Домашните и занаятчийските храни могат да се превърнат в реален шанс за селата – не само като поминък за малките производители, но и като начин местните общности да задържат повече добавена стойност там, където се произвеждат суровините. Именно с този акцент Местните инициативни групи (МИГ) застават зад инициативата за по-достъпен и пропорционален режим за домашните и малките занаятчийски производители на храни.

Подкрепата идва в момент, в който започва работа по промени в Закона за храните и Закона за занаятите, свързани с исканията в петицията „Да дадем законен път на българските домашни и занаятчийски храни“.

Селата имат суровината, но не винаги имат законен път до пазара

Според МИГ темата е пряко свързана с бъдещето на селските райони. В много села има малки земеделски стопанства, семейни производители и местни предприемачи, които произвеждат плодове, зеленчуци, мляко, мед, зърно, билки и други местни суровини. Проблемът е, че често възможността тези суровини да се превърнат в готови храни с по-висока добавена стойност остава ограничена от правила, създадени за много по-голям и промишлен мащаб.

По-достъпният режим би дал възможност повече хора в селата да излязат на светло, да работят законно и да развиват малък бизнес, без да бъдат поставяни пред изисквания, които практически ги отказват още в началото. За селските райони това означава не просто още един административен режим, а възможност доходът от местната продукция да остане в общността.

Повече малък бизнес, повече живот в селските райони

От МИГ подчертават, че подкрепата за домашните и занаятчийските храни означава повече възможности за малък местен бизнес, къси вериги на доставка, запазване на традиционни знания и занаяти, диверсификация на доходите и повече икономическа активност в селските райони.

Това е особено важно за малките населени места, където земеделието често е основен източник на доход, но суровината се продава евтино, а добавената стойност се реализира другаде. Ако производителите могат законно да правят сирене, хляб, колбаси, сладка, тахан, пиво или други местни продукти в подходящи малки обекти, селото получава повече от една продукция – получава услуга, занаят, работно място и причина хората да останат.

Не по-малко контрол, а по-разумни правила

Инициативата не настоява за отпадане на изискванията за безопасност на храните. Искането е правилата да бъдат съобразени с мащаба и реалния риск на малкото производство. Според поддръжниците на петицията това е начин хората да получат реален и законен път да започнат и развиват дейността си, вместо да бъдат принуждавани да работят в сивата зона или изобщо да се отказват.

„Това е търсене на по-добър и по-конструктивен контрол, който съответства на реалния мащаб на дейността, вместо да го прави невъзможен“, посочват инициаторите.

Три промени с ефект върху местните общности

Петицията, зад която застават шеф готвачи, фермери, занаятчийски организации и представители на туризма, поставя три основни искания към институциите.

Първото е въвеждане на пропорционален регистрационен режим за домашни хранителни обекти и микропроизводители. Идеята е храни да могат да се произвеждат и в подходящо организирани помещения в частни жилища или други непромишлени обекти, когато рискът, количествата и технологията го позволяват. Контролът трябва да остане, но да бъде съобразен с реалния мащаб на дейността – със самоконтрол, проследимост и официален контрол.

Второто искане е за законово признаване на хранителните занаяти. Сред посочените дейности са сиренарство, месарство, колбасарство, хлебарство, мелничарство, таханджийство и пивоварство. Според инициаторите те трябва да бъдат включени в Закона за занаятите, за да има възможности за професионално обучение, придобиване на майсторска квалификация и предаване на специфични производствени знания между поколенията.

Третото искане е за ясни правила при приготвяне и предлагане на малки количества храни от частни лица по време на местни празници, фермерски събития, дегустации, културни и общностни прояви. Така традиционните храни, които са част от идентичността на селата, няма да бъдат автоматично приравнявани към промишлено производство.