Европейската комисия подготвя одобрение на използване на ГМО семена и технологии в земеделието, криейки се зад нови термини, които нямат все още широка публична яснота.

Става въпрос за одобрението на "Нови генетични технологии" (НГТ), в рамките на новата Обща селскостопанска политика (ОСП 2023-2027) на ЕС и Стратегията "От фермата до вилицата". Абривиатурата НГТ всъщност замества широко познатото ГМО и по този начин дава възможност за юридическо заобикаляне на редица по-стари нормативни актове.

В момента Европейската комисия стартира политическа инициатива, за да определи уж как да регулира новите геномни технологии (НГТ), а проектът на политика е насочен към 2023 г.

Припомняме, че на 29 април 2021 г. Европейската комисия публикува своето „Проучване за състоянието на новите геномни техники съгласно правото на Съюза и в светлината на решението на Съда по дело C-528/16.” Това "проучване", подкрепено лобистки от няколко големи корпорации и една мулти-национална земеделска асоциация в Европа, накара европейските политици в сектор Земеделие да заявяват настоятелно, че тези "по-нови техники могат да допринесат за целите на Зелената сделка и новата ОСП".

Към днешна дата Европейският съюз (ЕС) внася големи количества генетично модифицирани (ГМО) фуражи, за да се поддържа животновъдния сектор. Съединените щати са основният доставчик на соя за ЕС, повечето от които са генно-модифицирани. Въпреки усилията на ниво ЕС и държавите-членки  за отглеждане на повече протеинови култури в ЕС и получаване на фуражна независимост, то желанията за все по-големи печалби от страна на големите и корпоративните земеделски производители в ЕС натискат аграрната политика в посока либерализация на ГМО (НГТ).

Търговското отглеждане на генетично модифицирани култури в ЕС е ограничено до един процент от общата площ на царевица в ЕС (101 хиляди хектара генно модифицирана царевица в Испания и Португалия през 2021 г.). Единственият сорт, разрешен за отглеждане е забранен във всички останали държави-членки. Като цяло обаче не е тайна, че контрабандно се вкарват ГМО семена - царевица, включително и в България, като схемите по незаконния внос са чрез фалшиви опаковки и неистинско етикитиране. Излишно е да коментираме дали се осъществява някакъв контрол от страна на РИОСВ, които по закон трябва да следят за неразпространението на ГМО.

Чрез планирани за 2022-а година изменения, ЕК ще се опита да промени разпоредените на 25 юли 2018 г. от Съдът на Европейските общности (ECJ) регламенти, че организмите, произведени с по-нови генетичните технологии (т.е. редактиране на генома) са също предмет на регулаторните задължения на Директивата за генетично модифицирани организми (ГМО). Това означава, че тези по-нови методи подлежат на същата оценка на риска и преглед на изискванията, етикетирането и задълженията за наблюдение, както и законите за проследяемост, които в момента се
прилагат към продуктите с генно инженерство.

Няколко големи частни разработчици, включително BASF, Bayer, KWS и Limagrain, са европейските производители на НГТ. Ново име в сектора на генно-модифицираните организми е това на откривателите на първата в света ГМО пшеница - Тригал Генетикс, съвместно предприятие между Bioceres BIOX.A и френския Florimоnd Desprez.

Според работния проект на новата директива за НГТ (ГМО), България е една от 9-те държави, членки на ЕС, в която ще може да се отглеждат 2 сорта НГТ (ГМО) царевица. Другите страни са : Австрия, Унгария, Германия, Гърция, Италия, Люксембург и Полша.

Припомняме, че съгласно действащият в България Закон за управление на агрохранителната верига, отговорност за ГМО / НГТ в земеделието носят: Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието, храните и горите, които трябва да провеждат държавната политика в областта на генетично модифицирани организми (ГМО) по Закона за генетично модифицирани организми и координират дейността на контролните органи, свързани с прилагането на закона.



© 2022 Село.БГ