ПОДКРЕПЯМ Selo.BG!
Selo.BG е алтернативна медия за развитие на селата. Подкрепете нашите каузи и дейност!
Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите в интервю за Село по актуални въпроси на земеделието, агробизнеса и аграрната политика:Министър Танева, каква е позиция на МЗХГ относно заложеното в Бюджет 2020 увеличение на минималния осигурителен доход на земеделските стопани?
Първо искам да успокоя земеделска общност, че този Бюджет ще влезе в Народното събрание, предстои дебат по предложението и окончателното му приемане до края на годината. Министерство на земеделието, храните и горите няма как да не изрази своите притеснения относно предложеното увеличение на минималния осигурителен праг. Да, вярно е, че това увеличение кореспондира с увеличението на минималната работна заплата, а и с принципното увеличение на минималния осигурителен праг последните няколко години, както и с искането на земеделските производители за получаване на нормален размер пенсия. Но размерът на това увеличение в проекта на бюджета за 2020 г. притеснява и земеделските стопани. Увеличението е много високо в рамките на 1 година и е нормално да бъде неприемливо за земеделската общност.
Този минимален осигурителен праг на практика, ще засегне най-много малките и средните земеделски стопани - обикновено физически лица, които се занимават с уязвими земеделски производства - плодове, зеленчуци, животновъдство. А всяко увеличение на техния разход повдига въпроса - До колко ще останат мотивирани да се занимават със земеделие?. От друга страна, трябва да сме наясно, че трябва да осигурим добри размери на пенсионното възнаграждение.
Надявам се, че в хода на дебата в Народното събрание, ще се намери приемливо за всички решение. Увеличаването на минималния осигурителен праг за земеделците трябва да е в рамките на възможното, в рамките на недемотивиращото да продължиш да се занимаваш със земеделие.
Ще направите ли конкретно предложение? Има ли и такива, постъпили от бранша?
Не, нямаме конкретно постъпили предложения. Самият проект на Бюджета не се предлага от МЗХГ. Този дебат тепърва предстои и наистина ще защитим една консолидирана земеделска позиция, изхождайки и от двете страни на въпроса - че трябва да има и адекватно пенсионно възнаграждение (няма как да няма увеличение на този размер), и в същото време това трябва да е поносимо за земеделските производители. Защото касае най-вече малките и средните от тях.
Какъв е напредъкът на България в преговорите за Общата селскостопанска политика (ОСП)?
България навакса чувствителното забавяне, което имаше и сме в график, съгласно който до края на годината трябва да бъдат представени трите SWOT анализа. В най-голяма степен на готовност сме с първия SWOT анализ - Земеделието и ХВП. На практика той е в последна фаза. В момента дирекциите в МЗХГ преглеждат представения от изпълнителя Института по аграрна икономика проект с отразени всички бележки, дадени от координационното звено по ОСП на Министерството, и от неправителствения сектор. Надявам се, че всичко е отразено и SWOT анализа ще може да бъде представен финално на бранша и качен на страницата на МЗХГ.
Имам добри новини и за втория SWOT анализ - Околна среда и климат. Този SWOT анализ се подготвя от Аграрен Университет - Пловдив. Мога да споделя добри отзиви от колегите в МЗХГ, които вече са се запознали с проекта на анализа, в присъствието и на представители на неправителствения сектор. Изключително добра и професионално свършена работа! Имаме много добра научна база по отношение на земеделието в България - винаги съм го твърдяла, и се радвам, че с колегите можем да направим наистина нещо добро и полезно за българското земеделие. Очакваме анализът да е готов до края на годината.
Очакваме да ни представят и третия SWOT анализ - за Селските райони. Той се подготвя от УНСС. Срокът на изпълнителя също е краят на месец декември. След приемането на първия анализ ще преминем към следващия етап, а именно Идентифициране на потребностите.
По последни комуникации от ГД Земеделие в ЕК, представени в Разлог, 10 държави сме в процес на изработване на SWOT анализите, а 12 вече са приключили тази фаза.
