Днес министър Десислава Танева участва в среща - разговор с производители на малини и ягоди в град Лозница, където се проведе Фестивал на малината, подкрепен като инициатива от страна на МЗХГ и ДФЗ.

Пред малинопроизводителите Десислава Танева засегна няколко важни въпроса, които ще представим в последователни публикации по темата. Първият въпрос от страна на производителите на ягодоплодни култури бе за защитата от градушки, тъй като региона на Попово - Разград - Търговище не попада под ракетния чадър за защита против градушки. Ето както каза министър Танева:

" Още преди 2 години и половина, 3 предприехме постъпки за изготвяне на план за Национална противоградова защита, стъпвайки на изграденото до момента в Изпълнителна агенция за борба с градушките, ракетни площадки с командни пунктове, които покриваха около 25% от земеделските площи в България. Този район не се покрива, нали… ?

Започна една програма за модернизация на системата с идеята за Национално покритие с ракетен и/или самолетен спонсор като остана и частта от тази програма за споделено финансиране на оперативната работа на тази система между държава и земеделски производители. 3 години по-късно от старта на тази програма докъде сме стигнали? Има изградени нови ракетни площадки - в обл.Хасково, в Подбалкана…

Малко над 30% вече са защитаваните територии в България по ракетен способ. До края на годината останалата част от България, най-вече Северна България, включително и района, в който се намираме, ще бъде възможно да бъде защитаван от самолетния способ. Беше изготвен и влезе в Народното събрание и закон за това, който трябваше да уреди обществените отношения. На първо четене този законопроект..., аз тогава все още бях председател на Комисията по земеделие преди няколко месеца. За съжаление проектът дори не го подложихме на гласуване, т.като на заседанието присъстваше, между другото присъстваха само от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Те се обявиха категорично против този законопроект и в духа на това, че трябва с консенсус и разбирателство, разбиране за полезността да правим нещата в сектора и отложихме гласуването му, ипредприехме, дадохме си обещания да продължим дебата. В това време беше извършена смяна,  аз сега пак съм в Министерството, а не в Комисията.



И какво сме направили дотук? След 1-ви август ще продължим този дебат как да бъдат уредени обществените отношения, а относно противоградовата защита и най-вече споделеното финансиране ще представим няколко варианта за противоградова защита, защото от това зависи и таксата, която ще се плаща. И се надявам и вярвам, че с подкрепата на всички земеделски браншови организации ние ще стигнем до консенсус законът да продължи и да се приеме от следващата година. На практика да може да функционира една национална противоградова защита. Това ще намали до значителна степен щетите.

Мога да кажа няколко сравними данни между това какви са щетите, когато има такава защита и когато няма. На площи, където няма защита - 100% унищожена земеделска продукция имаме примерно на 93 000 дка, а тази, която е защитавана - само 900 дка. Процесът, на противоградова защита, въздействие е най-ефективен, когато такава защита има от началото на оформяне на облаците до края.



Между другото в средносрочни и дългосрочни международни прогнози нашият регион - тук, в Южна Европа, Балканския полуостров, попада в район, в който тези процеси ще увеличават интензитета си. Т.е. необходимостта от изграждане на противоградова защита става все по-осезаема и трябва да гледаме малко дългосрочно и стратегически на сектора. Това е едн аи от причините на времето да тръгнем по един друг национален план, в който държавата за тези 3 години е инвестирала 13 милиона в изграждането на системата за такава защита. От там насетне говорим това държавно предприятие и таксите, които ще се плащат от земеделските производители, бяха предложени 75 стотинки в проекта, г-н Петков знае. И съответно държавата до сега е плащала. По този начин ще се оперативната дейност на предприятието и още нещо много важно в стратегически план - един от основните акценти на новата ОСП в новия програмен период са мерките за управление на риска. В настоящия програмен период има 35 милиона евро, които са неусвоени и които няма да бъдат усвоени за превенция на риска от такива събития, защото нямаме годен бенефициент за това. 

Какъв може да е бенефициента? Сдружение на земеделски производители, които правят такъв за обезщетение за климатични събития, като плащат вноски за това. С този инструмент още толкова обезщетения могат да платят с европейските средства по тази мярка. Обяснявам го най-разбирамо. Нашата идея е - ако всичко това заработи, следващия програмен период средствата за управление на риска ще са още повече, ще проведен съответно комуникации тази взаимоспомагателна каса от вноските и този фонд, тези вноски, които се натрупват от земеделските стопани, да бъде доказателство, че подобна организация може да бъде бенефициент на тази мярка и да изплащаме по-високи обезщетения с помощта на европейските мерки за управление на риска. Казвам го като възможност ако успеем да се справим с тази регулация в законов вид и има такъв приет закон.

След 1-ви август, даже тази седмица в четвъртък, ще разгледаме с ресорния зам.министър Вергиния Кръстева и директора на Изпълнителна агенция по градушките приготвените варианти и смятаме да направим и едно… Ще минем из цяла България в районите на планиране, ще направим среща със земеделците на място, ще обясним 3-те варианта, към кой вариант ще получим най-широката подкрепа и ще продължим приемането на закона в зала. Ако ние приключим до края на годината, от следващата година, държавата като дълготраен актив ще е в готовност за реализация на национална противоградова защита.