Меню

Зелената архитектура в Европа след 2020 г. - добри земеделски практики

30.12.2019 г.
7717
Зелената архитектура в новата обща селскостопанска политика на Европа ще включва всички аспекти, които допринасят за околната среда и климата. От една страна са еко схемите по директните плащания (Първи стълб), а от друга - ангажименти по управление на дейности, насочени към околната среда и климата в рамките на Втори стълб - Програма за развитие на селските райони. 

За да получи пълния размер на плащанията, земеделският стопанин трябва да изпълнява предварителни екологични условия на ОСП . 

От Координационна група за ОСП 2021-2027 към Министерство на земеделието, храните и горите представят примерни добри земеделски практики*

Биоикономика - Синергия между животновъдство и растениевъдство отпадъкът от едното производство служи за продукт в производството при другото. Оползотворяване на органичната материя и отпадъци от животновъдството след правилна преработка (биоразграждане) може да станат продукт за растениевъдството.

Въглерод поглъщащи практики Повишаването или поддържането на съдържанието на въглерод в земеделските земи, в съответствие със специфичните условия и характерни особености на земеделие е основно предизвикателство за земеделската политика.

Минимална обработка на почвата Минималните обработки запазват въглерода в почвата, предпазват я от ерозия, предотвратяват уплътняване на почвата, подобряват почвеното плодородие. Минималната обработка се характеризира с три основни принципа – минимално механично въздействие върху почвата, постоянно покритие на почвата с органична материя и диверсификация на културите, отглеждани последователно и/ или в асоциация.

Директна сеитба или преминаване към „консервационно земеделие. Консервационната оран (плитка) е всеки метод за обработка на почвата, който оставя остатъците от културите за предходната година. С тази техника най-малко 30% от почвената повърхност е покрита с културен остатък . 

Включване на стърнища и слама в почвата, мерки за увеличаване на нивото на органична материя в почвата, директна сеитба или превръщане в „природозащитно земеделие“ Системите за опазване на селското стопанство използват почвите за производство на култури с цел намаляване на прекомерното смесване на почвата и поддържане на културните остатъци върху почвената повърхност с цел минимизиране на щетите върху околната среда. 

Ротация на културите на ниво парцел

Диверсификация на културите на ниво стопанство (3-5 култури) - % от земеделските площи, заети с N-фиксиращи култури

Диверсификация на културите – повече от 5 култури в стопанството

Органично наторяване

Системи за многогодишно култивиране / отглеждане на многогодишни растения/ 

Редуване на ивици билки и цветя с обработваема земя; 

Устойчивата употреба на оборската тор; Изисква определени препоръки за подходящи техники за устойчива употреба на животинска тор, които изискват от своя страна подходящо съхранение и преработка на тора и подходяща техника за неговото разпръскване и инкорпориране в почвата.

Буферни ивици с естествена растителност например от 10 м. от водните басейни без торове и пестициди. Добра практика е земеделските стопани да увеличат поддържаните буферни ивици с естествена растителност например от 5 м. на 10 м. от водните басейни, в които не употребяват торове и пестициди

Увеличаването на нивата на органична материя в почвите е мероприятие, което има хоризонтални измерения спрямо редица други ползи за екосистемите, осигурява хранителни елементи за микроорганизмите в почвата, които са основа на биоразнообразието в нея и са част от естествения кръговрат на хранителни елементи, подобрява физичните характеристики и структура на почвата, задържа вода в орния слой, играе ролята на филтър при отмиване на хранителни и други вещества в подпочвените води. 

Практики за увеличаването на биоразнообразието, които надграждат изискванията, предвидени в ДЗЕС 9 – Минимален размер на земеделските площи, заети от непроизводствени характеристики или площи = 5%, опазване на характеристиките на ландшафта = да не се унищожават живи плетове, дървета и други характеристики на ландшафта, забрана за отрязване на живи плетове и дървета в размножителния период на птиците – 1 април-1 юли. В този случай, пример за добра практика може да бъде: земеделските стопани да увеличат от 5% на 10% характеристиките на ландшафта или непроизводствените площи (живи плетове, дървета, ивици с горски цветя); да използват определени тревни видове, които са традиционни и са благоприятни за насекомите, които опрашват растителността или да отглеждат върху повече от 5% (например 10%) от земята определени видове, които са традиционни и са подходящи за насекомите опрашители – напр. медоносни култури;

Мултифункционални ивици с подходяща растителност (медоносни растения, билки, цветя, растения подходящи за опрашителите). Подхода за увеличаване на органична материя в почвите може да бъде допълнен с ангажимент по втори стълб за т.нар. поддържане и изграждане на мултифункционални (растителни) ивици около обработваемите площи, които освен изброените по-горе ефекти влияят положително и на друг важен процес в земеделието - опрашването. Използването на конкретни местни адаптирани растителни видове при изграждането на тези ивици, които създават благоприятни условия за местообитание и подобряване на биоразнообразието в комплекс с опрашването. Самите ивици изпълняват своята надграждаща роля и чрез: съхраняване на органична материя в почвата, физическа бариера, естествено местообитание за насекоми и микроорганизми имащи отношение към правилното функциониране на екосистемите и подобряващи биоразнообразието. Такава практика задължително следва да е съпроводена със задължение за ограничаване на използването на продукти за растителна защита. 

