Заради налаганата европейска аграрна политика у нас, броят на фермерите устойчиво намалява - това са предимно фамилните, малки и средни фермери, за сметка на постоянно нарастващият внос и дистрибуция на храни от западна Европа. 

По официални данни броят на регистрираните земеделски производители в България спада през изминалата година с 4533 броя спрямо година по-рано. Ако сравним с още една година назад, то в земеделския сектор са фалирали общо 11 790 фермера. В сравнение с 2015-а година пък, броят на земеделците е намалял с 20 894 човека.  Представете си тези числа асоциирани със семейства и дейности в селските региони.

Европейската аграрна политика продължава да налага вредния модел за толериране на големи и корпоративни стопанства, тъй като това е пряко обвързано с две основни стратегически цели на т.нар. стари страни членки на ЕС, а именно:

- чрез премахване на българското фамилно и средно фермерство, хората биват принуждавани да купуват агро стоки от чуждите търговски вериги, където се реализират годишни обороти в размер на няколко милиарда евро.
- чрез установяването на едро конвенционално земеделие - зърнопроизводителите са в примката на западноевропейските производители на агрохимия и семена, където пазарът е също огромен и пълни фирмите в западна Европа.

Освен това, чрез контролирания внос на фуражи и добавки се осъществяват целенасочени кампании по пускане на зарази в селското стопанство, когато трябва да се упражнят икономническо-политически кампании. На такива станахме многократно свидетели през годините - син език, бруцелоза, африканска чупа по свинете (АЧС), птичи грип и т.н. - все вируси, които бяха намерени междувпрочем в голям брой тайни биохимични лаборатории в Укpaйнa.

Защо фалират все повече земеделци в България и защо на политиците им е угодно да се крият зад оправдания за "окрупняване"?
От тези няколко хиляди фермера, някои може и да не са фалирали тотално, а да са преминали в сивата икономика, основно заради проблеми с налаганите европейски разпоредби или тежки административни казуси. В много села, някои от фермерите пък се отказват от своята работа заради репресии от местни "феодали", свързани с политически кръгове, които заграбват земеделски земи, пасища и стопанства - в повечето случаи - добре обезпечено с документи и нагласени административни процедури.

Субсидиите, които получават българските фермери по линия на ОСП доказаха за цели 2 програмни периода, че поддържат редица сектори на "командно дишане" без да подобряват конкурентоспособността им, а напротив. Изключение прави единствено зърнопроизводството, понеже е експортно ориентирано и консолидирано в дейността си.

Защо ОСП е вредна за България и обслужва интересите на големите страни членки?
- ОСП създава дисбаланс в селското стопанство у нас, като години наред стимулира основно зърнопроизводствения сектор
- ОСП стимулира създаването на фиктивни фирми в аграрния сектор
- ОСП стимулира такива бизнеси у нас, които да потребяват скъпи стоки на западни страни производители - агротехника, препарати за растителна защита, семена, ГМО продукция и т.н.
- Европейската аграрна политика чрез търговските вериги смазва фамилното земеделие, макар и прикрито от евтини маркетингови трикове и реклами
- Чрез западните търговски вериги се осъществява масивен внос на всякакви селскостопански продукти, което ясно може да се види в стокообмена между България и страните членки на ЕС.
 
Как ОСП вреди на местно ниво и стимулира корупцията?
- ОСП стимулира корупцията в аграрните институции по линия на европейските проекти
- ОСП стимулира корупцията в Общините - бенефициенти, най-вече в т.нар. проекти за инфраструктура
- В рамките на ПРСР бяха поставени рекорди по корупция и кухи проекти, най-вече с фиктивни черупкови градини
- ОСП създаде война за земи, война за субсидии, война за интереси и лобита в аграрните институции
- ОСП създаде аграрни НПО-та - балони, които съществуват единствено за да усвояват субсидии
- ОСП създаде дискриминационни модели за близо 1/2 от селата в България, където не може да се осъществяват проекти.
 
Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз е счупена, както по логика, така и по актуалност на бързо променящите се геополитически и глобални ситуации. През последните месеци се активизираха доста кръгове, както в западна Европа, така и у нас, които призовават за актуализация и "спасяване" на ОСП, крият се и зад популистки лозунги като "зелена ОСП", а в същото време цяла Европа пръска с глифозат, а ЕК излезе с публикация преди дни, че не може да накара насила фермерите да намалят употребата на торове и агрохимия. Още повече - ЕК замени в почти цялата си документация абривиатурата за генно-модифицирани организми (ГМО) с новоизмисленото - НГТ (нови генетични технологии), с което даде заявка за либерализиране на ГМО в цяла Европа.

Малкият и традиционно приглушаван глас на България, както и липсата на експертност на ниво министерство и неправителствени организации у нас вече показа липса на стратегически важни решения за бъдещата ОСП, които и след 2023-а година ще продължат да носят повече облаги на големите страни - членки като Франция и Германия. Независимо от усилията и платените проекти (някои в размер на милиони EUR), командировки, хотели и вечери в Брюксел за редица представители на браншови аграрни организации от България, които се радват да споделят в социалните мрежи снимки и емотикони от своята "ангажираност" с "европейската аграрна политика", то техният глас няма как да бъде взет нито под внимание, нито пък има сам по себе си дълбочина за ангажираност и дългосрочна устойчивост на националния български интерес. На база това и на база цялата опитност през годините, в които диктаторите на европейската аграрна политика са демонстрирали чрез редица приоми и методи - всички разходки до Брюксел са просто едни екскурзии за запушване на устите и замъгляване на представителността на българските аграрни "организации".

Паралелно с това, комплексните методи за умишлено ограничаване развитието на селското стопанство и поставянето на търговски зависимости и шаблони в страни като България и Румъния е твърде вероятно да продължи да бъде налагано от западните властелини в аграрната политика, които контролират значителна част от стокообмена със зърнени суровини и храни в региона.

Неадекватната ОСП в момента харчи 38% от европейския бюджет, което се равнява на около 59 млрд. EUR всяка година. ОСП не помага на земеделските стопани и селските общности да се справят с настоящите предизвикателства, пред които е изправен секторът, и продължава да бъде основен причинител на екологичните щети, като подкрепя селскостопански практики, които подкопават природните ресурси, чрез които земеделските стопани съществуват, заплашвайки способността на Европа да произвежда нужната храна.

За България този проблем е още по-изострен, тъй като чрез инструментите на ОСП се засили поляризацията в стопанствата, създадоха се феодални структури, които унищожиха потенциала за развитие на средното фамилно фермерство и устойчива селска икономика. Освен това, регламентите по линия на ОСП ограничиха пазарните възможности за българските производители и стимулираха изкуствено наложено потребление на вносна селскостопанска продукция чрез търговските вериги на западно-европейските компании. Единственият облагодетелстван сектор, повече от 10 години остава едрото зърнопроизводство, което се "отплаща" за подкрепата от ОСП, като реализира стратегически и търговско насочен от западни компании експорт, а освен това гарантира оборот от около 2.1-3.7 млрд.лв. годишно за западно-европейските компании, които продават у нас - химически препарати, земеделска техника, семена и др. суровини.

Европейските проекти в България се оказаха вредни за развитието на селата и аграрния сектор!
Има няколко категорични доказателства, че европейските „инвестиционни“ проекти се оказаха по-скоро вредни, отколкото полезни за развитието на българските селски региони и агробизнес. Като се започне от предприсъединителната програма САПАРД, ПРСР 2007-2013 и стигнем до скандалните особености на новата ПРСР 2014-2020, то окончателният резултат и обективна фактология показват редица негативи на т.нар. Обща селскостопанска политика (ОСП). Каквито и пари да се наливат за рекламни клипове и билбордове в нейната пропаганда, то дори за фермерите с основно образование вече е напълно ясно, че европейската политика донесе много повече беди на българското фермерство и села, отколкото дори най-големите песимисти очакваха.