За да продължим по-нататък, ние сме рамкирани от хода на процеса в ЕС, ЕК, ЕП - именно определянето на многогодишната финансова рамка. Крайното решение на Европейския съвет на практика ще даде и финансовата рамка на бюджета на ОСП, съгласно която ще продължим работа за изготвянето на Националния стратегически план. По графика, по който работи МЗХГ, нашият Стратегически план трябва да го изработим до края на 2020 г. и в да го представим в началото на 2021 г. пред ЕК.
Очаквате ли сътресения за българското селско стопанство през преходната 2021 г.?
ЕК вече предложи преходен регламент за влизането в сила на новата ОСП. Очаква се той да заработи от началото на 2021 г. и ние да имаме една година преходен период. Очаква се подпомагането да продължи без значение, че Националният стратегически план все още не е приет, тъй като преговорният процес се забави не по вина на страните-членки. През 2021 г. ще се прилага старата политика със старите плащания. Тук остава под въпрос само националната преходна помощ, която съгласно публикуваното предложение, не е включена в преходния регламент и не бихме могли да я прилагаме още от 2021 г. Това, разбира се, предопределя изобщо допустимостта на тази помощ в новия програмен период.
Ние ще продължим да се борим за включването ѝ поне по отношение на животновъдството. Има още няколко страни-членки, които прилагат същата помощ и ще търсим подкрепа от тях, за да я запазим за животновъдството. За тютюна няма как да продължи националната помощ.
Проблемът при нас идва от това, че има демаркация между отделните категории животни в подкрепата на сектора. Категорията животни, които се подкрепят по националната преходна помощ, не се подкрепят по други схеми за обвързана подкрепа. Изключването на възможността за продължаването на националната преходна помощ поставя въпросът как ние ще компенсираме тази подкрепа за категорията овце и кози без селекционен контрол.
Колко стопани ще бъдат засегнати от спирането на схемата за националната преходна помощ?
14 000 стопани са засегнати. Още на Комитета по селско стопанство, който предхожда Съвета на министрите през ноември, ще търсим подкрепа от останалите страни, които прилагат националната помощ, за да се консолидираме около продължаването на този вид подпомагане или други групи за подкрепа, които са допустими за подпомагане. Добре е на този етап да отстоим този наш интерес.
Кои свои искания ще успеем да защитим за новия програмен период? От кои ще се наложи да отстъпим?
Не смятам, че трябва да отстъпваме някъде. Разбира се, че има много детайли във всяка една позиция. България защитава запазване на бюджета на ОСП, стабилен бюджет, по-силна външна конвергенция, обвързана подкрепа, национална преходна помощ, в подкрепата на организациите на производителите, да се запази съществуващото положение и 10% от тези бюджети да са за екологични плащания. Предложението е двойно по-високо.
Имаме напредък в хода на преговорите за обвързана подкрепа. Румънското председателство приключи с декларация за запазване на сегашните нива на обвързаната подкрепа - 13%+2%. Какво иска България? Ако националната преходна помощ бъде изключена като възможност в новия период, бюджетът, който ни е необходим, за да подкрепяме животновъдството по група, която не се подпомага по обвързаната подкрепа, това са 3% допълнително обвързана подкрепа - тя да ни бъде отпусната и нашият % да стане 16%+2% или общо 18% обвързано подпомагане. Това е нашето искане от момента, в който аз представлявам България в Съвета на министрите на земеделието в ЕС.
Интересите са разнопосочни. В момента Германия е категорична изобщо да няма обвързана подкрепа в новата ОСП. Водим специални двустранни срещи с германската колежка в опит да я убедим на практика Германия да смени позицията си и да позволи запазването на обвързаната подкрепа като инструмент. На нея сме изпратили част от първия SWOT анализ за земеделие и ХВП, която касае обвързаната подкрепа. Председателката на координационното звено и ресорният зам.-министър заминават другата седмица на посещение в Германия само по тема обвързана подкрепа. Германия в момента е ключов фактор за това ще продължи ли да има обвързана подкрепа. Франция подкрепя прилагането на обвързаното подпомагане. Това са ни националните теми в обхвата на новата ОСП.
Едно от притесненията на земеделските стопани е, че може да се копира западния модел на прилагане на ОСП в България. Пример за това в настоящия период е прилагането на междинни култури като екологична практика за подпомагане - нещо, което на практика е неприложимо в нашите условия...
Първо да започна от това, че настоящият програмен период е много по-добър от предходния. И той даде възможност да прилагаме обвързаната подкрепа, да финансираме най-чувствителните и уязвими сектори в България - плодове, зеленчуци и животновъдство. Данните за това как се е отразила тази подкрепа на тези сектори е много красноречива - и за плодове и зеленчуци, и за всички категории животни има увеличение, с изключение на млечните крави - при тях има много леко намаление. Друг е въпросът, че има обща тенденция в ЕС за окрупняване на стопанствата, за намаление на земеделските стопани като абсолютен брой. Ние няма как да вървим против общата тенденция на развитие на земеделието в Европа.
Новият програмен период, който в момента се договаря, ще даде още по-голяма свобода на страните-членки. Дори се поставя въпросът: “Това не е ли ренационализация на Общата земеделска политика на Европа? Не, не е!”. Решението, че всяка страна ще е още по-гъвкава да направи Стратегическия си план изключително адаптиран към спецификата на националното си земеделие и практики, е много добро. Бюджетът ще подкрепи практики, които са обичайните за съответната страна - познати, възможни да се прилагат и да донесат доход.
Но трябва да е ясно, че политиката е към зелено земеделие. В новия програмен период земеделските стопани няма да получат повече. Те ще получат в най-добрия случай същото, но срещу много повече изисквания по отношение на околна среда и климата. Това трябва да е ясно! Повишената условност или зелени мерки, за които те получаваха компенсаторно подпомагане, че ги правят доброволно, сега ще станат задължителни.
Тоест ще изпълняват повече задължителни екологични практики при същото или по-ниско финансиране?
Ние не можем да очакваме, че ще получим повече. Дори проекто бюджета, който е предложен за нашата страна, на практика запазва нивото на директна подкрепа ( в последните 2 години е с леко увеличаване заради методиката за външна конвергенция - сближаване на подпомагането - която е предложена от ЕК). На практика то няма да се усети предвид на това, че обработваемите площи всяка година се увеличават. Трябва да е ясно, че новият програмен период има далеч по-високи зелени изисквания - да се прави земеделие с по-щадящи околната среда земеделски практики.
За улеснение и по-добра адаптивност на всички практики, които ще бъдат подкрепяни в новата ОСП, чрез Националния стратегически план, ние сме в процес на събиране на всички възможни данни за такива зелени практики в целия ЕС, включително и в България (чрез браншовите организации), така че да направим наръчник на практики. И когато дойде времето да работим и пишем съответните мерки за подкрепа, земеделците да решат кои са най-добрите практики.
В началото на декември планираме да проведем среща с експертите, които работят в Министерството, които работят по ОСП, експерти от страни-членки, представители на ЕК и браншови организации, специално посветена на зелените практики в Европа. Трябва да бъдем максимално креативни, защото тези зелени практики, трябва да носят доход на земеделските стопани. Трябва да носят и да дават продукт, който гражданското общество очаква от земеделската общност - а именно екологосъобразно произведен, щадящ околната среда.
Има притеснения от страна на земеделци, че заради неуредените поземлени отношения, ще имат трудности с прилагането на новата ОСП. На какъв етап е работата по Закона за земята?
След като изтече общественото обсъждане, до края на годината МЗХГ ще внесе в Министерския съвет и ще предложи на Народното събрание изцяло нов поземлен закон. Законът ще обедини няколко действащи законови акта, които в момента регулират поземлените отношения. Ще се осъвремени, ще се отстрани всичко остаряло, което вече не действа. В Закона няма революции. Направили сме това, по което постигнахме консенсус с бранша. Истината е една - не можем да върнем начина, по който е върната земеделската земя 90-те години чрез ликвидация. В целия свят няма управленско решение, наречено ликвидация - да ликвидираш нещо, което работи. Но не можем да върнем времето.
