Търсене

До село Кости се намира най-старият резерват в България - Силкосия

09.11.2022 г.
584
Село Кости се намира близо до границата на България с Турция в Странджа планина, на 25 км от общинския център Царево. Разположено в живописната долина на река Велека, селото е заобиколено от планински хълмове, обрасли с вековни гори.

До село Кости можем да стигнем по главния път Бургас – Царево. Отклонението е при надлеза на входа на Царево в посока Малко Търново. Разклона за село Кости е до село Българи, където има контролен пункт на Гранична полиция.

Съвременното си наименование селото носи от някогашния богат и състоятелен грък – Кустú. До 1914 г. населението на селото е било предимно гръцко, а след преселването му в Северна Гърция, в селото се настаняват българи – бежанци от Източна Тракия. Сега има около 500 жители. Жителите на село Kости се занимават предимно със земеделие, селски туризъм и скотовъдство.

Специфичният бит и самобитна култура се забелязват в запазените и до ден днешен стари къщи. Разположението на селото е изключително благоприятно за извършване на преходи по долината на река Велека, както през Бродилово към Синеморец и Ахтопол, така и срещу течението към Качул и Граматиково, на север към Българи и др.

Местни забележителности са църквата "Св. св. Кирил и Методий" с уникалния си иконостас и запазените старинни гръцки къщи. Тук се намира най-старият резерват в България - Силкосия, отличаващ се с изключителна наситеност на странджананска зеленика - великолепен вид рододендрон. Растението е защитен вид и у нас вирее само в Странджа и се възприема като символ на тази планина.

Силкосия е най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 23 юли 1931 с постановление на Министерски съвет с цел опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Тогава носи името „Горна Еленица – Силкосия“. Обхваща територия от 389,6 хектара в планина Странджа.

Разположен е между селата Българи и Кости. Резерватът обхваща части от землищата на двете села и част от водосборния басейн на река Велека. Теренът в Силкосия е изключително разнообразен, но в по-ниските части преобладават влажни блата, в които се съхранява растителност характерна за централна Европа. Резерватът заема територии между 100 и 250 м надморска височина и е един от ниските резервати в България. Инверсията, която се наблюдава в дървесните видове, се изразява в това, че при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава обратното – буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени в по-високите части.



Във влажните долинни части се наблюдават растенията странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис и други. Голям интерес представлява единственото находище на дива мушмула в Европа, което са намира на територията на резервата. От тревните видове най-разпространени са кавказка иглика и пролетна циклама, които са цъфтящи видове и цъфтят през месеците февруари и март.



В Кости и днес все още могат да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в селата Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са много просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.



В околностите са отбелязани няколко могилни некропола. Разположението на Кости предоставя възможности за атрактивни пешеходни преходи надолу по течението на Велека към Синеморец или нагоре към Граматиково и местността Качул.

Кости е едно от нестинарските села заедно с Българи и Бродилово, където и до днес потомствени нестинари танцуват върху огнената жарава. Всяка година в началото на февруари жителите на селото провеждат и обредно шествие на кукери и обичаят "Пали кош". И двата ритуала се вписват в църковно-обредния календар между Месни Заговезни и Сирница / Прошка/ и имат една и съща магическа насоченост - победа над болестите и злото. Чрез очистителната сила на огъня и действията на Белия кукер лошото се извежда извън селото и така се осигуряват здраве и плодородие през новата година.

"Белият кукер" може да се види само в Кости и Бродилово. В световната практика със заораването на Белия кукер се погребва злото. В двете села ритуалите "Кукеровден" и "Пали кош" са съхранени в най-древната си форма.


  • села
    21.09.2021 г.
    3746
    Хубавите села у нас - притегателен център за селски туризъм и заселване от нов тип хора
    Тези от хората, които са по-осъзнати, по-отговорни към себе си, семействата си и към околните, предпочитат един нов тип почивка в сферата на все по-качественият селски туризъм . Българските села, освен че...
    Виж повече
  • нестинари
    26.08.2019 г.
    8383
    Тайни и лековити места в Странджа и мистериите на нестинарството (ИНТЕРВЮ)
    Горан Стефанов е родом от Ямбол но родът му произхожда село Жеравна . Завършил е Етнология и Теология, специализирал е Културен туризъм. Свири на кавал, гайда, китара и… двоянка – инструмент,...
    Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете