Земеделските протести, които започнаха преди няколко дни в различни части на България, а в последствие доведоха до конфронтации между най-големите аграрни организации се оказват абсолютно извън фокуса на важното, същественото и дългосрочното. По публичните изяви на представителите на браншовите организации, както и в техните участия в  заседания свързани с аграрната политика, личи, че те остават заплетени в злободневни теми, основно само за пари (субсидии) и липсва реална визия за същественото и дългосрочното, което касае българското земеделие и респективно развитието на селските региони.

И малките и големите земеделски организации паднаха в капана на европейската аграрна политика, която се доказа като шизофренична, особено на фона на това, че постоянно се говори за "зелена сделка", "проекти за биоземеделие" и т.н., докато същевременно се одобрява и инициира законодателство за въвеждане на унищожителните за бъдещото устойчиво земеделие - нови геномни технологии (НГТ), известни още като новите ГМО. 

Проблемите пред българското земеделие се натрупват години наред, основно поради причината, че България изпълнява чужда аграрна политика, разписана за чужди интереси. Актуалният дъмпингов внос от Украйна няма да спре, просто защото решенията са взети извън България и те са свързани със сложни мега-сделки за бартер на зърно (и други стоки) за оръжие.

Кой е основният проблем за българските земеделски производители?
Това е, че ежегодно близо 7 милиарда лева ( 7,000,000,000 лв.) от финансите на българските домакинства изтичат в чуждите ( европейски) търговски вериги, които продават западни аграрни стоки и продукти, както и такива от трети страни. Това е пряко унищожение на българското фермерство, което губи най-вече от тази част на стратегическата европейска аграрна политика, която иначе "дава субсидии", но всъщност е по-загрижена в Берлин, Париж и Брюксел да не горят бали със слама в магазини и ресторанти, както и да няма колони с трактори, които блокират пътищата и институциите.

Какво да очакваме в земеделието и пазара на храни у нас?
Консумацията на "хранителни" продукти или т.нар. "мъртви храни", които нямат никаква хранителна стойност ще изпълни дългосрочната стратегия за намаляване на населението, съкращаване на средната продължителност на живота, но преди това, същото това население ще изхарчва последните си пари за лекарства и медикаменти и "хранителни добавки", произведени от западните фармацевтични корпорации.

Едрото земеделие ще започне да се фокусира само върху производството на суровини за индустриални цели, а също "мъртви" и "пластмасови храни", а малките и устойчиви ферми, които успеят да оцелеят в следващите години, ще станат производители на скъпа бутикова аграрна продукция, която като ценови нива ще е с 100-300+% по-скъпа от това, което пазарува масовият (и обречен) потребител.

От призвание, фермерството в България се превърна в унижение заради европейската аграрна политика (ОСП)

Европейската аграрна политика, в настоящият си шизофреничен модел, ще ускори процесите на диференциация между стопанствата, като същевременно ще доведе до допълнителни фалити през следващите години. От 30 000 фермера, които са фалирали в България за последните 10 години, поради водената дискриминационна ОСП в България, и чинно изпълнявана от аграрните ни "институции", фалитите на земеделците до 2030-а година се очаква да нарастнат до общо 50-60 000, като по този начин в България ще останат около 35 - макс. 45 000 регистрирани земеделски производители. Това е целта да има един по-лесно манипулируем и контролиран аграрен сектор - с по-малко производители, по-малко браншови организации и повече доминация на чуждите интереси в продоволствената сигурност и най-вече експорта на зърно и вноса на храни и суровини за ХВП.

До 2030-а година, около 25-30% от стопанствата в сферата на зърнопроизводството ще бъдат изкупени от западни компании, а около 5-7% ще станат собственост на западни банки.

Близо 8000 фермери фалират за 1 година заради вредната ОСП на ЕС налагана в България

В сянката на текущите събития и тенденции, перспективата пред българското земеделие изглежда обременена с множество предизвикателства, които предвещават трудни времена напред. Анализът на ситуацията показва, че без радикални промени в аграрната политика и стратегически подход към сектора, българските земеделски производители могат да се сблъскат с увеличаваща се маргинализация и икономическа уязвимост. Продължаването на тенденцията за приемане на решения, които са в полза на чуждестранни интереси и корпорации, вероятно ще влоши положението на местно ниво, като ограничи възможностите за развитие на устойчиво и самостоятелно земеделие.

Една от най-големите заплахи за сектора е продължаващата концентрация на земеделските земи и ресурси в ръцете на малцина, като това може да доведе до ерозия на биоразнообразието, намаляване на продоволствената сигурност и критично увеличаване на зависимостта от вноса. Освен това, натискът от въвеждането на нови геномни технологии (НГТ) без адекватен контрол и разбиране на дългосрочните последствия може да има непредвидими ефекти върху здравето на хората и околната среда, като буквално може да съсипе целия земеделски сектор в България.

В този контекст, българското земеделие се нуждае от стратегически преориентир, който да включва защита на местните интереси, насърчаване на устойчиви практики и инвестиране в изследвания и разработки, насочени към подобряване на аграрното производство и съхранение на природните ресурси. Без такъв обрат, секторът ще продължи да следва пътя към по-нататъшна деградация, което ще има сериозни социално-икономически и екологични последствия за страната.
Наистина, колкото и да изглежда невъзможно към днешна дата, е крайно време за дълбок и осмислен диалог между всички заинтересовани страни, за да се намерят устойчиви решения, които да преодолеят краткосрочните интереси в полза на дългосрочното развитие на земеделието и селските райони на България.

България постави рекорд във вноса на млечни продукти и сухо мляко от Европа. Фермери в селата фалират

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Край на българското земеделие и биопроизводство, при одобрение на НГТ зърно и НГТ агро стоки: