Освен от липсата на достатъчно държавно подпомагане, животновъдите се оплакаха от ограниченията за пасищни терени и високата цена, която плащат за тях. Поставиха на дневен ред и нуждата от мониторинг за спазване на правилата за поддържане на животновъден обект.
Някои от стопаните изразиха недоволство срещу ограниченията на субсидията според броя животни и отчетоха, че собствениците на повече, получават несправедливо ниско плащане на глава животно. На срещата поставиха акценти върху кампанията по директни плащания за 2019г. и приема по подмярка 6.3 ,Стартова помощ за развитие на малки стопанства’’. Бяха оповестени и промени в държавната помощ за закупуване или изграждане на обекти за преработка и съхранение на сурово мляко, както и съоръжения за изхранване на новородени животни.
Борислав Павлов (животновъд):
Аз лично съм с 44 животни млечни крави и 30 овце. Пасищата не ми достигат с около 500-600 декара. Горе долу това е проблема. И не само пасища. Тези животни не се изисква само да пасат, защото ние имаме 6 месеца зима, трябва да ги храним с нещо, все пак. Не е въпроса само до пасища.
Радослав Йовков (животновъд):
Първо, трябва да се започне от животновъдните обекти. Да бъдат в такова състояние, че те да отговарят на изискванията, които искаме да постигнем някакъв резултат.Не може със свободни съчинения, кой каквото сътвори като животновъден обект - да се нарича животновъден обект и никой да не търси отговорност този животновъден обект какво представлява. Пример имаш място, отиваш, правиш си по собствена преценка животновъден обект, купуваш си животни, регистрират ти ги, почваш да взимаш субсидии и за тебе всичко е окей. Не те интересува колко мляко дават, колко агнета дават, къде ще продаваш , какво ще правиш, интересува те единствено - субсидията.
От бранша коментират, че повечето в животновъдни обекти, не отговарят на изискванията и никой не ги следи. Предлагат да се въведат конкретни изисквания според вида на стопанството - дали е за овце, кози или крави.
Радослав Йовков (животновъд):
Този обект не отговаря на никакви санитарни изисквания. Той няма канал. Няма торохранилище. Той няма вода. Няма ток. За какви санитарни изисквания и за какви хуманитарни отношения говорим за животнит? То е едно тегло и за тези, които го работят и за животните. От там утре като тръгне една зараза и изгаряме всички.
Стопаните се оплакаха още, че се чувстват застрашени от такива нерегламентирани обекти.
Радослав Йовков (животновъд):
Значи отиваш в един двор в града, където няма право да гледа животни. Те си гледат по 50-70 , по колкото се сетят и по 100 овце в града. Тръгва заразата и тя пали целия район. Аз като съм на 1000 метра от тези, нали и при мен ще дойде. Тя не може да е само в този район. И това нещо първо застрашава животните, след това съответно застрашава и хората.
От Областната дирекция обещаха да вземат под внимание исканията на животновъдите и да организират по-често срещи за обсъждането на въпросите. В същото време беше проведен и консултативен съвет за производителите на плодове и зеленчуци. Основните искания на бранша бяха - изравняване на подпомагането в различните мерки между сектор ,,плодове,зеленчуци и картофи’’ и ,,животновъдство’’. Към момента в подпомагането в съотношението 70:30 в полза на животновъдството. Обсъди се и обвързаната подкрепа в сектора и се приоритизираха райони с по-ниски добиви, като се отчете нуждата от компенсаторно плащане на площ в размер на 26лв.. Земеделците поискаха въвеждане на методология за контрол на некоректни производители, които очертават площи без да имат производствен потенциал и го правят единствено с цел - усвояване на субсидии. Друго внесено предложение е създаването на специална програма в сектор ,,плодове,зеленчуци и картофи’’ в определени райони с ограничени условия на работа, за адекватно подпомагане и насърчаване на нови земеделски стопанства.
