Времето, в което живеем, е насочено към безродност, към изгубване на самородност, подмяна на семейните традиции и ценности. Това каза пред БТА родовият терапевт Росица Гергова.

По думите й обаче все повече хора се връщат към рода си. „Смятам и съм уверена, че това безродие, което се разрази през последните години, преминава. Виждаме и наблюдаваме, че хората се връщат по селата, възраждат традициите и това е прекрасен момент, който ще преобърне цялата тази епоха, в която живеем“, счита Гергова.

По думите й един силен род се различава от по-слабия по потомците, които му се раждат. „Едно време са имали много деца, а сега наблюдаваме семейство с по едно дете и то даже не иска да създава поколение. И е крайно време да се обърнем назад към това, което е било в нашата кръв, защото това е родова памет. Няма накъде да бягаме, не може да вземем нещо, което е не се случвало като ценност, като събитие в родовете ни и да гоним други вярвания и виждания, които целят да се отдалечиш от рода си“, добави родовият терапевт. 



Според нея тези, които желаят да търсят родовата история, колкото повече откриват факти, случки, ситуации, толкова повече се оприличават с някой в рода и толкова по-ясно виждат своите цели и характер. „Защо съм аз на този свят, защо съм такава по характер, защо имам този брак, защото тази болест ме спохожда? Когато знаем историята си, ние ще си отговаряме на въпросите, които се случват с нас. После ще знаем накъде да вървим, а когато в твоя род, например, са били учители и знатни хора, то означава, че и ти можеш. Ти си човек на знанието и това знание трябва да го развиваш, защото някой назад ти го е дал“, каза още Гергова. 

Важното е да се стараем, да се учим, да преодоляваме трудностите, пороците в рода
По думите й важното е да се стараем, да се учим, да преодоляваме трудностите, пороците в рода, да поправяме това, което е било тежко като емоционално напрежение в миналото на нашите деди и да вървим напред заради потомците. Родът дава енергия, сила, късмет, любов, добри взаимоотношения само на този потомък, който преодолява трудностите, пороците, който се жени, който се омъжва, който ражда деца, който дава знание. Това е основната сила, която ние черпим от рода, посочи родовият терапевт. 

Символът на рода е кръгът 
Символът на рода е кръгът, защото е единство, безвъзвратност. В миналото, когато са сядали на синията, всеки е имал равна част. А когато се правят обреди, винаги са в кръг, защото всеки е на равно разстояние спрямо центъра. По същия начин е и хорото - в кръг да си означава да си в нишка, във верига, ръка за ръка, да си в съвместно, заедно, посочи родовият терапевт. 

Според нея празниците са важни за хората, защото сядат на една трапеза. „Важно е приготовлението. Жената трябва да нарече храната за сговор, за разбирателство и винаги да готви с любов и добри намерения. Този процес води към съюз, към приобщаване. И когато се поканят близки, роднини и седнат заедно на трапезата, те сядат на едно и храната ги обединява. За мен е изключително важно по-често, дори без поводи, да се правят такива вечери, да се седне заедно на трапеза, да се направят приготовленията, да се повеселят и да си поприказват. А внуците да гледат“, посочи още Гергова. 

Според нея все повече хора си правят родови срещи, търсят в архивите, в библиотеката, в читалището родовата си история, с цел да намерят кои са те, какво се е случило в техния род, какво носят от дедите си, а те какви са били, какво са умеели да правят.  Все повече хора се обръщат вътре към своята кръв, към себе си, към своето собствено предназначение. „Моята задача като родов терапевт е да ги обърна към родовете им, да открия какво в техният живот се е заплело, защо, откъде произхожда тази трудна ситуация, защото тя винаги е свързана с нещо преживяно в рода. Нашите постъпки ще бъдат в основата на живота на нашите потомци, на нашите внуци. Ние сега им тъчем чергата, по която те да вървят“, добави още родовият терапевт Росица Гергова.

Гергова е родена в Борован, област Враца, израснала е в Ловеч, с горански корени. Живеяла е десет години в чужбина, сега домът й е в Плевенско. Организира родови седенки, като последната бе в ловешкото село Горан. Жителите му си спомниха семейните ценности и нрави от миналото.