Всички процеси след приемането на Закона, трябва да се развиват единствено от волята на собствениците. Ние не можем да имаме принудителна комасация на собствеността, не можем да имаме никакви управленски решения, базирани на основата на някакъв вид административна принуда. Процесът на комасация е изключително бавен, но ние имаме действаща Конституция, според която частната собственост е неприкосновена и всичко, което правим в посока облекчение на земеделските стопани, са административни процедури, гарантиращи справедливостта в разпределението на поземления ресурс между земеделските производители при условие на гарантиране неприкосновеността на частния собственик.
Разпределянето на белите петна в момента е “ябълка на раздора” за много земеделски стопани. Ще се намери ли решение за проблема?
Решението на проблема е в самите земеделски стопани. Както знаете, белите петна са земеделски земи, за които собственикът не се е погрижил, не ги е отдал под наем или аренда с договор. Държавата се грижи за него като собственик като му гарантира плащането на рента затова, че му ползват земите и в същото време е въвела процедура за разпределение на белите петна да става справедливо между земеделските стопани, според правата за обработка на земята в землището. Ако земеделците помежду си стигнат до споразумение, няма да има нужда от намеса на Държавата. Истината обаче е такава, че тези бели петна, ако няма тази процедура, ще се работят при всички случаи на принципа “по-силният печели”. Предложили сме регулация, действаща от 2015 г. , за да има все пак справедливост на това разпределение. Защото друга теория, в правото или в депутати в НС ще ви кажат, е че за собственици, които не са потърсили земеделските земи и не са се погрижили за тяхното ползване, трябва да се заобикалят. Това няма как да стане, реалният живот е друг!
Истината е, че интересът към земеделската земя е огромен. Всяка година обработваемите площи стават повече. Въпросът е как да защитим интересът на собственика. Ние сме намерили този механизъм. Оттам насетне у земеделските стопани е волята дали те помежду си ще постигнат консенсус или ще се стигне до служебно разпределение.
Каква е актуалната картина по отношение на АЧС?
Не искам да давам успокояващи данни. Защото статистиката е категорична - август беше месецът, в който интензитетът драстично спадна, след като взехме поредица от мерки. Използвам случая да благодаря на всички стопани, които изпълниха препоръките ни и намалихме поголовно тази популация. Така на практика овладяхме разпространението на вируса. Към настоящия момент (5 ноември - бел.авт.) имаме общо 41 случая, от които последните два са само източно-балканска свиня. Отделно са дивите прасета - тук също можем да дадем много добри данни - много под нашите очаквания. Стартира ловния сезон, има отстреляни 8160 прасета само за 1 месец (при условия, че изборният ден не беше ловен). Тоест, ако не бяха изборите, ние щяхме да имаме още повече отстреляни прасета. Пробите също стават за една седмица - нещо, което подобрихме значително, спрямо предходната година. Данните от първите ловни уикенди показаха, че от 2000 отстреляни свине, имаше 2 положителни проби - 0,1%. В Ловешко имаше повече от 2 случая. В момента няма притеснителни данни. Но, това не бива да ни успокоява. Все пак зимата не е сезонът на Африканската чума. Тя започва със затоплянето на времето.
Ние вървим стриктно по плана, който анонсирахме още в хода на кризата. Ще бъдем безкомпромисни през следващата година, защото АЧС не е отминала, тя е на нашата територия, тя ще продължи да взема жертви… Колко жертви ще вземе, зависи единствено и само от нашите усилия какво и как ще направим, какво ще променим…
Ще бъдат ли достатъчни мерките, заложени в ЗВМД по отношение на биосигурността в обектите и пасищата, за справяне с все по-зачестяващите случаи на болести по животните през последните години?
В момента тече обществено обсъждане на Наредба 44, в която сме заложили повишени мерки за биосигурност в животновъдните стопанства, облекчена процедура за регистрация на личните стопанства, категорично разграничаване на типовете стопанства и какви са мерките за биосигурност, конкретни права на кметовете на населени места. Чрез кметовете ще става регистрацията на личното стопанство, за облекчение на хората, които отглеждат за лични нужди домашни свине. Повечето изисквания са елементарни и те са хигиенни. Несериозно и безотговорно е към цялата местна общност да не ги изпълняваме, като знаем какъв е рискът за самия човек, за общността и за Държавата.
Планираме Наредба 44 да мине на Министерски съвет през декември, в началото на следващата година изменението да се приеме от Народното събрание и да влезе в сила.
Промените в Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Наредба 44 се засилва ролята на ветеринарните специалисти - и официалните, и частно-практикуващите с ясно определен интензитет на посещение на фермите. Крайната цел е нито едно стопанство в страната, независимо дали е лично или индустриално, не трябва да остане без ветеринарен надзор, с периодичност на посещенията.
Съжалявам, че нашият манталитет е такъв, че трябва да вкараме в Закон това, отговорно лице да бъде допуснато да изпълнява задълженията си, за да не се стига до ситуации, в които бяхме миналото лято. В страни като Финландия, но и в останалите северни страни, стари демокрации, работят с 3 листа закон. Нашият манталитет ни принуждава да работим с 3000 листа Закон и пак да търсим как той да не се спазва. В този случай няма как да търсим ефекта от която и да било дейност, така както е в развитите страни.
В разговор с проф. Паскал Желязков, той заяви, че има недостиг на здравни инспектори в БАБХ (т.нар. официални ветеринарни лекари). Предвиждате ли промени в посока справяне с този недостиг?
Да, голям е недостигът. Предвиждаме структурни промени в Българската агенция по безопасност на храните в посока увеличаване на капацитета на ветеринарната служба. Финалното приемане на Закона за ветеринарно-медицинската дейност ще доведе до отговор на въпроса с колко можем да укрепим службата, но категорично тази структура ще бъде укрепена.
Беше изразено притеснение, че заплащането не е достатъчно мотивиращо, за да се намерят нови специалисти…
В Бюджета за 2020 г. е предвиден 10% увеличение на заплатите на всички служители.
Животновъди алармират, че вече две години не са получили подпомагане по мярка 14 за Хуманно отношение към животните. Направили са инвестиции, а средствата се бавят. Работи ли се по въпроса ?
Да, тези плащания са закъснели, но се работи. До края на месец ноември или през декември ще бъдат изплатени средствата по мярка 14 “Хуманно отношение към животните” за най-забавените заявления на стопаните от миналата година. Когато влязохме, започнахме интензивна работа по това как да отпушим тези плащания, промени в наредбата - ангажиментът стана едногодишен. Всичко, което е по възможностите на администрацията да се облекчи мярката, беше направено и се надявам да влезем в график.
Производители на плодове и зеленчуци искат по-ефективна политика в подкрепа на българската продукция при реализацията ѝ на пазара. Какви са възможностите за това в условията на свободен европейски пазар? Например в Румъния задължиха чуждите вериги, които оперират на техния пазар, да предлагат минимум 50% храни румънско производство...
Първо искам да кажа, че България е с най-висока подкрепа за плодове и зеленчуци и когато искаме все повече и повече пари, трябва да сме наясно, че все пак подпомагането не може да ти покрие съществената част от разходите. Затова имаме проблем да защитим продължаването на обвързаната подкрепа. По анализи на други страни членки като Германия, ЕК има тотално свръхкомпенсиране, а в България е най-голямото. Цифрите го говорят, а не аз.