• Европейските субсидии изкривиха конкурентоспособността в целия аграрен сектор
• Европейските субсидии създадоха феодални структури и крепостни селяни из цяла България
• Европейската аграрна политика смаза конкурентоспособността на фамилните фермери
• Европейските проекти подведоха и създадоха финансови проблеми за редица млади фермери
• Европейските субсидии и проекти стимулираха корупцията на всички нива в селското стопанство
• Прилагането на европейската аграрна политика в България подтикна към фермерски войни и борба за земя между големи и малки
• Външната аграрна политика и изисквания унищожиха първо пазарно, а в последствие и чрез агротероризъм (вируси, зарази и др.- син език, бруцелоза и др.), традиционните за България отрасли в животновъдството
• Европейските субсидии вкараха в агробизнеса фиктивни играчи (вкл.криминални), чиято цел е най-малко развитието на земеделски дейности или инвестиции в селските региони
• Европейската аграрна политика у нас, доведе до създаването на многобройни кухи неправителствени браншови организации, които вместо да бранят интересите на родните фермери, се оплетоха в сложни и дълбоко корупционни и конспиративни връзки с МЗХГ, ДФЗ, Разплащателна агенция, БАБХ и т.н.
• Европейските проекти разбиха нормалното функциониране на пазара на земеделска техника и създадоха сериозен дисбаланс в модернизацията на стопанствата, а освен това създадоха тежки корупционни практики
• Ангажираността с Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) изяде административния и политически капацитет на всички ресорни държавни институции (МЗХГ, ДФЗ и т.н.) за стратегическо и целево развитие на българското селско стопанство и изостанали селски региони, според спецификите на България и нуждите на българските фермери. Аграрните ни институции се превърнаха в административни и политически подлоги на комендантите си от Брюксел.
•  

Европейската аграрна политика се оказа капан и сън за истинските фермери
Подведени от общия стремеж и блъсканица за европейски субсидии и проекти, малкото останали истински фермери в България (по-голямата част от които наследствени земеделци), попаднаха в капана на всеобщото главозамайване да станат „европейски фермери“. Колко тъжно и жалко. И докато те се бореха да модернизират стопанствата си, ипотекираха домовете си на същите тези европейски банки…, инвестираха куп пари според всички нови и изненадващи изисквания на ЕС,… то в старите „евро-членки“ се разработваше и приложи план за пазарното елиминиране на България като играч в секторите на животновъдството и зеленчукопроизводството.

Не случайно паралелно с това бе дадена насока за развитие само на зърнопроизводството, тъй като целият сектор стана огромен клиент на западно-европейските компании за химически препарати, а също семена (родното производство бе унищожено), земеделска техника и финансови услуги (лизинги и кредити пак на същите европейски банки). От друга страна цялата експортна търговия в сектора на зърнопроизводството се установи в ръцете на търговските партньори на ЕС от САЩ, които обират големите печалби от международния експорт. В създадените производствено-търговски зависимости, то вече има осигурени условия за прокарване на „наложително“ ГМО производство в българското земеделие. Уж с оправданието и пропагандата, че „трябва да изхранваме Света“.
 
Европа и водените от нея политики са пред тотален разпад, което особено силно пролича в лицемерието на фона на пандемията от коронавирус  - COVID19. 
Време е да се насочим към укрепване на истинския гръбнак на българското земеделие и селски региони, а именно развитието на фамилното фермерство и бизнес. Само то може да гарантира запазване на истинските и ценни неща, които българското селско стопанство има потенциалът да дава.

Не трябва да се подвеждаме по схемите на западно европейците – за индустриално земеделие и животновъдство, за екстремно експлоатиране на земята и природните богатства, за химизация в земеделието. Трябва да заложим на традиционните производства, на био-земеделието, на чистите храни и суровини, които да употребяваме. И във всичко това, трябва да имаме неизменната подкрепа и осъзнатост от страна на ръководните кадри в държавата, които да спрат да се крият и оправдават зад европейски регламенти и изисквания, а да започнат да защитават интересите на България и провеждат една истинска държавна, а не европейска политика!