Търсене

За мълчанието на пчелите и (не)желанието на хората да ги чуят!

12.05.2020 г.
38272 2
Десетки хиляди пчели за поредна година загинаха след пръскане с инсектициди в региона на Плевен. За това алармира чрез фейсбук профила си био производителят и председател на Българска асоциация биопродукти Албена Симеонова, като се позова на сигнали от пчелари в района. Масова смърт на пчелни семейства има в селата Новачене, Санадиново, Въбел, Драгаш, Любеново, Долни Вит, Милковица.

Проблемът със смъртността на пчелите заради пръскане на земеделски култури не е от днес или вчера, но все така не може да намери своето решение. Обновената Наредба 13 за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и провеждането на растителнозащитни дейности все още няма финален вариант и не е обнародвана, месец след като приключи общественото ѝ обсъждане (на 9-ти април - бел.авт.). По информация на Земеделското министерство по време на обсъждането са постъпили много разнопосочни становища, които в момента се разглеждат, доизчистват, водят се бележки по тях и все още няма окончателен вариант. 

Със или без Наредба 13, в настоящия ѝ или в нов вид обаче, проблемът с измирането на пчелни семейства заради нерегламентирано пръскане ще остане. Обществена тайна е, че в някои случаи се слагат завишени норми на ПРЗ, за да се спасят посевите, а с това се пожертват пчелите, от една страна. А да търсят правата си пчеларите срещу солидни бизнес интереси в повечето случаи се оказва кауза пердута. От друга страна разединението на пчеларите често се оказва спънка в комуникацията им със земеделците. 

Случаят от преди ден с отровени пчели не е единичен. “Има много случаи на отравяния и тази пролет - главно ни сигнализират пчелари в Североизточна България - Търговищко, Варненско. Положението си остава, както и преди. Но, честно казано - не вярвам и да се промени с тази Наредба.” Това каза пред Село инж. Михаил Михайлов, председател на Български обединен пчеларски съюз. От страна на пчеларите беше предложено да се пръска в тъмната част на денонощието с по-силно отровните за пчелите препарати. “Искахме също така да се намали с 1 час пръскането - вместо до 10 часа сутринта, да бъде до 9 часа, но там срещнахме много яростен отпор и не знам все още какво ще утвърди в крайна сметка министърът на земеделието”. Според Михайлов, който е в работната група към Земеделското министерство за Наредба 13, тя като цяло е добра и в настоящия си вид, но липсва контрол от страна на Агенцията по безопасност на храните и по специално на Дирекция Растителна защита и местните служби по земеделие. Именно заради това се стига до големи загуби на пчели. 


Михаил Михайлов:

“Когато има сигнал за отровени пчели, веднага сигнализираме Растителна защита в ОДБХ и Службите по земеделие, но въпросът е в това дали има издадена надлежна заповед за пръскане - т.е. дали има разрешение. Тя е свързана с уведомление, че предстои авиационно или наземно третиране на посевите. Независимо какъв вид е обаче, трябва предварителна заповед, в която да се посочат в кои дни, в кои землища, каква култура и с какъв препарат ще се пръска. Те се издават от дирекция Растителна защита на ОДБХ. Ето сега, например цъфти рапицата. И във фаза на цъфтеж, когато се множат вредителите (като рапичен цветояд), може да се издаде разрешение за третиране на посевите. В крайна сметка точно тогава и пчелите са вътре в растенията и именно тогава се поразяват най-много насекоми. Личното ми мнение, което открито съм заявявал и в работни групи по Наредбите и на Консултативния съвет по пчеларство в Земеделското министерство, е да се забрани пръсканията по време на цъфтеж, когато пчелите опрашват растенията. Икономическият интерес обаче няма как да позволи това да се случи”.

По темата разговаряхме и със зърнопроизводителя от Карнобат Илия Проданов, който е и председател на Сдружението на НАЗ за региона. Той също участва в работната група по Наредба 13:

“Нашето становище като Асоциация е внесено в срок с всички аргументи - на първо място всяка култура си има фази на третиране, има си температура, при която трябва да се третира. Няма как да пръскаме пшеница с хербицид или с инсектицид през нощта. Тогава температурата е много ниска. Моето стопанство, например, е близо до морето и вечер температурите падат под нулата почти до края на април. В такъв случай ще хвърляме препаратите на вятъра. За всеки един препарат, който е регистриран в България, и е получил разрешение за употреба и от Европейския съюз, е посочено в каква фаза на културата се използва. На второ място - голям % от препаратите, с които пчеларите са имали проблем преди, през последните години вече ги няма. Много голям % от инсектицидите се спират изцяло от производство до края на годината - и то най-масово използваните системни препарати”.


Илия Проданов:

“За да се получи добър диалог, трябва да има отсрещна страна. А при пчеларите често липсва такава. Не може на обсъждането на Наредбата за опазването на пчелите, от нашия бранш да присъства само нашата Асоциация, а от страна на пчеларите има 10 асоциации. Самите те в работната група не могат да постигнат разбирателство помежду си, както и до единодушно мнение. Така стигаме до определено решение с едните, но другите казват, че не са съгласни. И се стига до задънена улица” Именно заради подобно разединение, често е трудна и комуникацията по региони”, разказва младият земеделец и споделя, че в техния район комуникацията с пчеларите е на много добро ниво - своевременно се уведомяват за предстоящи мероприятия, за да могат да приберат пчелите, спазват се часовете за пръскане с инсектициди...   
 
Самият председател на пчеларския съюз Михаил Михайлов признава, че добрите примери за съвместна работа между земеделци и пчелари са най-вече там, където има разбирателство и между самите пчелари:

“Има добра симбиоза най-вече там, където земеделецът е и пчелар, разбира се зависи и от човека до колко добронамерен е към пчеларите. Най-добре се решава въпросът обаче, когато и земеделецът е пчелар. А още по-добре се работи, когато в съответния район има и пчеларско дружество. В тези случаи комуникацията и навременното уведомяване се случват. Много е важно пчеларите да знаят с какво се пръска, защото ние и сега имаме съмнение какво се слага в контейнерите. Много е важно и това доколко добре са почистени машините от предишни препарати”. 

И без да слагаме всички под общ знаменател, нито пък да твърдим, че е лесно постижимо, е важно да кажем, че при добра воля, добронамереност и добра комуникация, може да се постигне така търсеният баланс, от който се нуждаят както пчеларите, така и земеделските стопани и в частност зърнопроизводителите. Не на последно място е и ролята на контролиращия орган - БАБХ - защото в противен случай, колкото и каквито и промени да се въведат с Наредба 13, то спазването им винаги ще е под въпрос... 


А случаят с хилядите измрели пчелни семейства в плевенските села го доказва…

*Село изпрати запитване към Министерство на земеделието и БАБХ има ли официално постъпили сигнали за отравяне на пчелни семейства на територията на страната от началото на годината до момента? От кои региони са и какви мерки са предприети от страна на БАБХ? Отговорът очаквайте по-късно в секция Новини.

© 2020 Село - Selo.BG


 

  • НАЗ
    11.03.2020 г.
    9767
    Людмил Работов: Трябва да намерим работещо решение и за земеделците, и за пчеларите!
    Земеделската общност е категорично на мнение, че трябва да пазим пчелите, защото те реално помагат на нашите посеви, но Наредба 13, предложена в този вид, е много рестриктивна и трябва да се намери решение,...
    Виж повече
  • пестициди
    10.03.2020 г.
    8828
    Ограничават употребата на пестициди с цел опазване на пчелите
    Ограничава се употребата на Продукти за растителна защита (ПРЗ), с цел опазване на пчелните семейства . Промените целят въвеждане на по-рестриктивни часови ограничения при извършване на третиранията. Това...
    Виж повече
  • Мариела Йорданова
    24.12.2019 г.
    6676
    Мариела Йорданова: Въпрос на осъзната отговорност е пчелари и фермери да работят в синхрон! (ВИДЕО)
    “Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му остават само четири години живот. Щом няма пчели, няма да има растения, няма да има животни, няма да има хора”. Тези думи на Алберт Айнщайн са все по-актуална...
    Виж повече