Законът за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД) преминава през поредната си трансформация. Предложен от Министерството на земеделието, храните и горите с цел да се повишат мерките за биосигурност и да се обезпечи ветеринарното обслужване на всички стопанства, проектозаконът е в процес на обществено обсъждане.  

Лекарите от Българския ветеринарен съюз (БВС), които са пряко засегнати от предложените промени, изпратиха официално становище с възражения и предложения относно проекта на ЗВМД. За повече подробности относно предложенията и притесненията на регистрираните ветеринарни лекари, Село разговаря с д-р Мирослав Първанов, председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за продуктивни животни и председател на Областната колегия на БВС - Враца:

“Важно е да се знае, че ние от БВС не сме “против” законопроекта като цяло и заложените цели.  В никакъв случай не искаме да саботираме амбицията на МЗХГ да подобри начина на работа. От 155 параграфа, ние възразяваме по 18. Те са свързани основно с текстове, които са абсолютно неприемливи.” 

Д-р Първанов, поредна промяна в ЗВМД е предложена от Земеделското министерство. От БВС смятате ли, че ще се постигнат заложените цели?
Законът за ветеринарно-медицинската дейност е от 2005 г.. Променян е над 35 пъти, като промени се правят всяка година - обикновено във връзка с инцидент, криза или за транспониране на Регламент на ЕС (въпреки, че Регламентите не би трябвало да се транспонират, защото те се прилагат пряко). През последните години от Министерството на земеделието, храните и горите се съгласиха с много от нашите възражения за постоянните промени “на парче” в ЗВМД. В тази връзка беше сформирана голяма работна група от над 40 души, които участваме в написването на изцяло нов Закон. Идеята беше да се преустанови практиката на тези постоянни частични промени. 
По отношение на настоящия законопроект, ние като съсловна организация, не сме канени в предварителни работни групи, за разлика от друг път. Той е изцяло дело на МЗХГ и ние научихме за него едва, когато беше публикуван за обществено обсъждане на 4 ноември.

И сега БВС вече има становище по предложените промени…
Реагираме по единствения възможен начин - чрез официално становище, което на 18 ноември сме изпратили до Министерството и е качено на Портала за обществени консултации.

Тоест писането на нов Закон към момента е замразено?
Най-вероятно е замразен. Тъй като работната група започна работа по него в ранната есен, вследствие на многото огнища на Африканска чума по свинете, много от колегите, които участват в работната група, бяха ангажирани с овладяването на ситуацията… Работата по новия закон явно е замразена. Изведнъж се появи този законопроект.

Изненада ли ви появата на този законопроект?
Не беше изненада. Всичко започна с АЧС, като по-различно заболяване от всички останали, които се появиха у нас в предходните години (Син език, Нодуларен дерматит, за които има ваксина). АЧС изкара наяве някои язви на системата на здравеопазването на животните, чието значение не се подчертаваше до момента. Тук излезе на преден план, че трябва да се правят полицейско-ограничителни мерки - нещо, което е функция на Държавата, а не на ветеринарните лекари. Оказа се, че Държавата има проблем в тази област. 
На фона на това, министър Танева многократно каза, че ще се предприемат структурни промени в БАБХ, че Министерството ще направи предложения за промени в ЗВМД, които да подобрят биосигурността и начина на работа със стопанствата.

Какви са основните възражения и предложения на БВС по отношение на законопроекта на ЗВМД?
Първо, законопроектът никак не е малък - 34 страници (155 параграфа). През последните години не сме имали толкова мащабно предложение за промени. Важно е да се знае, че ние от БВС не сме “против” законопроекта като цяло и заложените цели. От 155 параграфа, ние възразяваме по 18 параграфа. Те са свързани основно с текстове, които са абсолютно неприемливи. 
Това, което силно ни притеснява, в законопроекта, е основният принцип за спазване на отговорностите при изпълнение на ветеринарно-медицинската дейност. Като казвам отговорностите - в тази дейност участват 4 субекта - стопаните на животните, местната власт, контролния орган в лицето на БАБХ и регистрираните ветеринарни лекари.
Това, което се предлага в момента, е един опит да се реши проблема с наличието на много нерегистрирани животни - най-вече свине. В България не е практика животните в “задния двор” да са идентифицирани и регистрирани…

Но това не е тайна…
Да, всички са запознати с това, но изведнъж всички се оказаха много изненадани.
Много е важно да се знае следното - регистрацията на животните, както и на обектите за отглеждането им, е основна отговорност на стопаните на животните. Стопанинът на животно е длъжен да познава и спазва законодателството. 

Това масово няма как да се случи или така изглежда на този етап - поне по отношение на "задния двор"...
Очевидно и Министерството така смята. И какво се случва сега? Тази отговорност се прехвърля върху друг субект - ветеринарните лекари. Но вие смятате ли, че аз по някакъв начин мога да задължа стопанина да си направи регистрация при положение, че и сега е длъжен да го прави, но не го прави!? Тук се вменява една вина на регистрираните ветеринарни лекари и една отговорност. Въвежда се териториален принцип, според който аз като регистриран ветеринарен лекар, ще отговарям за всички животни на тази територия. Добре, но как аз да отговарям за животни, които не съществуват в правния мир? Те не са регистрирани и идентифицирани… Нещата обаче се задълбочават, тъй като чрез предложените промени в ЗВМД, ми се вменява доносителство като принцип на работа - тоест за да стана донос, като видя такова животно. И не само това - предвижда се и наказателна отговорност - аз ще получа глоба от минимум 1000 лева, ако съм видял нерегистрирано животно и не съм докладвал.
В една демократична страна това не е нормално и второ - то не е правно издържано. Това е все едно вие да докладвате, че комшията ви кара пиян и ако не го направите - да търпите глоба за това!

Тоест тук се смесват функциите на изпълнителите и контролиращия орган?
Основното несъгласие, което ние имаме е именно, че се смесват функции - размива се отговорността на субектите. Основният принцип за разграничаване на изпълнителни функции по някакви мерки и контролните функции, според европейското законодателство, са категорични и е ясно, че човек, който изпълнява, няма как да контролира. Освен че е конфликт на интереси, то няма и да проработи. Това смесване на отговорности се случва и в двете посоки - т.е. на мен като регистриран лекар ми се вменява да осъществявам регистрационни функции и да контролирам, същевременно още с първия параграф на Закона се посочва, че се разширяват функциите на БАБХ - да може да извършва изпълнителни функции при определени, и то доста неясни, обстоятелства. Например - лекари от Агенцията да правят ваксинации или да вземат кръвни проби...Това е недопустимо!

Какво смятате относно предложението за въвеждане на териториален принцип при сключване на договори с регистрираните ветеринарни лекари?
Аз нямам нищо против това, че трябва да имам отговорност към територията. Трябва обаче по-правилна формулировка и разграничаване на отговорностите. За да се подобри работата, всеки трябва да си изпълнява своите задължения - стопаните да си регистрират животните, аз да отида и да извърша чисто техническата работа като изпълнител, а БАБХ да контролира - и стопанина, и ветеринарния лекар.
Друго предложение в законопроекта вменява на ветеринарните лекари по административен начин да посещават стопаните.

Какво се има предвид с тези административни посещения?
Принципът е такъв - задължение на собственика на животни е да подпише договор с ветеринарен лекар. Този ветеринарен лекар ще ходи в стопанството, когато има нужда от него - ако има болно животно, ако трябва да се ваксинира… Какво да правя аз иначе в дадения обект?
Освен това Държавата не може да се намесва в договорни, правни отношения между двама души - в случая регистрирания ветеринарен лекар и стопанина.
Още повече, с административни мерки, неподплатени с финанси, това няма как да проработи. Аз правя разходите за посещението за моя сметка и просто ходя да наблюдавам, без причина.
До някъде с териториалния принцип се нарушава и правото на избор на стопаните. 

