Разнообразието от листни торове на пазара през последните години е огромно. Един български продукт обаче все повече започва да изпъква със своите качества, да печели и утвърждава доверието на все повече земеделски производители. Това е листният тор Акрамет, разработени от Научноизследователския технически център за земеделие Плантис. “Защо Акрамет е предпочитаният листен тор за пшеница?” - с този въпрос Село потърси мнение и споделен опит от земеделци, които са избрали именно този продукт:
Иван Робов се занимава със зърнопроизводство в монтанското село Медковец на площ от 4500 дка. От две години прилага за отглеждането на културите технология с Акрамет. “Откакто ползвам Акрамет при пшеница, нещата се промениха коренно и съм много доволен от постигнатите резултати”, споделя Иван. В условията на суша през последните две години, добивите показват стабилни резултати.
При пшеница, третирана с Акрамет, получената продукция е с около 100 кг. по-висок добив от декар, както и с по-висок хектолитър спрямо опитно поле, нетретирано с Акрамет.
В стопанството на Иван Робов Акрамет се прилага в три пръскания по 300 гр./дка - първо третиране рано през пролетта, за да спомогне процеса на братене и по-бързо излизане от покой на пшеницата.
Второто пръскане е заедно с хербицида и третото, заедно с фунгицида, като се отчита намаление на дозата на хербицида от 200 на 150 мл./дка.
В село Медковец Илия Панайотов отглежда 500 дка пшеница и слънчоглед и от 6 години работи с листните торове Акрамет. Разказва, че е имал проблем с високата киселинност на почвите в стопанството си. След направени почвени анализи в лабораториите на Научноизследователския център Плантис, получава решение от Ивелин Желязков за възстановяване на нормалното pH чрез калциево-амониев нитрат и в момента pH се поддържа в рамките на неутралната до слабо киселинна стойност - 6,5.
Първото третиране с листния тор Акрамет (300 - 350 гр./дка) прави заедно с хербицидното пръскане през пролетта. В срок от 25 - 30 дни след това пръскане, прави и второ - само с 400 гр./дка Акрамет. Заради фунгицидния ефект на българския листен тор, от 5 години Илия Панайотов изцяло е спрял употребата на фунгицид!
Земеделецът споделя, че е имал желание да прави и есенно третиране на посевите с Акрамет, но климатичните условия не позволяват то да се извърши.
Като дребен производител на зърно, Илия Панайотов е заложил на сортове, които са основно за фуражна пшеница и разчита на количеството произведена продукция.
През тази година средният добив в стопанството е 720 кг./дка пшеница, което по думите му е “много добър” добив.
Над 20 години Румен Атанасов се занимава със земеделие и в момента отглежда общо 3000 дка зърнени и маслодайни култури в село Медковец. Основната култура в стопанството е пшеницата, която заема близо ½ от общата площ. Признава, че през годините е изпробвал много листни торове, но от 3 години се е спрял на Акрамет. “За мен е важно на първо място продуктът да работи, а след това търся икономическия ефект”, споделя Румен. Негов колега му препоръчва листните торове Акрамет и през последните години работи само с тях.
Първото внасяне на Акрамет (300 гр./дка) е при пролетното пръскане с хербицид, като при препоръчителна доза на хербицида от 5 гр./дка, той работи с 4 гр., приложен с Акрамет.
“Ефектът върху пшеницата е отличен, а и икономическият ефект е на лице”, коментира Румен Атанасов. 20 дни по-късно прави фунгицидно пръскане, отново в комбинация с Акрамет (400 гр./дка) и трето фунгицидно пръскане отново в комбинация с 400 гр. Акрамет - в средата на месец май. Употребата на фунгицид е намалена на около 70%, уточнява зърнопроизводителят. Средният добив от пшеница тази година е 785 кг, като зърнопроизводителят работи с чуждестранни сортове пшеница.
“Акрамет няма аналог в съотношението цена - качество, като в същото време държи растенията здрави и категорично работи за имунитета им”, споделя Румен Атанасов.
От 6 години стопанството на Радослав Димитров в ботевградското село Новачене работи с листните торове Акрамет, като технологията е разработена съвместно с екипа на Ивелин Желязков, след направени почвени анализи. В стопанството се отглеждат около 1500 дка житни култури и около 1500 дка слънчоглед.
Технологията при пшеница включва първоначално третиране на семената с Акрамет, заедно с обеззаразяването им. На 2-3 лист се прави есенно пръскане с Акрамет за по-добро братене и вкореняване на културата. През пролетта, когато започне усиления растеж на пшеницата, се прави пролетно подхранване с Акрамет (300 гр./дка), като често то съвпада с внасянето на широколистен хербицид (половин доза, спрямо препоръчителната). С употребата на фунгицида, също се влага листен тор Акрамет (450 гр./дка), като за българските сортове пшеница, фунгицидът се редуцира с около 30%, а при френските - дозата пада наполовина. “Ясно се вижда фунгицидният ефект на Акрамет и листният тор действително работи за имунитета на растението”, категоричен е Радослав Димитров. Той споделя, че през новата стопанска година ще заложи на схема с Акрамет без влагане на фунгицид.
