Здравейте г-жо Търпанова. Благодаря ви, че се отзовахте за този разговор, в който ще говорим за схемата за съфинансиране по селскостопански премии, застраховка на селскостопанска продукция. В момента стопаните от сектор овощарство могат да се възползват от тази помощ. Вие как я оценявате?

Схемата за нас е добра. Малко да ви разкажа за схемата или да ви разкажа за проблемите по схемата?

Първо да разкажем за нея и след това съответно може да разгледаме и какви проблеми срещате на база на това да я прилагате.

По принцип застрахователната сума върху, която носи щета застрахователя при подписване на договор с ДФЗ и с нас съответно е 500 лв. на декар. От тези 500 лв. премията е 6%, т.е. 30 лв. на декар е стойността на застраховката. Тази сума 65% поема ДФЗ. Тя се разплаща директно със застрахователните компании. Останалите 35% ги плаща земеделския стопанин еднократно от момента на сключване на полицата със застрахователната компания.
Това което трябва да знаят по принцип земеделците – първо в общинските служби “Земеделие и гори” трябва да се отиде да се направи очертаването без да се приключва заявлението, не е задължително, но площите, които иска да застрахова трябва да са очертани от общинската служба. Има заповед на министър Танева – от 15-ти март вече е възможно очертаване на площите. След като се очертаят площите те на практика излизат вече и като ддс-та и като площи. В областните дирекции на фонд “Земеделие” се подава заявление, че ще участваш по схемата. След подаване на заявлението автоматично фонд “Земеделие” подава информация към техническия инспекторат, който идва на място и с GPS уточнява точно размера на площите, защото първите години имаше проблеми – разминавания на площите по БЗС и по ИСААК , и застраховките с анекси. Така го направиха за по-правилно и по-лесно, и това е реда. След като дойде техническия инспекторат в рамките на 1-2 дена се издава удостоверение, което може да се представи на желан от вас застраховател, който обаче има договор с ДФЗ, че ще работи по схемата. Правите си застрахователната полица, плащате я и се отчита в ДФЗ полицата с платежното нареждане. Това е ангажимента на земеделския производител, като срещу това получава застраховка всички рискове, които са заложени, включително и слана от 20-ти април – до 500 лв. размер на щетата на стопанина. Сега проблемът тук е със стойността на щетата, защото имаме култури като ягодоплодните, като черешите примерно, при които 500 лв не покриват разходите към момента на щетата, разходите и загубите на стопаните са по-големи. Това е единият от проблемите, че е много ниска сумата, на която могат да носят риск застрахователните компании. И вторият голям проблем е, че рискът от слана се носи след 20-ти април. Към момента правим всички документи и със застрахователя подписваме не по-рано от 18-ти – 19-ти април, защото няма смисъл по-рано да плащаме при положение, че не носят риска за сланата, още повече че миналата година в Североизточна България голяма част от площите не се застраховаха, защото нямаше какво да застраховаме. Просто замръзнахме, до 20-ти април вече бяхме приключили сезона.

Да, този проблем също го изтъкнаха и вашите колеги от зеленчукопроизводството, че всъщност рискът за покриване на сланите е изместен много напред във времето и дефакто вие не можете да се възползвате застраховката да ви покрие и този риск. Съответно защо се получава това, застрахователите им се струва прекалено рисковано да застраховат този риск? Може ли по някакъв начин министерството и ДФЗ да преговаря с тях в посока, ако не сега, при следващ период за договаряне, съответно този риск да бъде изместен по-рано във времето, когато за земеделските производители реално той съществува?

Ние сме водили разговори със строителен надзор, имахме работна група, но проблемът е че всички застрахователни компании и техният надзор всъщност си имат правила и ние не можахме като бранш да успеем да постигнем някакво споразумение за по-ранно застраховане. Някои от компаниите правят опити да предлагат по-ранно застраховане от слана срещу доста по-голяма сума, която не може да бъде включена поне на този етап в застраховането по държавната помощ. Това е проблем, който сме се опитвали да го решим и не сме могли, и то не сами, ние сме се опитвали да го решим с работни групи съвместни с МЗХГ, но към момента това е положението.

Вашите колеги изразиха също притеснение, че зърнопроизводството е включено с голяма площ в размер на 20 хил. декара, които те могат да участват за застраховане, и това според тях ще ощети зеленчукопроизводителите, овощарите с това евентуално средствата да свършат и те да нямат възможност, ако имат желание да се застраховат. Според вас съществува ли такъв риск?

Първо да ви кажа по отношение на средствата. През последните три-четири години работим по тази държавна помощ и винаги, когато не са достигали средствата с решения на Министерството на земеделието са увеличавани сумите за тази държавна помощ, и долу-горе производителите на плодове и зеленчуци сме имали възможност да се възползваме от държавната помощ. По отношение промяната в държавната помощ и допускане на зърнопроизводителите да участват в нея, това е във връзка с миналогодишната суша и проблемите, които имаха зърнопроизводителите. Там наистина 20 хил. декара е много голяма площ, но техните суми мисля, че са за около 100-120 лв. на декар и при тях държавната помощ е 35% от премията, по-малък е процента на субсидиране. Моят съвет към производителите на плодове и зеленчуци, даже зеленчуците в момента още не са засети, но да си направят процедурата и да си заявят средствата в областните дирекции на фонд “Земеделие”. В момента, в който един производител е подал заявка за участие по схемата, там се блокират средствата, които му гарантират неговата застраховка. Така, че зърнопроизводството в момента може да застрахова само пшеници, царевици и слънчогледи още не са засяти, така че нашите производители да побързат и да си направят заявките за участие по схемата, за да могат да блокират бюджета. Аз си мисля, че така или иначе министерството е планирало, че ще трябва допълнителен ресурс на застраховка на зърнено-житните култури, но ще видим какво ще предприемат. Нямаме против това, че се застраховат зърнено-житните култури, просто таванът на площите е много голям. Един производител с 20 000 декара е прекалено голям, за да бъде държавно подпомаган, така да го каж. И имаме наистина, имаме и основание за притеснение за това, че могат нашите производители да останат без възможност всички да сключат държавна помощ по застраховките.