Устойчива употреба на растителен размножителен материал (адаптиран към климатичните промени) – използване на семена и размножителен материал за сортове, които отговарят на екологичните предизвикателства – суша, студ, устойчивост на болести.

Възможна практика за надграждане на минималните изисквания може да е свързана с отчитане влиянието на промените в климата върху болестите по животните – стимулиране при спазване на по-високи изисквания. Увеличаването на броя на нововъзникващите болести по животните със зоонозен характер се дължи на няколко фактора, по-важни от които са: еволюционни промени на инфекциозните агенти, които водят до повишаване на тяхната патогенност, промени в гостоприемниковите и векторните популации, климатичните и екологичните промени, глобализацията в икономиката, търговията и туризма, човешката дейност и др. Климатичните промени играят ролята на катализатор за промяната на спектъра на патогенност.

Балансирано хранене на животните; Стратегии за хранене на селскостопанските животни. Целят опазване на човешкото здраве, като се намалят емисиите на амоняк във въздуха. 

Управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл; 

Нискоемисионни практики за съхранение и разпръскване на оборския тор;

Нискоемисионни практики за сградите за отглеждане на животните; 

Продукти за растителна защита към този вид подход може да се поеме ангажимент за устойчива употреба на препарати за растителна защита и постепенно намаляване на нивата им, чрез техники и методи за прецизно влагане на препарати;

Използването на нискорисковите продукти за растителна защита;

Стимулиране на интегрирано производство на растения и растителни продукти (по преценка и/или препоръка на консултанта за интегрирано производство), земеделския стопанин да може да прилага щадяща околната среда доза на ПРЗ;

Прилагане на инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества.

*Списъкът отразява дискусии в други държави-членки, свързани с въвеждането на по-силен екологичен елемент в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. като основен аспект, който Европейската комисия (ЕК) предлага в Реформата на ОСП.

© 2019 Агро Клуб - Selo.bg
 

    трайни насаждения
    09.12.2019 г.
    6006
    Производители на плодове предлагат нови екo практики за ОСП след 2020 г
    Изграждането на защитни пояси около овощните насаждения с цел предотвратяване от ветрова ерозия да се подпомага като екологична практика в новата Обща селскостопанска политика. Това е едно от предложенията...
    Виж повече
    no till
    07.12.2019 г.
    6336
    Консервационното земеделие като еко технология за отглеждане на полски култури
    Консервационното земеделие може да се прилага като екологосъобразна технология за отглеждане на полски култури. Това предложиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите ( НАЗ ) по време на Кръгла...
    Виж повече
    зелена архитектура
    20.11.2019 г.
    47402
    Какво предвижда новата Зелена архитектура на ОСП 2021-2027 в детайли (АНАЛИЗ)*
    Предложението на Европейската комисия предвижда Новата зелена архитектура да включва базовите изисквания (т.нар. условност) и интервенциите, свързани с околна среда и климат в първи и втори стълб....
    Виж повече
    Десислава Танева
    10.11.2019 г.
    85404
    Десислава Танева: Можем да направим ОСП адаптирана към националното си земеделие (ИНТЕРВЮ+ВИДЕО)
    Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите в интервю за Село по актуални въпроси на земеделието, агробизнеса и аграрната политика: Министър Танева, каква е позиция на МЗХГ относно...
    Виж повече
    еко
    09.11.2019 г.
    88047
    Десислава Танева: Земеделците ще имат думата за новите еко правила в ОСП! (Видео)
    Новият програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП), който в момента се договаря, има далеч по-високи зелени изисквания - да се прави земеделие с по-щадящи околната среда земеделски практики. В...
    Виж повече
    no till земеделие
    21.10.2019 г.
    132419
    Истината за No-Тill земеделието в България (АНАЛИЗ)
    Тенденцията на навлизане и прилагане на нулеви почвообработки No till е факт у нас през последните години и все повече земеделци обръщат поглед към тази технология. В държави като САЩ и Украйна, където...
    Виж повече