Важното обсъждане на окончателното предложение на белгийското председателство на Съвета на Европа относно новите генетично модифицирани организми (ГМО) бе извадено от дневния ред на посланиците на ЕС само седмица преди насроченото заседание. Въпреки сериозните усилия на Европейската комисия (ЕК) под белгийското председателство, което си постави за приоритет приемането на проекта за регламент до края на мандата си на 30 юни 2024 г., някои държави-членки, особено Полша, не бяха убедени да подкрепят предложението.

Министърът на земеделието на Полша, Чеслав Шиекерски, заяви, че е малко вероятно страната да подкрепи закона, позовавайки се на недостатъчно време за анализ на въздействието на предложението. „Не разполагахме с достатъчно време, за да анализираме въздействието на това предложение“, каза Шиекерски по време на срещата на министрите на земеделието в Люксембург в понеделник. Подкрепата на Варшава би била достатъчна, за да се преодолее патовата ситуация и да се пристъпи към изпълнение на предложението.

Според източници от белгийското председателство, проектозаконът вероятно ще бъде спрян в Съвета поне за още една година, тъй като се очаква унгарското и полското председателство да не постигнат значителен напредък по предложението на ЕК. И двете страни последователно гласуваха против проекта за регламент на всички заседания.

Д-р Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК коментира, че новината е положителна, тъй като ще позволи по-задълбочен анализ и информираност на обществеността за последиците от предложеното дерегулиране. Тя подчерта, че това включва аспекти като премахване на оценките на риска, проверките за безопасност, проследимостта, етикетирането, отговорността и защитата на производителите на конвенционални и био продукти.

На провелия се Национален бизнес форум „Храните – вкус, качество или реалност“, д-р Николова представи данни за неуспехите на ГМО продуктите през последните 30 години, включително намален добив и увеличена употреба на пестициди. Тя също така спомена за забраната на ГМО царевицата в Мексико и „Златния ориз“ във Филипините поради ниски добиви и влошени икономически резултати.

Д-р Василева от Центъра за оценка на риска по хранителната верига към МЗХ изрази притесненията си относно неспазването на принципа на предпазливостта и необходимостта от прозрачност и независими решения на страните членки на ЕС.

Проф. Байкова като лекар подчерта страховете от въвеждането на нови ГМО в храната без адекватни изследвания за последиците, включително генния пренос и резистентността към антибиотици. ИТ специалистите Райчин Рачев и Денислав Крумов също изразиха своите съображения относно научната, икономическата и екологичната обоснованост на новите техники. Крумов сподели своя успешен опит в продажбата на пресни плодове, подчертавайки значението на вкуса и качеството за потребителите.