им се осигури адекватно заплащане, вместо да работят в Италия, Испания, Гърция…”, посочи Цветан Цеков. По думите му такъв тип инвестиция на държавата ще има изключително силен социален ефект.

Според Цеков е напълно възможно решение на проблема да се търси и чрез оперативните програми в новия програмен период. “Със сигурност има механизми, със сигурност трябва да се направи интервенция, но нещата не трябва да се правят година за година”.


Освен липсата на качествени общи работници, все по силно се усеща и липса на квалифицирана работна ръка за управление на машини, за земеделска техника и инвентар. Трудно се намират и качествени агрономи. “На първо място много специализирани училища бяха закрити. Но дори и тези, които излизат от образователната система, много често нямат необходимата квалификация и умения. Обучените работници пък вече не са в България, а на работа в чужбина”, посочи Цеков. 

Липсата на работна ръка спъва сериозно дейността на земеделските производители и влияе на тяхната конкурентоспособност: Сега излезе новият SWOT анализ за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) и той е показателен - 84% е официалният внос на плодове и зеленчуци. Под 4,5% е производството на плодове и зеленчуци от общия земеделски продукт у нас”, посочи Цветан Цеков. 

Глад за кадри и в преработвателните фабрики
Кризата за намиране на качествени работници се пренася и в следващото звено - преработката на земеделската суровина.

Инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци каза: “Проблемът вече е комплексен. В началото говорехме за липса на добре подготвени специалисти. Бизнесът реши, че ако не може да ги получи добре подготвени от учебните заведения, ще направи необходимото - както и прави - за да достигнат ниво. Вече се търсят хора дори и за ниските позиции”.

По думите на Божинова хората не са достатъчно мотивирани, за да работят сезонно във фабриките: “При нас активният сезон е 6 месеца. В тази връзка, ако ние наемем хора и работят 6 месеца активно, трудно можем да ги задържим още 3 месеца, за да имат възможността да се възползват от всички програми за временна заетост. Ето защо те решават, че няма да работят в сектор, в който се работи изключително стриктно - преминават се обучения, спазват се стандартите и т.н… Идват хора, обучават се, инвестира се в тях, а в същото време ние нямаме сигурността, че този човек ще се върне догодина… И всичко започва отначало!”

Бизнесът е категоричен, че ако не се намери решение на проблема с работните кадри, “ще стигнем до момента, в който ще имаме прекрасни договорености, отлично оборудвани фабрики, хора, които искат да произвеждат, но не и работници… И тук трябва да се намеси държавата, която към момента се опитва да откликне на нашите искания, но малко бавно се случват нещата…”, каза инж. Божинова.

Обещание от Земеделското министерство
От Министерството на земеделието, храните и горите съобщиха, че през месец август предстои експертна среща с Министерство на труда и социалната политика за предприемане на стъпки за решаване на проблема с липсата на работници в сектора. 

Темата разработи: София Белчева
снимка: © БГ Медия

© 2019 Село - Позоваването на източник "Село" е задължително!