Търсене

Все повече хора осъзнават, че животът в големия град е унижение поради 4 основни причини (ИНТЕРВЮ)

05.04.2022 г.
8123
Все повече хора осъзнават, че животът в града е унижение поради 4 основни причини:
1. Перманентна липса на време, ограбване на времето, нескончаемо пропиляване на времето в опашки, задръствания и т.н.
2. Липса на достъп до реално чиста и с автентичен произход храна
3. Липса на чист въздух
4. Липса на тишина и спокойствие

* причините са общо около 30, тук споменаваме само първите 4. 

Повече по темата вижтв в интервюто на Гергана Василева от вестник Марица с Борислав Борисов, Асоциация на българските села:


Г-н Борисов, обявихте, че от началото на пандемията повече от 200 000 българи са се преселили от града на село. Колко пловдивчани влизат в това число?
Приблизително 23 500 души на годишна база е средното, имаме един абсолютен рекорд. И понеже някой може да каже, че покрай изборите много хора си местят регистрациите, бързам да уточня, че такова фиктивно преместване важи за не повече от 5-10 процента от преселилите се на село.  Регион Пловдив може да послужи за пример на цяла България, защото за селата в областта, особено в общините Марица и Калояново, думата обезлюдяване е абсолютно неактуална. Имаме образец за развитие на селата благодарение на изградените местни общности, както и на форматът, който се запази в земеделието - фамилни стопанства, а не корпоративни.

Какъв е профилът на хората, които избират да заживеят на село?
До 2012 г. масово на село се преселваха хора, които вече навлизат в пенсионна възраст. Сега профилът на новите жители е коренно различен. Повечето от тях са в активна трудова възраст, има доста млади семейства. Разбира се, има и такива, които си купуват имоти за сезонно живеене и дистанционна работа на село. Но в преобладаващата част говорим за хора, които са осъзнали, че искат да направят някаква промяна в живота си.

С риск да прозвучи малко крайно, но за много хора животът в града вече е унижение. Те осъзнават, че са се превърнали в жертва, и правят коренна промяна в живота си.  Тук изобщо не говорим за преместването на село поради някакви икономически причини - да е по-евтино, да си изкарват препитанието. Тук говорим за хора с престижни и модерни професии, с много добра доходност.

Какво имате предвид, като казвате, че животът в града вече е унижение?
Първо, защото този модел на живот в големите мегаполиси ограбва времето. Второ, хората нямат достъп до чиста храна, хранят се буквално с боклуците от чуждите търговски вериги. Трето, нямат достъп до чист въздух. Четвърто, липсва им тишината и спокойствието. Те даже са забравили тази дума, живеят в една изключително напрегната матрица. И като обединим само тези четири причини, а те са повече - към 30, една нова ценностна система дава това определение, че животът в града е унижение. Хората, които имат възможност и покупателна способност, вече са осъзнали, че трябва да бъдат по-активни и да живеят по-близо до природата, дори под формата на хоби, примерно като решават да си произвеждат собствени чисти зеленчуци. Много млади и успели българи избират да направят тази промяна, вместо да се крият зад някакви метално-стъклени офиси в корпорации, където са брънка от някаква голяма машина или пък са числа от някаква екселска таблица. Рано или късно те решават и казват: Време е да махнем тези окови, тези наложени матрици и маски.
 
Кой се оказа преломният момент за решението на много българи да загърбят градския живот?
Именно пандемията беше преломният момент, в който тези хора казаха: Край! Няма да позволяваме да си пропиляваме живота в неестествени неща. Спука се балонът покрай пандемията, който е свързан с фалшивите принципи, с т. нар. псевдоценности на западния модел на живот.  Една голяма част от хората, които сега се местят да живеят на село, са работили в големи компании и имат престижни професии. Сред новите селяни са много емигранти от САЩ, Канада, Франция, Англия, Германия и Италия. Всички тези хора, може би над 1,5 млн. българи, които работят като емигранти, в голямата си част осъзнават, че не искат да са роби в този балон, който се пукна по време на пандемията. Така, със събраните пари и нов подход, идват и правят рестарт на живота си на село. Всъщност за много от тях животът извън града не е някаква новост, защото в западните страни от средната класа нагоре живеят в селските райони. Никой човек с по-престижна професия и по-солидни доходи не живее в града. До там ходи само за да посети офиса си и или дадени институции. 

