Можете ли да си представите какъв би бил нашият свят, ако всички… имаме предвид всички способни мъже, жени и деца започваха деня си по изгрев слънце и се грижеха за собствената си градина, засята с плодове и зеленчуци, а след това да могат да вземат от произведеното за вкъщи и своето семейство?

Само два часа на ден ... дори погледнато като спортно или културно развлечение е достатъчно, за да бъдем независими и да се храним с чиста храна. Изисква се толкова малко: да отворим сърцата, ума и волята си и превърнем грижата за Земята в практика, част от ежедневието ни, така както сме превърнали част от него: сутрешното кафе, фитнеса и преглеждането на сутрешната преса.

Какъв свят би бил, ако вместо безцелни разходки по моловете, събота и неделя родителите насърчаваха своите деца към грижата за земята, знанието за здравето на растенията и връзката между здравето и храната, грижата за околната среда и как заедно в общност може истински да общуваме и същевременно да създаваме, вместо да потребяваме.
Тогава вместо страха и заплахата от природата ще виждаме Божественото в природата. Ще разбираме мъдростта й, вместо да я приемаме в слепотата си за примитивност, от която искаме да избягаме в големия град. Какъв различен свят би бил?

Всеки би забелязал безполезността на живота, прекаран в търсене на материални блага, купувайки скъпи неща без морална стойност, за да може други да вземат повече от половината плодове на нашия труд, така че някои да имат възможността да седят в стъклени кули потънали в своите илюзии и амбиции.

Завръщането към земята означава по-семпъл живот, който е вътрешно удовлетворяващ и вдъхновяващ. Той винаги ни отвежда навътре в нас, където ни среща с истинското ни Аз. Лесно е да се направи…от мен, от теб в българското село.