Пазарите и достъпа до тях - за мен това са неразработените възможности, по които следва да се работи. Все по-сложно става това да се прави в обхвата на европейската регулация, при която е свободно движението на стоки, капитали и хора. Какво сме направили към момента? Търсим всякакви механизми да подкрепим производителите на плодове и зеленчуци в тази посока в новия стратегически план за следващата ОСП - да стигнат директно на пазара, по-голямата част от дохода на продукта в цялата агро-хранителна верига да отиде при тях. Надявам се да постигнем определени резултати в тази посока.
Към момента сме подали до Министерство на финансите искане за обратно начисляване на ДДС на плод и зеленчук и сурово мляко. Те вече са предали на ЕК, води се дебат, искат ни се определени данни. Още тук изпитваме проблеми обаче с огромния сив сектор. На практика официални статистически данни не можем да покажем. Тези, които показваме не отразяват реалността. За да получим разрешение от ЕК, всичко трябва да почива на официални източници. Разбира се ще положим всички усилия да получим едно такова разрешение, което би подобрило съществено положението на земеделските стопани на българския пазар. Ставката тук е 20%, от Гърция влизат плодове и зеленчуци, без такова ДДС - разликата е съществена… На второ място - прилагането на този механизъм би изсветлило голяма част от тези приходи, включително и доказването на съответните добиви и реализация за обвързаната подкрепа също биха били по-реални. Мога да дам примери за драстични разлики в цени, извадени от всеки супермаркет или борса на Пловдив и фактури, показани за обвързана подкрепа - имаше череши на цена 5 ст./кг. Всичко това са укрити приходи, върху които не е платен данък, заплата, осигуровка и т.н. Тоест обратното начисляване на ДДС би довело до оздравителен ефект върху цялата система.
Второто направление, по което работим са фермерските пазари, където малките производители директно могат да продават. В момента в Министерството по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) мислим как можем следващата година да реализираме проект за подкрепа на фермерски пазари във всеки областен център.
На трето място - ресорният зам.-министър работи върху идеята за създаване на регистър на търговците на плодове и зеленчуци. Целта е чрез него да се елиминира нелоялната конкуренция, която не може да гарантира качество и безопасност.
По отношение на стриктни регулации за веригите, официалните източници на информация казват друго - там, където има опити да се въведе подобно задължение, има заведени процедури и на практика то не работи. Факт е обаче, че е имало опити в Национални парламенти за налагане на такива ограничения.
За да може всичко това да се случи, важни са организациите на производителите. В България сме с най-ниска степен на организираност. Поради различни програми в последните месеци се засили учредяването и признаването на организации на производители. Сега обаче ще им направим проверки, защото част от тях са с много малко лица, свързани помежду си. Тези организации изобщо не носят очаквания ефект, за който са създадени подобни мерки - а именно сдружаването на земеделците в дадена местна общност с цел по-добра реализация на продукцията. Ще отнемем това признаване на организациите, които не постигат подобни цели.
Проблемът с липсата на работна ръка в агросектора се задълбочава. Работи ли се по конкретни предложения за намиране на решение, съвместно с Министерството на труда и социалната политика?
Такъв проблем имат всички сектори, не само земеделието. Недостигът на работна ръка в България е принципен проблем. Именно заради този проблем, развити държави като Германия, имах проблема с мигрантите и приобщаването им.
Търсим решения по три наши предложения. Имаме предложение до МТСП по отношение на актуализирането на тяхното законодателство по отношение на временната заетост - земеделието да се включи като отрасъл, в който може да се задължи трайно безработно лице да полага труд. Очакваме техния отговор. Предложили сме облекчение на режима на вноса на работна ръка. Министър Бисер Петков ме информира, че с доста страни има вече ускорени двустранни процедури, с подписани протоколи за облекчаване на този режим - като Украйна. Предстои сключване на такова с Монголия, Виетнам. Това ще даде възможност на земеделските стопани да наемат временно работници от тези страни. Очакваме решения по различни мерки, по които работят от Социалното министерство.
По отношение на еднодневните трудови договори се направиха облекчения, по искане на бранша, сега предстоят нови облекчения по отношение на проверките за еднодневните договори.
Интервю на София Белчева, © 2019 Село - Selo.BG