ПОДКРЕПЯМ Selo.BG!
Selo.BG е алтернативна медия за развитие на селата. Подкрепете нашите каузи и дейност!
Влайчо Жечев - Дядо Влайчо, както го е наричал народът, е пророкът, който помага безусловно на хората. Затова е наречен и "безсребърникът". Роден е на големия християнски празник - Успение Богородично на 15.08.1894 г. в село Коньово, Ямболско. Майка му била "отворена към световете". Когато на малкия Влайчо му се явяват тъмни духове, тя ги отпъждала. Той е едва 6 годишен когато издъхвайки, неговата майчица сочи иконата на Христос - “… на него те оставям, върви по неговия път”. И той тръгва по най-трудния път. Различен, не играе с другите деца.Първото му видение е когато е 10 годишен:
“Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: "Много знаеш...", пише в спомените си самият той. Усъмнили се съселяните му в Коньово, когато година по-късно избухва Балканската война, сещат се за него и почват да го търсят. Пророкувал и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 г., но отказвал да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го изпраща в тила, да готви и пренася храната, зачисляват му полковото магаре, но той жалел хайванчето - крачел с храната напред, а магарето вървяло след него.
На 22-23 години пуска дълга коса и брада, наподобявайки вида на Исус, селяните започват да го наричат "Чичо Влайчо”. Обикалял из страната и казвал кой от мъжете ще се върне от фронта жив и кой - в ковчег.
Втората му майка, от доста богата фамилия, решава да го ожени, за да не бъде стар ерген - намира момиче, също от богаташки род и много красиво. Правят сватба три дни, но тълпи чакат пред дома му, за да им гледа и той решава да ги приеме, въпреки че се жени. Привиква ги по имена (знае ги без да познава хората), забелязва в навалицата един напет офицер, подрънква със сабята. Влайчо е телепат, влиза в ума на този мъж, пуснал доста хора пред себе си, редът му е минал отдавна… и "прочита" тайния замисъл - искал е да види Йорданка за последен път (нейн таен обожател). Влайчо се обръща към нея да излезе навън, а офицерът се изчервява, смутен, че тайната му е разгадана и си тръгва. Когато след сватбата остават насаме с Юрданка, Влайчо ѝ казал: «Ти ми харесваш, ако искаш да живеем като брат и сестра, остани, ако не, иди си. Няма да ти се сърдя». Три дни мислила невестата, взема кардинално решение - очаквала деца, баща ѝ си я прибира. Влайчо вървял по пътя на древно-еврейските пророци, трябвало да си остане безбрачен.
Дарбата му се отключва още по-силно след тежко боледуване през 1920 г. - необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват учениците на Господ: «Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: "Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде?" Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път» - разказва Влайчо.
На 28-29 години, от уважение към способностите му, започнали да се обръщат към него с "Дядо" Влайчо. В същите години се свързал и с Бялото братство, имал и лични срещи с Учителя. Създал комуна в село Коньово, отглеждали плодове и зарзават, не ядели месо. Давал подслон на всеки, в градината приемал болните, пристигащи даже от Гърция и Румъния. Били толкова много, че чакали по 4-5 дни ред.
През 1938 г. Дядо Влайчо бил извикан и от Борис III, предсказал раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски, но шокирани от втората част на пророчеството: “… ще се роди цар, без да царува», анатемосан от царя никога не го потърсили отново.”
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, Дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път не ходил на Изгрева. Накрая отива, Учителят го приема с думите: “Рекох, много късно дойдохте!” - и си обръща главата встрани. Влайчо казва на другите: “Скоро учителят ще си отиде. Гответе се”. Още същата година Учителят си замина от този свят.
По това време помогнал на интернирания в региона марксист акад.Тодор Павлов. Няколко пъти ходил при него и прословутият Стою Неделчев “Чочоолу”. Помагал Дядо Влайчо на дейци от съпротивата, но когато те завзели властта след 1944 г. го щамповат като "царски предсказател", забравили какво е направил за тях, започват да го тероризират.