Означава ли това, че дори и без пандемията преселението на село щеше да се случи и у нас като тенденция?
Пандемията беше ключовият момент, когато чашата преля. Хората просто видяха, че трябва да сложат край на това робство, защото видяха много надути балони, които се спукаха. Става въпрос за тези псевдоценности, превръщащи хората в роби на желанието да притежават много неща, от които нямат нужда. Дори и с цената да теглят кредит след кредит, затъвайки в задължения. Изобщо да са като един хамстер, който върти едно колело. Има много хора, чийто живот минава по този начин и не осъзнават огромната загуба. За да не звуча прекалено мрачно - завръщането на село е един много хубав процес. Защото след обезлюдяването на селата в предишните периоди сега там се освободи място за хора с нов тип съзнание, които ги населват.

Какви са новите общности, които се създават на село? 
Мога да ви кажа, че в региона на Пловдив, Пазарджик, Стамболийски..., понеже познавам лично хора оттам, се създават нов тип селски общности. Те залагат на екологично чисто земеделие и овощарство. Това са хора, които не разчитат на субсидии и имат подход за опазване на природата. Те не пръскат със забранени пестициди и химикали от Турция само и само да произведат по-евтина продукция.

Тях изобщо не ги интересуват  програмите за развитие на селските региони..., субсиидии..., фонд "Земеделие".... Това са нов тип хора, които първо имат изградена ценностна система и после подреждат по един устойчив начин това, с което се занимават - дали ще е в областта на земеделието, туризма или някакви IT дейности, с каквото и да се захванат - то е успешно. Специално за Пловдивско има много млади предприемачи, които, след като се преместиха да живеят на село, наеха или построиха халета, мини експедитационни центрове, откъдето осъществяват забележителна онлайн търговия. При това както в национален, така и в международен мащаб. И се оказва, че хора, които буквално си седят в къщата на село, осъществяват устойчив онлайн бизнес, в който са наети и местни жители - има един пряк ефект върху развитието на селските региони. Оказа се, че пандемията свърши работата, която не успяха да постигнат никакви европейски фондове и субсидии. Там всичко е закърпване, неправилно разпределение на средствата и никаква устойчивост. А една пандемия свърши повече работа за 2 г., отколкото над 15 г. преход.
 
Ще се запази ли обаче тази тенденция за бягство на село?
Първо това не е бягство, а осъзнат избор. В повечето случаи. Иначе тази тенденция категорично ще бъде устойчива поради една проста причина - дълбокият отпечатък, който остави ключовата дума страх у хората, те да нямат достъп до въздуха, да живеят на гъсто. Това е един психологически отпечатък, който вече е много дълбок и няма как, когато паднаха мерките, да се върнат към предишния стереотип. Старият начин на живот няма да се върне. Нещата са много динамични. Тези, които очакват да се върне старото, тях ги чака нова епидемия, нов вирус, нова война, нови катаклизми, всякакви неща, защото така е устроен светът. Затова най-важното е да имаме една постоянна вътрешна борба за повишаване качеството на осъзнатост и живот.

Хората се редят на опашки в чужди търговски вериги, при положение че могат да си произведат всичко. Опитват се да си купят няколко бутилки олио повече, сякаш ако дойде краят на света, ще живеят 5 дни повече от другите. И именно хората, които се преместиха на село, вече са извън тази матрица. Те не са нито в матрицата на телевизиите, нито в матрицата на големите търговски вериги, даже голяма част не са в матриците на банките. Това е истината.