Производителите на плодове сме поставени в ситуация, в която не можем да реализираме продукцията си на собствения си пазар. Уравнението е просто: Всички разходи се увеличават, цената на пазара е същата, дори и по-ниска, а натискът от външни производители е огромен… Това коментира пред Село Живка Гроздева, която ръководи стопанство за производство на плодове (череши, праскови и ябълки) на площ от 4000 дка в Карнобат и е член на УС на Асоциацията на овощарите в България.



Данни на НСИ сочат, че през първите шест месеца на 2019 г. сравнително голям дял заема вносът на ябълки (23%) и годишен ръст от над два пъти до 40,1 хил. тона. Защо внасяме толкова много? Не достигат ли българските ябълки? 
Категорично производство на ябълки е достатъчно да задоволи българския пазар, както и голяма част от пазара на Източните Балкани. Една от основните причини за високия внос е, че сме в ЕС, където всеки може да внася и изнася стоки свободно. Другата причина е, че конкурентни на нас производители като Македония, Гърция, Унгария и най-вече Полша, съумяват да произведат ябълки с изключително ниска себестойност. От там и търговските посредници успяват да ги внесат на българския пазар, често - без необходимите документи, като по този начин се избягва плащането на някои такси.

За пропуск в контрола ли става въпрос?
Със сигурност контролът по границите е занижен. Най-вероятно е занижен и контролът на качеството, тъй като се вземат единични проби на случаен принцип. Това не гарантира на потребителя, че яде качествена ябълка. 
От разговор с италиански колеги производители знам, че за източните страни, каквато е България, изнасят II и III качество ябълки. Интересен куриоз е, че докато в Западните страни търсят ябълката със средна големина, при нас се търсят винаги най-едрите плодове. Когато италианските фермери имат такива свръхедри плодове, които те не желаят, разчитат на пазари като българския.
Смятам, че контролът по пазарите и тържищата трябва да се завиши -  за това дали една стока е придружена от необходимите документи, дали действително е такава, за каквато се представя. Много потребители търсят български плодове и зеленчуци, а не получават гаранция, че действително купуват български продукт. Тук липсва контролът, а това е един елементарен начин да защитим нашата продукция. 
Друг въпрос, който сме коментирали и на Консултативния съвет към МЗХГ, е докато в България определени пестициди са забранени за употреба, напълно вероятно е ние да внасяме ябълки от трети страни, които съдържат количества от тези пестициди.

Какво казват експертите от БАБХ за това?
На този етап те се позовават на Закона, в който явно е оставена някаква вратичка.

Внасяме ябълки и чрез търговските вериги...
Внасяме ябълки, защото в България присъстват много международни вериги. Тези вериги залагат на цената, когато купуват дадена стока, не толкова на качеството. Те търсят доставчици, които могат да доставят на толкова ниски цени - до 0,25 лв./кг ябълка. Това са цени, невъзможни за нас.

Прави впечатление, че крайната цена обаче не е много ниска…
Ние произвеждаме ябълки сорт Роял Гала, които в момента продаваме на цена 0,80 лв./кг - с много добро качество, пресни, брани преди 2-3 седмици. В същото време в българска търговска верига, чието име няма да назовавам, ябълки от същия сорт - Роял Гала на италиански производител, се предлагат на цена 3 лв./кг. Тоест този, който произвежда най-евтино - внася най-много. Темповете, с които продаваме ябълки в момента, са нищожни.

Защо ние не можем да произвеждаме с такава ниска себестойност?
Ябълковите насаждения имат много висок разход на производство. Причините са много. Препаратите и торовете, които използваме, са на много високи цени, а периодът на вегетация на ябълката е много дълъг, спрямо други производства. Освен това през последните години и климатичните условия в България често са много неблагоприятни - градушки, измръзвания… Трудът също е много скъп - не само заплати на агрономи, механизатори и специалисти, но и на общите работници. И не на последно място - нямаме технологиите и този ноу-хау за производство на ябълки, каквито са в западните страни.



Каква е себестойността на декар?
Себестойността варира спрямо различни фактори, като е в рамките между 1200 - 1700 лв./дка. 

