Фермерските пазари набират все по-голяма популярност у нас както в големите градове, така и като част от различни фестивали, които се провеждат в цялата страна. “Преди 10 години изобщо не можеше да се говори за фермерски храни, а сега наблюдаваме как този модел става все по-устойчив и подпомага малките производители да правят успешен бизнес”, каза пред Село Гергана Кабаиванова, един от първите търсачи на начин за скъсяване на връзката между малките производители на местни храни и потребителите. Преди 7 години Кабаиванова прави фермерския пазар в Пловдив, преди 4 години създава фондацията localfood.bg, чиято цел е да подкрепя малки стартиращи фермери.

'Всичко това правя с идеята да няма сив пазар на фермерски храни и да могат производителите да предлагат по легален и достоен начин храната, която произвеждат”, казва Гергана Кабаиванова.

Липсват ясни административни правила
Основните предизвикателства са за производителите, които участват на фермерските пазари - най--вече да легализират продукцията си. Трябва да има ясни административни правила за предлагането на продукти от малки по размер производства. При животинските продукти имаме Наредба 26, при която нещата почти си дойдоха на мястото, но при храните от неживотински характер няма такава. Необходимо е да се изработи нормативна база, която да регламентира производството на отделните категории фермерски и занаятчийски храни. 

Наръчници за производство на отделни категории продукти - консервиране на плодове и зеленчуци, хлебарство, сладкарство
Екипът на Гергана Кабаиванова се е нагърбил със задачата да изработи ръководства, които да помогнат за структурирането на малкия бизнес. “В екипа ни има много добри специалисти по контрол и безопасност на храните. В момента разработваме наръчници за производство на отделни категории продукти - консервиране на плодове и зеленчуци, хлебарство, сладкарство. Фокусът е най-вече върху тези категории, за които няма адекватно приложение на законодателството. Тези ръководства трябва да бъдат официално одобрени от агенцията по храните, за да се прилагат както от БАБХ, така и от производителите. Очакванията са, че те значително ще облекчат това разминаване в разбиранията за малките производства. Най-вече в малките градове, където инспекторите нямат опита да регистрират такива малки производства. По думите на Кабаиванова комуникацията с Агенцията по храните е на добро ниво. По-скоро се срещат трудности с организаторите на фермерски пазари, да се обединят и да приемат един общ документ за организирането на фермерските пазари. По информация на Кабаиванова около 20 са организаторите на фермерски пазари, но тук не се включват само тези в големите градове, а също фестивалните събития, на които се провеждат фермерски пазари  - като Фестивала в Рожен и др.

Обучение и обединение на стартиращи малки фермери
Освен към създаването на приложима нормативна база, през последните години усилията на Гергана Кабаиванова и нейния екип са насочени и към обучението на малки фермери. “Идеята е да предложим ноу хау, познания, които да са полезни за производителите. Фокусът е не само върху контрола на храните, но и маркетинг, комуникации, ценообразуване. За нас е много важно хората, които се занимават с такива храни да развият предприемаческия си дух и познания, защото именно това прави общата среда за развитие на сектора. Всички сме свидетели на това как все още продължават да затварят фермерски магазини. Това е така, защото все още всички играчи на пазара са индивидуални - няма обединяване на усилията, няма общност, което в крайна сметка пречи на всички".

"Нашата идея е да създадем такива нови бизнеси, които са не само много добре подготвени, но и които успяват да споделят помежду си общи ресурси и общи цели, така че тази среда наистина да се подобри”, обаяснява Гергана Кабаиванова.

Турове във фермите
Все по-голяма популярност набират и туровете (обиколките) по фермите. “При фермерските и занаятчийските храни няма специално сертифициране както при биохраните, а от опита си виждаме, че най-добрият начин потребителите да се убедят в качествата на фермерските храни, е да посетят на място производителя, да научат неговата история и технологиите на производство. Именно затова организираме тези турове - да могат потребителите по-добре да опознаят производителите на храната, която после купуват от тях”, каза в заключение Гергана Кабаиванова. 


текст: София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Selo.bg
снимки: БГ Медия; localfood.bg