В предварителния разговор споменахте за възможно противоречие с Регламент на ЕС относно прилагането на държавната помощ за ДПП. Какво имате предвид?
Някои от текстовете влизат в противоречие с Регламент 702, който регламентира държавната помощ. В него много ясно е казано, че за да получи стопанинът държавна помощ, каквато е изпълнението на мерките по ДПП, той трябва да отговаря на изискванията на регламента - трябва да заяви помощта, да декларира, че е малко или средно предприятие, че няма задължение и т.н. И всичко това е заложено в договорния принцип на работа. Тоест, ако се въведе териториалният принцип без подписване на договор, който се предлага в момента, всъщност финансирането, което ние ще получим, за да изпълним ДПП, тъй като ще влезе в противоречие с Регламента, би могло да бъде изискуемо. Тоест да върнем средствата за това финансиране. Възможно е Държавата да бъде обвинена, че прилага нерегламентирана държавна помощ. Системата на здравеопазване, която се прилага в момента, беше въведен през 2013 г. именно с натиск от ЕК, и с мотива, че начинът на финансиране не е правилно регламентиран.

Възразявате срещу предложението, че ветеринарните лекари трябва да водят профилактика или на ферми, или на лични стопанства. Защо?
Това предложение е грешка, защото не е правилно формулирано. Тук се следва следния принцип за биосигурност - когато един ветеринарен лекар работи в голям животновъден обект (индустриален), в никакъв случай той не трябва да има достъп до малки стопанства и до други животни от същия тип. Защото по пътя на най-елементарната логика, може да пренесе заболяването. Така както е формулирано предложението, обаче, ще спре изцяло начина на работа. В предложения текст е записано, че този, който има сключени договори с ферми, регистрирани по чл. 137 (всички ферми, които са по-големи и отговарят на Наредба 44), нямат право да работят в “задния двор”. Но това ще доведе до там, че няма да има нито един ветеринарен лекар в България, който да покрива т.нар. лично стопанство или “заден двор”. Аз и в момента, например, работя по двата начина.

И за да не бъдем обвинени, че сме против всичко, текстът, който сме предложили от БВС, е че ветеринарни лекари, които работят в индустриални ферми от свиневъден и птицевъден тип нямат право да работят в “заден двор”.

Тук става въпрос основно за птицевъдния и свиневъдния бранш. Но това се спазва и в момента, без да е записано в Закона… Нали разбирате, че никой собственик на индустриална ферма, който има 100 000 прасета или 200 000 носачки, няма да позволи на ветеринарния си лекар да ходи да лекува в “задния двор”. Това е биосигурност, която ние като ветеринарни лекари спазваме изклчително строго. Ние сме хора медици, с отговорност и не е нужно да ни се вменяват административни мерки, при това формулирани неправилно… Това е абсурдно!

Какво можем да кажем като обобщение относно предстоящото приемане на Закона за ветеринарно-медицинската дейност?
Ние, като професионалисти, правим предложенията си аргументирано и съвсем добронамерено, защото създаването на работещ закон е в обществен интерес, без да влагаме користни интереси. Смятам, че се опитваме  да намерим работещо решение по един неагресивен начин, а съвсем професионално. В никакъв случай не искаме да саботираме амбицията на МЗХГ да подобри начина на работа. Но няма да приемем това на всяка цена. Ако мерките, които ние предлагаме с нашето становище по ЗВМД, не бъдат приети, нашите действия няма да спрат до тук. Ние ще продължим да си отстояваме позициите с всички законови средства, които ни позволява демократичното общество. Ние ще извървим процедурата по защита на становището, включително в Народното събрание, в Комисията по земеделие. Ако се наложи, ще използваме и всички възможни средства - пресконференции, ако трябва и протести. Ние в съсловната организация имаме опит с това.
Подали сме ръка, искаме да помогнем, за да заработи Законът! Целта е ветеринарните лекари и Министерството да работим заедно. Не е в полза на никого да си отправяме обвинения. За да работим нормално в тази държава, ние трябва да работим заедно - именно на това трябва да се научим!

София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Selo.bg