Какво се случва в такъв случай с българските ябълки?
Всички производители берат ябълките през септември и началото на октомври. Тези от тях, които нямат възможност да ги съхранят - около 95% от всички производители, са изправени пред невъзможната мисия да реализират ябълките преди качеството им рязко да се влоши. От средата на декември ябълката, която не е съхранявана в хладилни камери, се влошава. В този период обаче ябълката не е толкова търсена стока, защото все още се предлагат грозде, както и някои летни плодове като праскова. През ноември излизат и цитрусите, а ябълките започват да залежават по складовете. Разбира се, докато се опитваме да продаваме ябълките си сега, не трябва да забравяме, че си върви и вносът. Тези, които съхранят плодовете в хладилници, ги продават през зимния период, когато вносът е изключително агресивен. Тоест няма период в годината, в който българският производител да реализира стоката си на достойна цена. 

Как стои въпросът с изкупуване за преработка?
Цената на ябълките за преработка вече е толкова ниска, че за нас е по-добре да платим, за да ги изхвърлим, отколкото да ги продадем на преработвателното предприятие на цена от 5 до 7 ст./кг, закарани до фабриката. Според мен пазарът за преработка у нас няма никаква перспектива за производителя. Земеделецът се моли първо да му купят стоката, после ходи да се моли по половин година да му платят… 



До каква степен ви помага обвързаната подкрепа?
Подпомагането не е достатъчно, защото нашите разходи ежедневно се повишават. Страната се обезлюдява, не можем да намерим работници, а цените, на които продаваме, остават същите, ако не и по-ниски. Ставките по обвързаната подкрепа, които се получават на площ, не се повишават, дори има намаление. Голяма група култури получават една и съща ставка на площ, а е добре да се диференцират. Идеята на обвързаната подкрепа е добра, но начинът, по който тя се прилага, не е най-добрият. Обвързаната подкрепа трябва да увеличи дохода на земеделския производител, докато при нас се явява като една спешна помощ, с която да покриваме разходите си, загубите си в определени години.
Уравнението е просто: Всички разходи се увеличават, цената на пазара е същата, дори и по-ниска, а натискът от външни производители е огромен…

Как се справяте с намирането на работници - берачи?
Действително, в момента един от основните проблеми е скъпата работна ръка. И на този проблем трябва да се реагира адекватно от страна на държавата. Сериозен е дефицитът на кадри в сектора. Аз не виждам как можем да привлечем работниците от Западна Европа, като ние трябва да им предложим непосилни за нас възнаграждения за труда. Един берач иска между 50 и 60 лв./ден. Ние боравим с ограничен брой работници, които са търсени от много места. Ако аз предложа 40 лв., а някой друг им предложи 50, отиват там и аз оставам без берачи. Това е сериозен проблем, който се отразява и на качеството на плодовете. Няма как да правим качествено производство след като нямам качествена работна ръка. Ето пример с черешите - сключили сме договор за износ, трябва на сутринта да берем, а ние не знаем дали работниците ще са налични за работа. И тук не става въпрос само за беритбата. Принудени сме да работим с минимум хора и всяка една операция се разтегля твърде дълго във времето, което неминуемо се отразява на качеството. 

А възможно ли е сдружаването?
Има сдружения и групи на производители в България, но някои тях работят много трудно. Когато си член на сдружението, всичко се случва с документи. Когато производителят е индивидуален играч, може да реализира стоката си на друго място без да се натовари с ДДС, например. Ето защо има още какво да се регламентира и обмисли с ДДС и облагането на българските плодове и зеленчуци. Това е един проблем, за който много пъти сме сигнализирали. Заради обратното начисляване на ДДС, в един момент се оказва по-изгодно да се внесе продукция от страна-членка на ЕС. 

В Румъния от няколко години се прилага държавна политика, при която 50% от стоките в хипермаркетите трябва да е родно производство. Има ли предложения за подобен вид помощ у нас?
Колеги от овощарските и градинарски НПО са предлагали подобни варианти. Това е един от начините да защитим собственото си производство, защото в противен случай ние трябва да спрем да произвеждаме. Огромен е проблемът, че не можем да реализираме продукцията си на собствения си пазар. 

Интервю на София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Selo.bg