Ние ще отправим запитване към Министерството на земеделието, дали ако средствата бъдат изчерпани ще бъдат осигурени още такива, но това означава всъщност овощари и зърнопроизводители трябва да бъдат активни. Увеличава ли се тази активност във времето, вашите наблюдения какви са?

По принцип помощта така е модифицирана, че до август месец може да се кандидатства по нея, макар и толкова късно. Има култури с по-късни регистрации и хора, които да изчакват. Проблемът е, че парите са от държавния бюджет на министерството и ако министерството има политическа воля да увеличи бюджета, когато види, че има много кандидати по схемата ще го увеличи, ако няма финансов ресурс - не може да го увеличи. Друг момент от схемата за кандидатстване е, че подаваме заявление и в момента, в който свърши бюджета, който е планиран, се прекратява приемането на заявление, докато не се отблокира нови средства и тогава пак приема заявки за плащане. Така, че производителите да са по-активни и да си направят процедурата по кандидатстване, за да не кажат после - “За нас нямаше.

Увеличава ли се интересът на стопаните от сектор “Овощарство” да застраховат продукцията си? Какви са вашите наблюдения? В предходни години нали това винаги е бил един казус и са търсени варианти, те да бъдат активизирани в тази насока.

Много голяма част от нашите производители са разочаровани въобще от правилата и схемите за застраховане в България, така да го кажем. Проблемите с оценка на повредите от градушки, работим, ако можем по новия програмен период да имаме някакъв вид държавна гаранция за доходите по отношение на тези природни бедствия, но много голяма част от нашите овощари не кандидатстват по схемата основно поради това, че не са били обезщетявани, когато са имали настъпило събитие. И вторият момент е, че, както ви казах миналата година в района на Силистренско, ние имахме на 100% щети по кайсиите, почти няма застраховки сключени за кайсии. Черешите бяха на около 20% от реколтата. Сигурно от 15 години за пръв път имахме замръзване и на ябълките. Миналата година беше в Силистренско, тази година дано да няма никъде, но все има райони, в които всъщност събитията преди 20-ти април обезсмислят застраховките, и когато застрахователят прави полица, той я прави с оглед на място, да се види, че има продукция. Така, че сумите по отношение кандидатстването за застраховки винаги са варирали. За мен, малка част от производителите се възползват от схемата по различни причини, но за нас схемата работи.

Другото, което трябва да се знае по тази държавна помощ е, че всички застрахователни компании имат право да работят по нея, ако са сключили договор с ДФЗ. На страницата на фонда, когато наближи времето за застраховки, започват една по една да качват застрахователните компании, които са подписали договор с фонда, защото това разплащане от страна на държавата към застрахователните компании е процес, който са взаимоотношения между тях – и държавата трябва да има гаранция, че застрахователя ще изпълни условията, и застрахователят трябва да има гаранция че ще получи парите. Удостоверението, което ние представяме в оригинал на застрахователната компания, ние можем да го дадем и да сключим полица, само с компания, която е сключила застраховка с фонд “Земеделие” по правилата на държавната помощ, издадени от фонд “Земеделие”.

Тоест производителите трябва да бъдат внимателни и да следят дали съответната застрахователна компания има сключен договор. Аз да използвам възможността, че се чуваме и все пак да ви попитам след последните ниски температури, снегове и т.н., какво е състоянието на овощните дръвчета? Каква се очертава годината според вас?

В Североизточна България към момента сме оптимисти. Кайсията е в масов цъфтеж, общо взето сортовете. Има някакви поражения, които не е от такова стопанско значение. Ние всъщност, миналата година беше изключително тежка и благодарение на различните схеми и мерки по пандемията и по пропадналите площи по отношение на Министерството на земеделието и Държавен фонд “Земеделие”, общо взето стопаните при нас са си свършили работата, така да го кажа, градините са си изчистени, орязани, напръскани, нахранени, и цъфтежа на кайсията е много красив и много оптимистичен, така да го кажа. Имаме още притеснение все още с късните пролетни слани, но към момента нямаме овощен вид, в Североизточна България, който да е в такова критично състояние. Имаме поражения от сланите, но не са от такова стопанско значение. Дано Бог да ни пази и да си имаме нормална реколта.

Пожелаваме ви здраве и наистина една хубава, хубава реколта, и да дойдем на място да снимаме, когато сте съответно в кампания, и тогава да говорим какво всъщност реализирате като продукция. Благодаря ви много за този разговор.

Благодаря и на вас. Дано Господ да е с нас и производителите тази година да могат да си произведат и продадат спокойно продукцията. Бъдете здрави!

© 2021 Село



© 2021 Село