Пандемията от коронавирус не успя да накара европейските политици да погледнат трезво, отговорно и под нов ъгъл на начина на развитие на селското стопанство и селските региони на Европа през следващите години. Напротив - те устойчиво продължават да надграждат и нагаждат аграрните регламенти според интересите си в заложените до момента политически и бизнес модели, без да се съобразяват с променящата се среда.

В последните няколко месеца в Брюксел и различни части на Европа се провеждат редица срещи, онлайн дискусии и семинари за бъдещата ОСП в периода 2021-2027, засягащи предимно различните форми на финансиране в отделните сектори и страни членки на ЕС. Под маската на лозунги като "От фермата до вилицата" и "Зелена сделка", аграрните политици успяват да нагодят корпоративните си интереси към установяване в новия програмен период на едно още по-индустриализирано и конвенционално земеделие и аграрна търговия, което не щади нито природата, нито спомага за развитието на селските региони.

От друга страна местните аграрни институции, подобно на МЗХГ и ДФЗ в България, вече са се превърнали основно в административни служби, които се занимават главно с финансови операции и финансиране, оставяйки в забвение прилагането на национални стратегически планове, упражняването на регулярен контрол и мерки, вкл. чрез експертни, политически и икономически лостове - за директна нефинансова подкрепа към отраслите в аграрния сектор.

По този начин, чрез адаптирането към порочната Европейска земеделска политика по линия на ОСП, аграрните институции в България са се превърнали във финансови институции - инструменти, често защитаващи корпоративни и политически интереси, и поставящи абсолютна зависимост чрез постоянното и често неуместно и ненужно субсидиране в аграрния сектор, поддържайки някои участници в него в "будна кома", премахвайки нормалните пазарни механизми за конкурентоспособност на база продукция, иновации и маркетинг. Така се стига до порочно финансиране на сектори, които нанасят повече вреда върху икономиката и околоната среда, отколкото допринасят чрез ползи. Оправданието за социални ангажименти за някои региони вече не е актуално, защото пораженията стават все по-големи и с количествени натрупвания.

Във форма̀та, в който в момента функционира европейското земеделие, според официални данни на ООН, то генерира една трета от всички парникови газове и консумира 70% от прясната вода в света, докато 40% от произведената храна ежегодно отива на отпадъци или никога не я предлага на пазара.

Новата ОСП 2021-2027 няма да бъде нито по-зелена, нито да спомогне за развитието на селските региони, така както досегашните ПРСР не успяха, защото сгрешения модел на конвенционално и корпоративно земеделие и животновъдство, съставлява 75% от стопанствата в цяла Европа. Това е пряко свързано с гарантирането на постоянно растящи печалби и очаквания от страна на инвеститори, особено за държави като Германия, Франция и Италия. Този подход няма да промени производствените подходи - чрез използване на химизация и свръх-употреба на природните ресурси, дори ще достигне нови нива след няколко години: с оправданието, че населението трябва да се изхранва, ЕС ще либерализира употребата на ГМО зърно. Това ще се случи несъмнено.

Устойчивото развитие на селата и селските региони остава в надеждата за паралелно развитие на нов тип селски общности и заетост, които са извън конвенционалното земеделие и извън животновъдството. Съществува и вариант, при който алчността и липсата на визия за създаване на нови земеделски практики (не на хартия, обвързани с права за субсидии, а реални) ще бъде поправена или от нови пандемии, нови вируси и зарази, или природни катаклизми, които да вразумят всички в аграрния сектор, експлоатиращи изчерпващите се природни ресурси и застинали в хипнозата на своите лични или политически амбиции - за проекти, за субсидии, за все по-големи и по-големи печалби.


© selo.bg