Въвеждането на данък вурху земеделската земя е лишено от разум и юридическа компетенция. Това коментираха пред Selo.BG земеделски производители, по повод предложението на депутати да се въведе нов данък за средните и едри ползватели на земеделски земи.

Йосиф Делгянски, зърнопроизводител заяви в специализираната Фейсбук група за зърнопроизводство:
"Тия хора са неграмотни. Земята на юридическите лица дирекно се облага с данък печалба, който е 10 %, Ако някой се чуди защо ще му обясня: Неначислявайки наем на земята като собствена това влияе дирекно на печалбата и я увеличава с размера на наема. Ако се сложи данък и на тази земя ще се получи двойно данъчно облагане което е пълен абсурд."

Светослав Илчовски, зърнопроизводител от района на Кнежа, коментира по повод предложението за данък върху земята:
"Първо едните* (бел.ред - едрите), после всички останали - стар номер"

Според Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) най-тежкото последствие от законодателните предложения, е свързано с това, че увеличението на данъчното бреме върху един производствен актив, какъвто е земеделската земя, ще доведе до ръст на цената на рентата и наема на земеделска земя.

Земеделската земя е основно средство за производство, което противоречи на данъчния принцип да не се облагат с данъци основни средства за производство. В крайна сметка потърпевши ще бъдат земеделските производители - ползватели на земеделска земя, които ще трябва да понесат финансовата и икономическа тежест от предлагания имуществен данък, коментираха от БАСЗЗ.

Асоциацията възразява и срещу това данъкът да е национален, а да се администрира "на парче" от всяка отделна община. Собствениците смятат, че данък върху земята ще доведе и до замразяване на инвестиционния процес и развитието на земеделието като цяло, защото индиректно ще се спрат възможностите за подобряване на земеделската инфраструктура и хидромелиорациите.

Членовете на асоциацията смятат още, че направеното предложение е дискриминационно и противоречи на Конституцията на страната, според която не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на лично и обществено положение или имуществено състояние.