Пшеница, оставена в опитно поле в един и същи блок, без третиране с листен тор Акрамет, е показала “фрапираща разлика”, разказва Радослав - “и при братенето, и при брой на зърната в класа - имаше 4 реда разлика в класа, растенията бяха недохранени, имаше полегнала пшеница. Там където бяхме пръскали с Акрамет, нямаше полягане при българската пшеница, при положение, че беше достигнала височина от 1,2 м”.
Като предимство на листния тор Акрамет Радослав Димитров отчита отличната разтворимост на продукта.
Тази година средният добив от пшеница в стопанството е бил около 700 кг./дка. “Този добив е невероятен за нашия район, при положение, че обикновено жънем по 400 - 450 кг. среден добив от декар”, казва зърнопроизводителят.
Петър Тошев, чието стопанство е във врачанското село Горно Пещене, използва листните торове Акрамет за първи път в пшеница през стопанската 2019/2020 година. Решил е да ги приложи, защото отчита много добри резултати при технология с Акрамет в слънчоглед, която прилага вече от няколко години.
Стопанството е имало проблем със септориоза, а едно от действията на Акрамет е насочено именно срещу тази болест. Това е и причината листният тор да се внесе максимално рано - още през есента, за да се изчисти пшеницата. Климатичните условия обаче не позволяват това да се случи и на практика единственото пръскане се прилага в края на април с 300 гр./дка Акрамет, съвместно с фунгицид. Именно това третиране се оказва много полезно за посевите в последствие - при създалите се условия на рязко застудяване, пшеницата по-леко преодолява стреса.
“Благодарение на Акрамет, пшеницата остана жизнена на фона на сухата година. Листният тор е приложен точно преди да започне засушаването през пролетта и до последно пшеницата остана зелена, споделя Петър Тошев. Добивите не са оптимални, но при така създадените условия, са много добри”.
Тъй като през миналата година, в стопанството са засети семена с по-ниско качество, произведената пшеница това лято е фуражна. Земеделецът обаче отчита добри показатели. При хектолитър – 73 миналата година, без Акрамет, хектолитровото число тази година е 79, благодарение на микроелементите, предоставени от листния тор.
През тази година Петър Тошев предвижда технологията да започне още с подготовката на семената, които ще третира с Акрамет за семена. Целта е да се получи дружно поникване на семената и да се развият растения с добра коренова система. Очакванията са за суха есен и пшеницата ще има нужда от допълнително микронаторяване, за да избегне стреса.
Още едно стопанство в Монтанска област работи от 4 години с листните торове Акрамет. На площ от 3000 декара в село Расово зърнопроизводство развива Валери Владимиров. В над ⅓ от стопанството се отглежда пшеница. Земеделецът прилага Акрамет с пролетното хербицидно и фунгицидно пръскане, като уточнява, че в зависимост от условията през годината, третира фунгицидно 1 или 2 пъти. При всяко третиране количеството Акрамет на декар е 300 - 320 гр., като общото количество листен тор годишно на декар е около 1 кг. Валери отбелязва и намалената употреба на хербицид и фунгицид на 70%.
700 кг./дка е средният добив при пшеницата постигнат тази година в стопанството на Валери Владимиров.
“Всяка година добивите ми са по-високи от тези на колегите в съседни землища, като си обяснявам това с ефекта на Акрамет, който спомага за поддържане на имунитета на пшеницата”, коментира земеделецът.
Зърнопроизводителят Петър Петров от димитровградското село Странско е сред земеделците с вече натрупан 4-годишен опит в работата си с българския листен тор Акрамет. Площите с пшеница заемат половината от стопанството му - или около 2000 дка.
В дългогодишната си практика Петър признава, че е правил много опити с листни торове, но с Акрамет се постигат най-високи резултати по отношение на количеството и качеството на добива. “Ако нетретирано поле даде добив 700 кг., третираното с Акрамет поле дава около 100 кг. повече реколта от пшеница. По отношение на други торове, правя опити и има случаи, в които нетретирани полета дават по-високи резултати от третираните с друг листен тор”, разказва земеделецът.
По отношение на технологията, Петър Петров сподели, че започва с есенно третиране на посевите, ако климатичните условия го позволят: “Ако есента е дъждовна, третирам с Акрамет. Следващите вегетационни пръскания са през пролетта, заедно с фунгицида. “Заради фунгицидния ефект на Акрамет, намалям с около 30% количеството на фунгицида”, уточни земеделецът.
Накратко Акрамет е супер продукт в съотношението цена - качество, каза в заключение Петър Петров от Странско.
Сега през есенната кампания Акрамет предлага на земеделските стопани специално разработения пакет "Есенна грижа". Целта е да се даде силен старт на есенната кампания при възможно най-добрите условия за покупка по време на промоционалния период.
Повече информация за продуктите на Акрамет при житни може да получите на 0885187153 или на интернет страницата на компанията: akramet.bg
© 2021 Село - Selo.BG
