Какво спира младите фермери да влязат в земеделието?
…Нафтата в момента е над 3 лв за литър, но както върви не се знае дали няма да стигне и 4 лв, а предстои нова кампания с много неизвестни, каза младият земеделец.

Сред зърнопроизводителите се говори, че изкупната цена на зърното от новата реколта може още да се повиши, но пък страхът пред това да скочат рентите, нафтата, препаратите за растителна защита, семената, обезкуражава и най-големите оптимисти. Проблемът с работната ръка и неквалифицираните кадри в земеделието все повече се задълбочават - разсъждава Проданов.

Съвременната техника е сложна и трудно се намират хора, които да я управляват. А ако има такива, те избират чужбина, заради по-високите заплати. Младите нямат достатъчно информация за аграрното образование. Малцина се насочват към него - допълва младият производител.

Илия Проданов - зам.председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и фермер:
Общата селскостопанска политика е един инструмент, който не мисля, че успя до момента да вкара млади хора.
Сега, в новият програмен период, се говори, че подпомагането ще бъде по-насочено към младите, но за да се случи наистина те да навлязат, най-важен е контролът. Защото в предният програмен период, сами видяхте. И ако се направи статистика - колко от хората участвали по мярка “млад фермер” в момента са земеделци - не знам дали има и 5%.
Така че най-важно е контрола.

Другото много важно е, че Европа без държавите членки няма как да го направи, така че държавата също има много какво да работи в тази посока. Така че, то е свързано едното с другото.
Не знам дали в следващият програмен период ще се случи това навлизане на млади хора. Може би за напред…Не го виждам в следващите 7 години да се случи.

Янчо Проданов - земеделски производител:
Аз не виждам прилив на млади хора. Аз не виждам интерес. Един млад човек първо трябва да поработи в едно чуждо стопанство, за да създаде малко опит и за да може да допуска колкото се може по-малко грешки, защото грешките се плащат с пари. И се оказва, че въпросът е основно финансов. Това е.

Защо младите трудно се решават да се занимават със земеделие? Само финансите ли? Може би бюрокращината в България ли, няма подреденост ли? Все има причини, които ги спират.
Това е един много труден въпрос, на който аз надали ще мога да отговоря точно.

Но спрямо моите представи, пак с риск да се повторя, ви казвам, че фирмите вече - земеделските, са създадени преди много години. И аз виждам единствено млади хора в стопанствата - наследници на старите стопани, на бившите стопани.
Вашите очаквания от новата обща селскостопанска политика?

Илия Проданов:
Първо не знаем какво ще се случи със стратегическият план, така че това е на първо място. Нека да видим! Все пак имаме служебно правителство, което в момента има много ясни задачи и трудни. Да видим те какво ще направят в стратегическият план и тогава можем да говорим.

Субсидията е една много коментирана тема, особено в обществото. Всеки казва “земеделците получават субсидия”. В момента зърнопроизводството е субсидирано единствено по линията на директните плащания, като субсидията е някъде около 30 - 32 лв на декар.

При моментните разходи, които ние извършваме, за да произведем готова продукция, в пшеницата себестойността е някъде около 300 - 350 лв на декар. Тези 30 лв, първо, че са крайно недостатъчни, второ - за изискванията, които се налага да изпълняваме, за да ги получим, мисля, че много скоро балансът ще бъде отрицателен в следващите години.
“Зелените изисквания”, които ни налагат, много трудно Европа ще успее да компенсира това с подпомагане на доходите. Сами виждате, в условията, в които се намираме - говоря за войната в Украйна и производствената криза в света, че наистина фермерите са една много важна част от световната икономика. И с тези “зелени изисквания” и намаляне на производството, защото няма как да изпълниш зелени изисквания, без да намалиш производството - това е ясно на всеки един. С непроизводствните площи, мисля че Европа трябва много сериозно да се замисли, или върху размера на подпомагането, което ние получаваме или върху изискванията, които изпълняваме.

Фирмата ни има един единствен реализиран проект - по старата мярка 121 - 2007 г. Оттогава насам не сме участвали по проекти. Първо, че зърнопроизводството е изключено в сегашният пограмен период. В следващият не виждам ние като зърнопроизводители, къде можем да се вместим?

И мерките, всъщност програмите, по които можеше да се участва, не излизаше сметката да реализираш проект. По-скоро машините да си ги вземеш на лизинг и да ги изплащаш, отколкото да минаваш през проекти.